Пол Бокюз бе известен като "най-добрия готвач на Франция", "готвача на века", "бащата на френската гастрономия", или просто като мосю Пол. Най-прочутият шеф в Петата република и носител на Ордена на Почетния легион в продължения на половин век беше гастрономическото лице на родината си. Благодарение на него Лион се превърна в кулинарна столица. Пак с неговите усилия се появи и "новата френска кухня" – по-лека и по-здравословна. Той се сдоби с три звезди Michelin още през 1965-а и никога не се лиши от тях. Остави след себе си империя, която днес се оценява на над 50 млн. евро.
Пол Бокюз е роден на 11 февруари 1926-а в градчето Колонж о Мон д'Ор недалеч от Лион в семейство на готвачи. На 16 години започва да се обучава в професията на родителите си, но се налага да прекъсне заради Втората световна война. После продължава да се учи при Южени Бразие, първата жена готвач в света, удостоена с три звезди Michelin през 1933-а. През 50-те година на ХХ в. Пол усъвършенства уменията си и при прочутия Фернан Поан.
Първата си звезда Michelin Бокюз получава през 1958-а, по-късно към нея се прибавят още две, защото ресторантът L'Auberge du Pont de Collonges, който основава в родното си градче, се превръща в Мека за любителите на френската кухня. Сякаш целият свят се стича в него, за да опита специалитетите на шефа – гратен от рачешки щипки или прочутата супа " V.G.E" от трюфели, сервирана за пръв път през 1975-а в Елисейския дворец на президентски прием и кръстена в чест на тогавашния държавен глава Валери Жискар д`Естен.
Самият мосю Пол, който винаги се снимаше с висока готварска шапка, определяше себе си като адепт на традиционната френска кулинария, обичащ маслото, сметаната и виното и не признаващ "граховите зърна, разрязани на четири" (както пренебрежително наричаше експериментите на високата кухня). Бокюз харесваше обикновените блюда като говеждото по бургундски или "пот о фе" – гъста супа от говеждо месо и зеленчуци.
През 1960-а зарязва работата край печката и започва да пътешества из Европа, посещава и Япония и Съединените щати. "Бях първооткривател, любопитството ми ме влечеше навсякъде", разказва той в едно интервю. В различните държави неуморно събира рецепти за ястия. А през 1994-а, въз основа на тези свои проучвания, създава в Лион верига от ресторанти за бързо хранене, които нарича Le Nord, Le Sud, L'Est и, L'Ouest ("Север", "Юг", "Изток" и "Запад"). В 2007-а открива свое заведение в Япония. Седем години по-късно, през 2013-а, едва излязъл от болницата (Бокюз страдаше от Болестта на Паркинсон), посреща гостите си на вратата на ресторанта си в Ню Йорк. По онова време вече е основател на няколко организации, носещи името му – в Института на Пол Бокюз в Екюли изучават ресторантьорство и хотелиерство, а наградата "Златен Бокюз", основана през 1987-а, е сред най-престижните отличия за шеф-готвачи в света и стартова площадка за млади професионалисти.
През 1989-а ресторантският справочник Gault et Millau го нарече "готвача на века".
"Работя – сякаш ще живея до сто години, и се наслаждавам на живота – сякаш всеки ден ми е последен", обичаше да казва Бокюз приживе. Той беше бонвиван, изпълнен с жажда за удоволствия. Подробностите от личния му живот бяха достояние на цяла Франция: Бокюз, женен през 1946-а за Раймонд, която му роди дъщеря, в същото време бе 60 години заедно с майката на неговия син и наследник – Жером. Друга негова слабост беше Патрисия, отговаряща за връзките с обществеността в компанията му, с която излизаше в продължения на 40 години.
Деветдесет и една годишният Пол Бокюз почина в съня си на 20 януари в главния си ресторант L'Auberge du Pont de Collonges. По този повод президентът на републиката Еманюел Макрон направи изявление, за да се прости с човека, когото нарече "въплъщение на френската кухня". "Самото му име изразяваше накратко френската гастрономия в цялата й пълнота, уважението му към традициите и едновременно с това неговата изобретателност", каза Макрон.
