БСП е бутафорна опозиция на ГЕРБ

Трайчо Трайков

"От ГЕРБ искат да избегнат дебата за сделки, по които давността всъщност не е изтекла."

"Възможно най-скоро България трябва да се присъедини към Европейския банков надзор."

Мисля, че си заслужава да се инвестира в реконструкция на сградните инсталации в старите сгради.

 

Г-н Трайков, как ще коментирате приетия на първо четене законопроект за КТБ, за "вторичното разграбване на КТБ, основно с гласовете на ГЕРБ и ДПС?

Това, което прави впечатление в този законопроект, е, че дава възможност да се променят сделки от миналото по усмотрение, неясно обаче по какви правила и от кого. Това няма как да е индикатор за добри намерения и за добър резултат.

С кого всъщност управлява ГЕРБ – с "Обединени патриоти" или с ДПС?

– ДПС неведнъж подкрепя ГЕРБ. В случая ГЕРБ подкрепи ДПС. Услуга за услуга, вероятно на основата и на по-дълбоки взаимни обвързаности.

БСП внесе вот на недоверие заради корупцията. Имаше ли нужда от такъв вот и това ли е най-болният проблем у нас?

– Корупцията е на пръв поглед най-болният проблем на обществото, но той е най-вече видим индикатор за състоянието на институциите, качеството на законодателния процес и върховенството на закона. Проблем е и че никой не вярва в опозицията на БСП спрямо ГЕРБ, която е чисто бутафорна, така че няма кредибилен говорител в парламента срещу управляващите по тази тема. Иначе от вот по такава тема има нужда, да. Както се оказа обаче на последните и президентски, и парламентарни избори, политически субекти, които поставят в центъра на програмата си преучредяване на държавата в посока промяна на правилата, печелят ограничена обществена подкрепа.

А защо се получава така? Хората не ги разбират или по друга причина?

– Това е много дълбок разговор, за който няма да ни стигне времето. Да кажем само, че това е тема с определено ниво на абстрактност, която по-трудно запленява въображението на масовия избирател.

Добре. ГЕРБ сякаш се умълча по темата за ревизия на приватизацията по време на прехода. Как си обяснявате това?

– Може би не им е необходимо в момента говоренето по тази тема. Сега има други. Но тази винаги им е под ръка пак да се пусне за дъвка на хората. Използва се лошият образ, който приватизацията има в обществото, далеч не без основание поради начина на изпълнението си, И върху основата на така подготвената почва може да се посее отричане на цялата философия на приватизацията, което вече е опасно. Могат да се атакуват избирателно и конкретни хора.

Европредседателството ли е причината да настъпи затишието по тази тема?

– Може би донякъде – да. По-неудобно им е да се излагат с юридически несъстоятелни тези. Или искат да избегнат дебата за сделки, по които давността всъщност не е изтекла.

Защо според Вас скочи цената на тока за бизнеса, след като вече има енергийна борса, т.е. свободен енергиен пазар. Свръхмонополизацията на сектора ли е причината или нещо друго?

– Да започнем оттам, че ако хората и бизнесът имаха основание да вярват на институциите, отговорът на този въпрос щеше да е експертен, а не обществен. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) щеше бързо да провери казуса, да каже заключението си и хората да й повярват. Нито сме свикнали КЗК да прави такива неща, нито хората й вярват. Така че всяко подозрение е донякъде основателно. Но каква точно е пропорцията във вярното и невярното вероятно знаят само хората, които са вътре в нещата.

Бизнесът обаче заплаши с протести.

– Ами, в България вече е известно, че единствено сигурният начин да защитиш интереса си е да вдигнеш шум като контратеза на това да разчиташ институциите да си свършат работата.

Вие сте общински съветник и се разбра, че сте вносител на предложението за приватизация на Общинска банка. Говори се, че Бойко Борисов и Делян Пеевски стоят зад интереса тя да бъде приватизирана. Не ви ли притеснява, че я купува офшорка, зад която не се знае кой стои?

– Не ми харесва, че имаше само една оферта от финансов инвеститор – въпреки проведената от СОАПИ процедура със смислени и недискриминационни условия, затова и не участвах във второто гласуване, когато беше определен купувачът. Това, че имаше подадена само една оферта, първоначално нямаше обяснение. И все още няма обяснение.

