Истерията и скандалите около прословутата вече Истанбулска конвенция се разгоряха още повече, след като в дебатите се включи най-сетне с официално становище и Българската православна църква. То е подписано от всички митрополити и те призовават "Народното събрание да се вслуша в гласа на народа и да не ратифицира Истанбулската конвенция, чрез която се въвеждат понятия, които влизат в остро противоречие с нашата православна вяра, национални традиции и правна система". Във вторник (23 януари) Синодът призова всички българи да се молят за неприемането на документа, а отец Дионисий изпадна в крайност, като обяви, че Борисов, министрите и депутатите, които гласуват за конвенцията, ще бъдат отлъчени от църквата. Президентът Румен Радев смята, че сега не е подходящото време за приемането й, въпреки че вицепрезидентът Илияна Йотова я защити. БСП пък настоя за референдум по въпроса, за да чуят управляващите мнението на народа.
Почти целият Свети синод присъства на инициираната от председателя на парламента Цвета Караянчева дискусия, проведена в Софийския университет във вторник (23 януари). Аулата на висшето учебно заведение се препълни с представители на НПО-та, политици, експерти, дипломати и граждани. Правосъдният министър Цецка Цачева за пореден път разясни, че въпросният документ дава цялостна рамка за защита на жените и момичетата срещу всяка форма на насилие. Тя успокои, че няма да се приемат транссексуални бежанци, нито да се признава "трети пол", и допълни: "Конституцията ни не позволява признаването на еднополовите бракове."
Все пак Цачева предложи вариант за излизане от положението – като българският парламент ратифицира конвенцията, но този акт да бъде придружен от обяснителна декларация, както направи Полша. Става дума за тълкувателна декларация, в която да се опише какво се предвижда в документа и да "успокои духовете". Омбудсманът Мая Манолова подкрепи тази идея. По думите й в декларацията трябвало да бъде описано какво е пол в България и да се изясни социалната му роля, както и да се запише, че няма нищо различно от двата пола – мъж и жена, за да няма различни интерпретации и да не останат съмнения.
Истински фурор в залата предизвика изказването на представителя на БПЦ – старозагорския митрополит Киприан. Той представи позицията на Светия синод и обяви Истанбулската конвенция за заплаха за християнството. По думите на владиката църквата се притеснява от морален разпад на обществото. Митрополит Киприян допълни, че църквата е срещу насилието над жените, но заложените в конвенцията идеи противостоят на българските ценности за чест, достойнство, възпитание, морал и семейство. БПЦ се противопоставя категорично срещу джендър идеологията и не иска да се насаждат тези чужди ценности.
Залата посрещна изказването му с изправяне на крака, бурни десетминутни аплодисменти и възторжени викове. Но имаше и отправени въпроси: "Кой ни пресира, кои са тези външни сили, за да приемем този документ – кажете ги". След думите на свещеника залата почти се изпразни и почти никой не чу думите на британската посланичка Ема Хопкинс, която защити Истанбулската конвенция.
Всъщност Истанбулската конвенция, която трябваше тихомълком да бъде прокарана през Министерския съвет и през Народното събрание, се оказа голям капан за премиера Бойко Борисов – нещо, което той явно не е очаквал. Още по-малко пък, че именно коалиционните партньори на ГЕРБ – "Обединени патриоти", ще вдигнат такъв шум и ще предизвикат брожение в обществото и в социалните мрежи. Проблемът е в това, че Борисов е разпънат между желанието на Европейската комисия и нежеланието на по-голямата част от гражданите на България. От Европейската комисия натискат премиера Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана, а българската общественост яростно се съпротивлява на този акт. А когато не знае какво да направи или темата не му изнася, Борисов се покрива. И сега усилено започна да се занимава с уреждането на среща между Турция и Европейския съюз, старателно отбягвайки места, където би могъл да попадне в досег с журналисти, които няма как да не го попитат за Истанбулската конвенция. Оставил е този въпрос на заместника си и председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и верните му депутати, които като войници изпълняват издадените заповеди и защитават спуснатите тези. И те, в типичния си, възприет в третия мандат на Бойко Борисов, стил се опитват да наложат това, което им е наредено – на инат и силово. За това подсказва и скоростното вкарване на конвенцията за разглеждане в правната парламентарна комисия.
Дилемата на Борисов не е лека. От една страна, ако не успее да прокара през парламента Истанбулската конвенция, началниците от Брюксел ще се разочароват от него, ще го смъмрят, ще му размахат пръст – нещо, за което той дори не смее да си помисли, камо ли да си представи, че може да се случи. За него хвалбите, потупванията по гърба и прегръдките с европейските лидери са се превърнали в нещо като "слънцето и въздуха за всяко живо същество". От друга страна, ако въпросната конвенция бъде прокарана силово през Народното събрание, много от избирателите на ГЕРБ ще останат разочаровани и Борисов може да загуби симпатиите и доверието им. И неговият политически инстинкт най-вероятно му подсказва, че играта, в която е попаднал, е много рискована и опасна. Още повече защото тръгва срещу мирогледа на консервативното българско общество. Срещу патриархалното мислене на балканския мачо. Всичките негативи от неглижирането на общественото мнение в крайна сметка ще се стоварят върху Бойко Борисов, защото вече свикнахме той да решава всичко в държавата и да "раздава порциите".
"Ако ГЕРБ наложат силово ратификацията на Истанбулската конвенция, всички следващи избори за партията ще бъдат загубени", категоричен е и проф. Михаил Константинов. Според него премиерът е бил подведен за какво всъщност става дума. И неслучайно "Трите вероизповедания – Българската православна църква, българското мюсюлманство и Българската католическа църква станаха като един и я отхвърлиха", посочва още изборният експерт. Той също лансира идеята за референдум по темата и допълни, че можем да дадем пример на Европа, ако не приемем Истанбулската конвенция, защото не само българското правителство е било подведено.
Дилемата за премиера става още по-сложна и заради обстоятелството, че страната ни в момента председателства Съвета на ЕС. Пред страха да не се изложи пред чужденците той два пъти пое ангажимент, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана от българския парламент – веднъж на 17 януари пред Европарламента в Страсбург, когато представяше приоритетите на европредседателството ни. И още веднъж – при срещата си със заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в София на 22 януари. "Няма да допуснем насилие над жени и деца", заявил премиерът Бойко Борисов и благодарил за отличното сътрудничество с Европейската комисия.
Друг въпрос е как ще изпълни това свое обещание, след като собствените му коалиционни партньори са заявили, че твърдо ще гласуват "против". Опозицията също е "против". Гласовете на ГЕРБ и ДПС са на ръба, което означава, че или ще се играе с кворума, или ще се разчита на гласове от "Воля". Това пък е златен шанс за Веселин Марешки да си вдигне цената и да изпроси нещо от притеснения Борисов.
Другият вариант е Борисов да даде заден ход – нещо, което е правил и друг път, когато политическото му оцеляване е застрашено – да изчака да се успокоят страстите, да се проведе спокойно обсъждане и разяснителна кампания сред обществото и чак тогава пак да се постави въпросът за приемане или не на Истанбулската конвенция. Премиерът ни е гъвкав и поврътлив, така че лесно ще намери някакво оправдание за пред брюкселските началници заради това, че самонадеяно ги е подвел. В крайна сметка ГЕРБ отложи ратификацията, за да се проведе дебат.
