Напълно споделям мнението на "Дойче веле", че Ангела Меркел "в момента си има достатъчно работа, да не кажем, че е затънала до гуша в проблеми. Тоест, посещението ѝ едва ли е само протоколно отскачане до столицата на поредния европредседател."
Според мен причините са много и европредседателството ни заема последното място сред тях. Всъщност то е евродомакинство, понеже от нас не зависи нищо, а и няма какво особено да предложим. Доказва го и списъкът на проявите в нашата страна, към които можем да прибавим и две нови, които изникнаха именно от посещението на Меркел – среща с Турция и вероятно среща в неизвестен формат със Западните Балкани.
Тогава каква е новината?
Дипломати в чужбина неофициално споделиха, че поканата не е дошла от българското правителство. Посещението е изисквано от самата Меркел. От нашето външно министерство предпочетоха да си замълчат, но има ли резон в такава хипотеза? Да! През тези дни, до идването си в България, германската канцлерка се срещна с френския президент Еманюел Макрон и с австрийския канцлер Себастиан Курц. Австрия е следващия ротационен председател на ЕС и българското европредседателство ползваше за подготовката си австрийският капацитет в тази сфера. От друга страна при разговорите във Виена широко бяха засегнати теми като мигрантите и границите – проблеми, които бяха център и при визитата у нас. Освен това посещението на г.жа Меркел и досега не е отбелязано по никакъв начин на правителствения сайт – нито сред водещите новини, нито въобще. Има само един лаконичен ред за него, публикуван на 20 януари вечерта в "предстоящи събития". На сайта на европредседателството нищо не е отбелязано, макар че въпросният ред твърди, че визитата е заради европредседателството.
Така че новината в това посещение е, че то беше поискано от самата Ангела Меркел и изненада нашите управници.
Каре –––––––––––––––––––––––––––––––––-
Детайлите
Премиерът я посрещна с букет чаени рози. Жълто-червени.
Допускате ли, че Бойко Борисов избира символиката? Аз лично – не!
Леко отворена, жълтата роза пита "Обичаш ли ме още", а значението на съвсем разтворен жълт цвят е "Моля те, върни се!"
За червените чаени рози сами се досещате, че означават "обичам те".
Тези, които са посъветвали за избора на букет, са знаели какво правят. Защото Борисов разцелува Меркел при пристигането й на летището, но за разлика от друг път тя дори не докосна устни до лицето му.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бонбонче и упрек
Преди Меркел у нас беше председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. В речта си при откриването на европредседателството той така щедро похвали министър председателя, че българската общественост почти онемя.
Юнкер, разбира се, е дипломат. Той поднесе бонбончето, съобразявайки се и с тежненията на Бойко Борисов за международно признание. Под лъскавата опаковка обаче председателят на Еврокомисията вкара и доза горчивина : "Трябва да знаете – ако бях отказал да подпиша (б.а. – тогава като ръководител на Люксембруг), нямаше да сте член (на ЕС). Така че бъдете благодарни, че бях в добро настроение, с оптимистичен поглед към бъдещето". Тези негови изречения бяха цензурирани у нас – не стигнаха до хората. Нямаше ги дори на официалния сайт за европредседателството, където бе поместена речта му.
За разлика от него г-жа Меркел не се реши на големи похвали. Акцентът й по време на дадената пресконференция падна върху думите "България", "българите", а не толкова "ГЕРБ", "Борисов".
Остана впечатлението, че Юнкер дойде заради егото на премиера, а Меркел пристигна след него, за да го подбутне в правилната посока.
Накъде? Темида?
"Великият" роден успех – среща и акцент за "Западните Балкани" не е на Бойко Борисов, ГЕРБ и правителството. Дипломацията около този въпрос се води вече десетилетия. Тя започна още през 1995-а с така нар. Процес Ройамон – европейска политическа инициатива за насърчаване на диалога. На 26 май 1999-а Европейската комисия постави началото на Процеса на стабилизиране и асоцииране. Бъдещото пълноправно членство на балканските държави беше прието като възможност през 2000 г. и утвърдено за развитие и подготовка през 2003 -а. И т.н., и т.н. Сега процесът за пореден път се интензифицира заради опасността от влияние в региона на редица външни и деструктивни за ЕС сили. Така че приносът на България остава скромен.