Избраният купувач е инвестиционен фонд, за който са декларирани собствениците и инвеститорите в капитала без право на глас, като последните не са с безспорна репутация и няма как да се разбере дали имат неформални договорки с трети лица. По принцип смятам, че приватизацията на банката е най-правилното решение и като обща икономическа логика, и от гледна точка на защитата на стойността на този актив за собствениците му – гражданите на София (включително и по причини, които вероятно ще трябва да споделим по нататък във времето).

Общинските съветници имат отговорности и права точно в този аспект, затова сме избрани. В дейността си, естествено, трябва да разчитаме, че и другите институции си вършат работата – в случая ДАНС, КЗК, КФН, но преди всичко регулаторът БНБ, която следи и единствена има право да дава разрешения кой да притежава банки в България и чрез надзора си да гарантира, че правата на депозантите, а и на акционерите са защитени. Те имат право да изискват всякаква информация и да вземат всякакво решение. Проблемът е в тежкото дискредитиране на БНБ след случая с КТБ. В тази връзка смятам, че възможно най-скоро България трябва да се присъедини към Европейския банков надзор.

Но Вие продължавате да сте на мнение, че е било най-правилно тази банка да се приватизира?

– От гледна точка на интереса и парите на хората в София и от гледна точка на ролята и функциите на Столична община това е принципно правилното решение. Кой е собственикът и има ли право да е такъв, както казах решава БНБ.

Не замърсяват ли политическите олигарси икономическото пространство в България? Намесват се в нагласените обществени поръчки, в концесиите и т. н.

– Това е част от цялата уродлива същност на обвързаността между политика и икономика в България. Въпросът всъщност задава отговора.

Темата за мръсния въздух в София стана особено актуална в началото на тази година и все още е. Но общото мнение сред хората е, че мерките, които предлага и готви общината, не са адекватни. Едва ли въпросът ще се реши с ограничаване на колите да влизат в центъра?

– Не, естествено. Но аз като общински съветник не мога да ви кажа в момента кой е последния вариант, който работната група ще предложи за гласуване на следващата сесия, тъй като в процеса на обсъждане мерките доста често се променят. И никоя от тях не е в състояние сама по себе си да разреши въпроса. А лошото е, че и без участието на държавата има не много голям шанс да сработят.

А според Вас какво би трябвало да се направи?

– Източниците на замърсяване по принцип са три. Индустрия, транспорт и отопление. Най-добре стоят нещата с индустрията. Най-големите замърсители – като "Кремиковци", бяха закрити. А пък работещите предприятия са принудени да спазват екологични мерки, като сравнително лесно могат да бъдат контролирани.

Проблемът е с отоплението и със състоянието на  автомобилния парк. А що се отнася до фините прахови частици – и с недоброто почистване на улиците в София. В тази посока трябва да се търсят и решенията и можем много да говорим кои са подходящи и кои не са.

Не смятате ли, че въпросът с отоплението, пък и с автомобилния парк, е свързан основно с доходите на хората?

– Да започнем оттам, че не непременно по-скъпите автомобили замърсяват по-малко. Иначе всичко е свързано с доходите на хората. Това, че когато човек изкарва по-малко пари обаче, трябва да легне и да умира, също не е правилна теза. В България всяка година умират няколко пъти повече хора от болести и усложнения, свързани със замърсяването на въздуха, отколкото в останалите европейски страни. Това го казвам генерално. Иначе, ако говорим конкретно, най-екологичните начини за отопление са централно топлоснабдяване, газ и електроенергия – като първите два са по-ефективни. В новите сгради, където има инсталации с индивидуални топломери, сметките отговарят на реално потребеното количество топлинна енергия и са много по-разбираеми и справедливи за хората. Не са толкова високи и затова мисля, че си заслужава да се инвестира в реконструкция на сградните инсталации в старите сгради. В бъдеще все по-голяма роля ще играят и новите технологии в енергетиката и строителството, които правят отоплението много по-достъпно и ефективно.

 

 

Трайчо Трайков е роден на 19 април 1970 г. в София. Магистър по международни икономически отношения в УНСС, със специализации по финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия. Работил е за международни компании в енергийния сектор, стратегическото и финансовото консултиране, сред които германската Roland Berger и австрийската EVN. В периода 2009-2012 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма.
През 2013 г. става част от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Общински съветник в СОС. Беше кандидат за президент на Реформаторския блок, а после и политически говорител на обединението "Нова Република".

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст