Наказателното дело по повод на изчезналите ррез 1995 г. милиони на Майкъл Чорни спокойно може да бъде вписано между знаковите за българския преход. Интригата около 6-тe млн. щ. долара, фирмите на споменатия бизнесмен – "Блонде Инвестмънт Корпорейшън" и "Ледбрук Гроуф Лимитид" предоставиха на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и които изчезнаха от сметките, имаше огромно отражение и върху българския финансов и бизнес сектор, така и върху случващото се в политиката ни. Управлението на две поредни правителства – на Жан Виденов и на Иван Костов, бе белязано от въпросния казус, който намери достойно място в списъка с най-големите финансови и политически скандали след 1989 година.
Изчезналите преди двадесет и три години милиони станаха повод прокуратурата да заведе наказателно дело срещу няколко мениджъри и служители на банката. Това бяха дилърът й Траян Кършовски, началникът на отдела "Валутни наличности", Ирина Михайлова и ръководителят на структурата за "Международни операции в банката" Валентин Минев. Сред подсъдимите бяха и бившият изпълнителен директор на трезора Георги Георгиев, някогашният й главен счетоводител Теменужка Галова, бившият председател на съвета на директорите Катерина Заркова и Мария Димова. Обвиненията им бяха основани на чл. 203 и чл. 282 от Наказателния кодекс – съответно за присвояване в особено големи размер и за престъпление по служба.
Още когато започна процесът, много от запознатите със спецификата на финансовите операции посочиха, че с тази мотивировка прокуратурата е обречена на провал. Но това не попречи на държавното обвинение упорито да настоява на своето. В резултат делото продължи близо четвърт век, през който подсъдимите носеха стигмата на престъпници. Така бе до 8 януари 2018-а, когато излезе решението на Върховния касационен съд, което потвърди оправдателната присъда за тях от април 2017-а, постановена от Софийския апелативен съд. По този начин Траян Кършовски, Ирина Михайлова, Валентин Минев, Георги Георгиев, Теменужка Галова, Катерина Заркова и Мария Димова окончателно и безвъзвратно са обявени за невинни по този казус. Това добре. Но кой ще върне на тези хора доброто име, нервите и времето, през което заради това дело те бяха лишени от възможност да практикуват занаята си? Че компенсация ще има, е ясно. След оправдателната присъда адвокатите на обвиняемите вече подготвят искове по закона за вреди, нанесени от държавата. Само че когато те спечелят делата си, присъдените им компенсации няма да бъдат взети от джоба на прокурорите, а ще са за сметка на бюджета – т.е. на всички данъкоплатци. И докога всички данъкоплатци ще трябва да плащат за неефективните действия на прокуратурата? Защото тази оправдателна присъда по банкови дела не е първата, а няма да е и последната. Можем да напомним за още дузина подобни случаи – за знакови наказателни процеси срещу банкери. Достатъчно е да посочим само делата срещу бившите мениджъри на МИНЕРАЛБАНК, на БАЛКАНБАНК, на ТСБАНК… Няма смисъл да продължаваме.
На фона на всички тези дела, в които прокуратурата се провали с гръм и трясък, логично възниква въпросът: що за хора работят в тази институция и получават немалки заплати там? Защото да разхождаш двадесет и три години хората по съдебни зали, из прокурорски и следователски офиси и в предварителния арест да ги държиш (имаше такива случаи) – това си е живо издевателство. И то не може да бъде заличено с едно "Извинявайте. Не бяхме прави". Трудно е да се каже каква парична компенсация може да възмезди близо четвърт век притеснен човешки живот.
Казваме всичко това, защото в момента държавата се опитва да започне поредното меганаказателно дело – срещу мениджърите и служителите на Корпоративна търговска банка. Към него като обвиняеми са привлечени и двама бивши шефове на банковия надзор.
Адвокат Янчо Трончев, който бе защитник на един от оправданите обвиняеми по приключилото дело за изчезналите милиони на Майкъл Чорни, сега защитава в наказателното дело за КТБ бившия подуправител на БНБ Цветан Гунев. Попитахме го, след като по делото за милионите на Чорни, където става дума за две транзакции от по 3 млн. долара, са били нужни 23 години, за да бъде произнесена окончателна присъда, колко време според него ще е нужно за окончателна присъда по делото за КТБ, в което става дума за стотици и дори за хиляди транзакции. Адвокат Трончев отговори, че няма никаква представа. Но е важно да се знае, че по всяко дело има давностни срокове. В случая с КТБ те, както и в делото за милионите на Чорни, са около 25 години. Да не се окаже след четвърт век, че обвиняемите по него са невинни, а данъкоплатците пак плащат счупените съдове.