По-интересното е друго. Покрай Меркел пристигнаха и началници на немските секретни служби, което дискретно не беше обявено. Наред с тях у нас изненадващо се оказаха маса немски криминалисти и прокурори. Те ПРЯКО УЧАСТВАТ в разнищването на международната финансова пирамида на Ружа Игнатова "ОпеCoin".
„ПРЯКО УЧАСТВАТ” е набрано с главни букви заради сензацията. Всъщност тя е много по-голяма, отколкото това дали Меркел се е самопоканила или не. Защото за първи път през последните десетилетия служители на чуждестранна правна система са включени директно в криминално разследване в България. По този повод премирът скромно обяви на пресконференцията, че у нас ще дойдат "колеги", които "добронамерено" и "без много шум" да ни наблюдават и обучават, като влязат "в прокуратура, съд, следствие, полиция, при дознатели и където има нужда".
Какво е ставало на разговора между Меркел и Борисов, не ни е известно и надали някога ще научим. "Помощ", "обучение" може да означава и оперативно участие (дай, Боже!) или поне оперативно присъствие в шумните или засягащите българската и европейската сигурност случаи. Вероятно политическите елити на нашите международни партньори окончателно и напълно са загубили вярата, че българската съдебна система и елит могат да се самоизлекуват, загубили са и надеждата в разума и съпротивителните сили на българското общество.
Очакванията са след завършване на европредседателството от ЕС много остро и отново да поставят проблема за нашите правораздавателни органи. Няма да е изненада и ако до края на годината се наложат промени и някои ключови фигури си отидат с оставки.
Предупреждението
Меркел дойде и заради Турция. Неотдавна комисия на турския парламент се произнесе, че южната ни съседка е държавата с най-много мигранти в света (4.3 млн. души) По същото време Ердоган за пореден път заплаши Европа, че ще ги пусне насам. Скоро ще дойде пролетта…
Затова в своето встъпление на пресконференцията (само 4:20 минути) Меркел акцентира на българската граница, на съвместната й защита, на ангажимента на Германия към нас, неподлежащ на съмнение. Прозвуча и готовност за среща на най-високо равнище. Получи се нещо като предупреждение, след което последва приятелски протегната ръка на Германия към Турция.
Протегната именно от София, която има специални отношения с Анкара и която е най-близо географски до нея. Среща с участието на България!
Накратко – Берлин предупреди, че една потенциална дестабилизация у нас засяга пряко интересите на Евросъюза и Германия и компромиси няма да се правят!
Иран
Меркел дойде и заради Иран. Според "Дер Шпигел" в Брюксел и европейските столици са обезпокоени от провал на ядрената сделка с Иран, както заплаши Белият дом. Иранските ракети лесно могат да стигнат нашия континент, а и самата Германия има значими икономически интереси в Иран. Затова Берлин настоява за затягане на съществуващите санкции и налагане на нови на Техеран, но като своебразен компромис, за да се успокои американският конгрес и президентът Тръмп и да не се стигне до разваляне на ядрената сделка.
България е добър партньор на Иран. Нашата военна промишленост живна благодарение на доставките за Средния Изток, което включва не особено пазената тайна за клиентите Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия. Но има и други купувачи, за които не се говори толкова. Твърди се и че някои доставки на петрол за Нефтохим-а са ирански, макар и през техни руски партньори. Въпреки това се очаква София да подкрепи такова решение.
От посещението на Ангела Меркел се разбра още нещо – че на България се гледа като на дете. Не особено послушно…
Ето защо и влизането в Шенген ще е на етапи и първо за летищата. Прозвуча като обещание "ако слушкате". За Еврозоната в официалните изявления въобще не стана дума. По всичко личи, че и Мркел директно е заявила на Борисов, че още не сме дорасли.
