Изграждането на скоростното трасе от София до границата със Сърбия разпали страстите в строителния бранш. По 12 кандидати се явиха за двете обществени поръчки за разширяването на пътя до Калотина, като сред тях са всички големи български строителни компании и няколко чуждестранни. Единият търг е за отсечката от 14.5 км от граничния пункт до пътен възел Драгоман, а другата – от Драгоман до Сливница (за 17 км).
От съобщението на Агенция "Пътна инфраструктура" става ясно, че на практика няма да се гради магистрала, а на отделни участъци ще има аварийна лента. Иначе в проекта са заложени общо 259 млн. лв. и поради липсата на други големи поръчки конкуренцията най-вероятно ще е ожесточена, с множество жалби и протакане на процедурата. Което пък може да удължи определения срок за строителството – до 2021-а.
Без съмнение, поръчката за отсечката от ГКПП "Калотина" до надлеза при пътния възел на Драгомана, оценена на 141 667 715 лв., без ДДС, е доста апетитна хапка. Част от средствата – 20 млн. евро, са осигурени от механизма "Свързана Европа". Проектът предвижда сега съществуващият път да бъде разширен така, че да има по две ленти за движение във всяка посока и лента за аварийно спиране. Предвижда се също да бъде изграден вход-изход от първокласния път към интермодалния терминал "Драгоман". Ще се наложи изграждането и на други десет големи съоръжения, две от които ще са при пътните възли "Калотина" и "Драгоман". Всичко това трябва да е готово за 852 дни, т.е. за две години и четири месеца, а предвидената проектна скорост е 100 км в час.
Прогнозната стойност за останалите 17 км между Драгоман и Сливница е 117 млн. лв., без ДДС. Плановете са да бъде направено разширение на съществуващия път до габарит 27 м (четири ленти). Заложената проектна скорост в този участък е малко по-висока – 110 км в час. По-дълъг е и срокът за изпълнение – 910 календарни дни, т.е. две години и половина.
Трасето между ГКПП "Калотина" и Сливница е много важно, тъй като е част от основната трансевропейска транспортна мрежа. То е по направлението Лондон – Будапеща – Белград – София – Пловдив – Истанбул – Калкута, което е най-краткият път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния изток. Участъкът "Калотина" – София осигурява връзка и към трансевропейския коридор "Ориент/Източно Средиземноморски".
Модернизацията ще подобри връзка между България и Сърбия, както и завършеността на магистралната мрежа по направлението запад-изток на българска територия. За магистралата от София до Калотина си мечтаем вече цяло десетилетие. Бойко Борисов се зарече да я строи още когато стана премиер през 2009-а, но не се знае дали ще успее да я завърши и до края на третия си мандат. В същото време съседите от Сърбия, които не са член на ЕС и минаха през какви ли не премеждия през последните години, вече изградиха аутобана от Ниш до българската граница. И от 1 януари тази година той започна "да връща" вложените средства, след като влязоха в сила тол такси за използването му.
КАРЕ
Кандидатите
Самостоятелно в обществените поръчки участват "ГБС-Инфраструктурно строителство", "Трейс груп холд", "Инжстройинженеринг" и "ИСА 2000". Другите фирми се подредиха в консорциуми и обединения. "Хидрострой" и дъщерната му "Водстрой 98" са регистрирали по Закона за задълженията и договорите дружеството "Хидро-вод строй". Софийските "Пътстрой 92" и "Геострой" ще работят заедно в "Геопът Изток" и "Геопът Запад", съответно за първата и за втората процедура. "Джи Пи груп", испанската "Контратас Иглесиас" и "Трансконсулт-22" се включват в играта чрез обединенията "Калотина – София" и "Евро Калотина". Джойнт венчърите "АПВ Калотина СОП 1" и "АПВ Калотина СОП 2" пък събират "Пътища Пловдив", "Агромах" и "Водно строителство – Благоевград".
Другите играчи са се комбинирали по двойки: "ПСТ Груп" и "Аква модул"; "Автомагистрали Черно море" и "Автомагистрали Хемус"; италианската "Гранди Лавори Финкосит" и Х.С.С.; българското и полското подразделение на Strabag.
