Японските корпорации имат интерес към инвестиции в автомобилостроенето, електрониката, селското стопанство и туризма у нас. Това отбеляза премиерът на Япония Шиндзо Абе при първата си визита у нас. Тя бе част от първата обиколка на ръководителя на правителството в Токио в балтийските страни и на Балканите.
Япония продължава да търси партньори и подкрепа за Споразумението за свободна търговия JEEPA, което Европейският съюз и Япония ще подпишат през март 2019-а. Интересът си личи и по голямата група бизнесмени, които придружаваха премиера Шиндзо Абе при визитата му в София. Делегацията включваше представители на световноизвестни японски компании – представители на хранително-вкусовата промишленост, производители на автомобилни части, IT компании и др.През сегашната година се планира и посещение в България на икономическа делегация от JETRO. Като продължение на това посещение у нас тази пролет вицепремиерът Томислав Дончев ще посети Токио за разговори по нови двустранни бизнес проекти.
Със Споразумението за свободна търговия се създава най-голямата икономическа зона в света – с население от 600 млн. души и 30% от глобалния БВП. Според ЕК споразумението ще облекчи европейските компании, които изнасят своя продукция към Япония и годишно плащат мита за 1 млрд. долара. Ще отпаднат и редица дългогодишни регулаторни ограничения. Споразумението ще отвори японския пазар от 127 млн. потребители за важния експорт от ЕС на земеделски продукти и ще увеличи възможностите за износ в редица сектори. По отношение на селскостопанските стоки ще се премахнат митата върху много видове сирена, вино, обработено свинско месо и други.
Според някои експерти споразумението има по-важно значение от СЕТА (Споразумението с Канада, в сила от септември 2017-а). А това е така заради по-големите възможности за експорт на Япония. Що се отнася до двустранните икономически връзки между Япония и България, споразумението ще разшири търговския стокообмен между двете страни, но ще подпомогне и навлизането на японски компании и инвестиции у нас. Заедно с това ще се разширят и възможностите за опериране на български компании в азиатската страна.
В периода след 2003 г., когато стокообменът между България и Япония прескочи 100 млн. щ. долара, двустранната търговия варира в широки граници и се отличава с приливи и отливи. За 2016 г. двете страни си размениха стоки на обща стойност 151 млн. щ. долара, което е най-високото постигнато ниво на взаимната ни търговия от 2008 година насам. През 2016-а е реализиран и значителен износ на меса и карантии от домашни птици (4.4 млн. щ. долара), след като през 2015 г. България бе одобрена като вносител на птиче месо в Япония.
Според официалните данни за първото полугодие на миналата година двустранната търговия е на стойност 71.4 млн. щ. долара. В структурата на българския износ за Япония преобладават изделия със сравнително ниска степен на преработка. В по-малки количества са стоките с висока добавена стойност. В последно време се наблюдава износ, макар и неголям по стойност, на стоки като: вина, електрически табла, антибиотици, облекла и други. Вносът от Япония обхваща предимно стокови групи, като: автомобилни превозни средства, кабели, пигменти, машинни части, машини, стоманени профили и други.
Освен към продукти като киселото мляко и виното японските търговци проявяват интерес и към други български продукти, между които и розова вода, розово масло, рапани, мекотели, пчелен мед и други. Би могъл да се разшири българският износ на софтуерни продукти, на продукти на фармацевтиката, зеленчуци и плодове и други. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти. Подходящо е българските фирми да насочат своите усилия към разработването и производството на стоки с висока степен на преработка – машини, съоръжения, високи технологии и други продукти, съответстващи на изискванията на японския пазар.
До 1 януари 2007 г. около 95% от българския износ ползваше преференциите, предоставени от японското правителство на стоките с български произход в рамките на Общата система за преференциите. Но след присъединяването на България към ЕС страната ни отпадна от списъка на страните, ползващи японски преференциален митнически режим в рамките на Общата система за преференциите.
След подписването на Споразумението JEEPA митата на редица европейски стоки ще бъдат занулени – например сегашните 15% върху виното ще намалеят до 8.5% за свинското и кашкавалите (сега те са 29.8%). Според проектодокумента Япония ще признае над 200 европейски географски наименования. Вносът от азиатската страна у нас е около 1% от общия стокообмен, така че едва ли ще се забележи падането на митата. Но, от друга страна, отделни български фирми с добри продукти биха могли да се възползват от очерталата се възможност за по-доходен бизнес.
