Турският президент Реджеп Ердоган се опитва да стопи ледовете с Европа. Това става видно от целенасочените му усилия през последните седмици, които включваха гостуване на френския му колега Еманюел Макрон, изпращане на външния министър Мевлют Чавушоглу в Германия и накрая призив за лична среща с германския канцлер Ангела Меркел. Но въпреки усилията остава открит въпросът дали са налице условия за преодоляване на различията между Анкара, от една страна, и Берлин и Париж, от друга.
В момента нищо не показва, че Турция е преодоляла бариерите за членство в Европейския съюз. Общото впечатление е, че последните стъпки на турското правителство като че ли слагат окончателно край на стремежа към общността. За проевропейските и светските настроени кръгове от турското общество това не е добра новина, защото означава развитие на Турция като по-недемократична, близкоизточна държава. Поддръжниците на управляващите и националистите обаче са доволни, защото в това те виждат нова глава в турско-европейските отношения, освободена от илюзии и напразни обещания. Нещо повече, в техните очи новите отношения ще лишат Евросъюза от лостове за влияние и намеса във вътрешните работи на Турция. Едно обаче е ясно – Ердоган все повече обръща гръб на либералната демокрация от европейски тип.
При посещението му в Париж на 5 януари Еманюел Макрон бе категоричен, че при сегашната ситуация в Турция "не е възможен напредък" за членството в ЕС. Френският президент призова за преформулиране на сътрудничеството и диалога относно опитите за влизане в съюза, допълвайки, че съюзът "трябва да се откаже от лицемерието".
Почти веднага след срещата между Ердоган и Макрон германският външен министър Зигмар Габриел прие като частен гост Чавушоглу в дома си в Гослар – което според германските медии досега не бил правил за никого представител на чужда държава. След срещата им той сподели пред репортери с ведър тон, че не може да се каже, че между двамата е имало съгласие по всички въпроси, но техен дълг е да превъзмогнат различията и са твърдо решени да го направят. Чавушоглу също звучеше оптимистично и след като благодари на Габриел за топлото посрещане в дома му, заяви, че Турция е искрена в желанието си да възстанови и да издигне на по-високо ниво отношенията си с Германия.
Отношенията между двете държави наистина стигнаха дъното през 2017-а, след като турски министри получиха отказ да посетят Германия, за да агитират сред местните си сънародници да подкрепят референдума за разширяване на правомощията на Ердоган. В отговор турският президент шокира Европа, като обяви, че германските политически лидери действат като нацисти.
Други източници на напрежение са отказът на Берлин да екстрадира турци, които според Анкара са замесени в несполучливия опит за преврат срещу Ердоган през лятото на 2016-а, както и арестуването в Турция на германски граждани, включително и журналисти, по обвинения в тероризъм и шпионаж. Активизирането на групи, подкрепящи забранената Кюрдска работническа партия, която и в Германия е обявена за терористична организация, също не бе от полза за двустранните отношения.
Думите на Зигмар Габриел и Мевлют Чавушоглу показват желание за отваряне на нова страница в тези отношения въпреки проблемите. Но колкото и приятелска да бе срещата им, тя не подсказа с нищо, че е възможен пробив в посока членството в ЕС. За сметка на това двете страни изразиха желание да издигнат на по-високо ниво митническия съюз, подписан през 1995-а, чието действие оттогава не е прекъсвано. През последните две десетилетия именно той допринесе в голяма степен за възхода на турската икономика. Сега обаче Анкара иска да го разшири, като в него бъдат включени услуги и земеделско производство, което според проучване на базирания в Мюнхен институт за икономически изследвания ИФО може да увеличи брутния вътрешен продукт на Турция с 1.8 процента.
Че стремежът към възобновяване на преговорите за митническия съюз е движещата сила на проевропейския завой на Анкара, свидетелства и още нещо. През декември Зигмар Габриел отбеляза, че споразумението на Евросъюза с Великобритания за отношенията им след Брексит може да послужи като модел за отношенията с други държави, които искат да са възможно най-близо до блока. Като такива той тогава посочи Украйна и Турция, допълвайки, че една от възможностите би била да се предложи на Анкара "нова, по-близка форма на митническия съюз".
Турция официално продължава да стои на позицията, че няма да приеме нищо друго освен пълноправното членство в общността, но дори и поведението на лидера й подсказва друго. Независимо от обезкуражаващите думи на Макрон по отношение на членството на връщане от Париж Ердоган изглеждаше доволен. Пред придружаващите го репортери в самолета той споделил, че се надява 2018-а да е годината, в която отношенията с Европа ще се подобрят. Турският президент изглеждаше ентусиазиран от подписването на споразумение с Франция за купуването на 25 авиолайнера "Еърбъс", както и за участие в съвместното производство на френско-италианска система за противовъздушна отбрана.
Запитан как ще коментира думите на Макрон, с които той на практика слага край на надеждите за членство в ЕС, Ердоган използва нетипични за него уклончиви думи, за да избегне директния отговор. "Не се опитвах да разбера какво точно той има предвид. Предпочитах да се концентрирам върху това те да разберат какво казвам аз", коментира Ердоган, вероятно визирайки думите си от Париж, че Турция се е уморила да чака 54 години пред отворените врати на Европейския съюз.
