ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Котката, която не може да лови мишки

Бойко Борисов влак Китай

"Не е важно дали котката е черна, или бяла, а дали лови мишки". Тази китайска поговорка беше използвана от идеолога на реформата в Поднебесната империя Дън Сяо Пин, за да мотивира поетия стратегически курс към сътрудничество със Запада и трансформацията на плановото държавно стопанство на страната в пазарно. Но за нашите управници, изглежда, котките все още се делят по цветови признак. Само това може да обясни защо в списъка на Българската агенция за инвестиции тази велика държава практически не съществува. Сред 107 най-големи световни концерни, вложили капитали у нас, няма нито една китайска компания. В статистиката на БНБ Китай фигурира от началото на прехода до 2016-а включително със скромните 122.9 млн. евро, като спадът е с 3.3 млн. през по-миналата година и с други 2.3 млн. през изтеклата.

Китай не присъства и в списъка на сертифицираните инвестиционни проекти. Стокообменът ни е около 1.5 млрд. щ. долара, като две трети от него са китайски внос. За сравнение – преди пет години, през 2013-а, той е почти 1.9 млрд., а пасивното ни салдо във взаимната търговия е било само 152 милиона.

Между София и Пекин има сключени няколко международни споразумения. Основните – за избягване над двойното данъчно облагане и за защита и насърчаване на инвестициите, са от времената на социализма и 1990-а. Другите са допълнения към тях и купчина меморандуми, които изразяват само намерения.   

Новият Път на коприната

Примитивизмът на нацията ни е забележителен. Миналата година обществото ни се радваше на второто място на Кристиян за песен на "Евровизия" – един все по-спорен и критикуван заради регламентите и политизацията му конкурс. С нашето представяне там се занимаваше цялата държава, цял министър следеше да няма проблеми. По същото време – май 2017-а, в Китай започна и се проведе международният форум "Един пояс – един път". В него лично участваха десетки държавни и правителствени ръководители, делегации от цял свят на равнища отговорни министри, ръководители на основни световни институции, на финансови и икономически глобални организации и съюзи (от ООН, през МВФ и Световната банка, до Международната агенция за възобновяема енергия)… Присъстваха и представители на държави извън региона на инициативата – например американският министър на финансите, английският министър на финансите, германският министър на икономиката, премиери и министри на латиноамерикански държави… От Източна Европа участваха премиерите на Сърбия, Гърция, Полша, Унгария, президентът на Чехия, първият заместник- министър председател на Румъния и т.н.

А България я нямаше! При все че една от идеите, които пряко интересуват нашата страна, е за тясна интеграция между икономиките по пътя от Китай до Европа и развитието на транспортните връзки между тях с пристанища, жп линии, пътища, индустриални паркове. За проекти за изграждане на инфраструктурата по този нов Път на коприната китайското правителство е заделило като начало 55 млрд. щ. долара с разчет да даде 124 милиарда. В тази сметка не влизат частните инвестиции, които ще са в огромни, наистина огромни размери – и на китайски компании, и на чуждестранни.

Някои "резултати" от отсъствието ни вече се виждат – предвижда се високоскоростната жп линия от Солун до Австрия и Унгария да не преминава през България, а да влезе в Сърбия през Македония (въпреки по-трудния релеф). Инфраструктурните проекти в Румъния се обвързват с Македония и Сърбия, а не с България. Този гаф надали беше заличен с отиването на Бойко Борисов през ноември 2017-а на поредната среща на ръководителите от Централна и Източна Европа с Китай в Будапеща. Триумфалната новина, дошла от нея – че е договорено следващият форум да се състои през 2018-а в София, все още е спорна. Да не забравяме, че представителството на Китайската банка за развитие по отношение на инвестициите на Балканите, според съобщеното от тогавашния премиер Вън Цзябао през 2012-а на първата такава среща във Варшава, трябваше да се базира в София. Да, ама минаха години, а банката я няма у нас. Стъпи в Румъния, Гърция, Сърбия, но не и у нас. Впрочем още тогава беше договорено и една от тези срещи на Източна Европа с Китай да се състои в нашата столица. Но се състояха на други места, в други столици.

Съблазнителната империя

Аторитетният вестник Financial Times неотдавна написа, че активността на Пекин в източната част на Стария континент и ответната симпатия, с която китайските проекти и аспирации се посрещат в източноевропейските държави, пораждат подозрителност в старите западноевропейски столици. Унгарските домакини на последното многостранно събиране вече кръстиха форума "Отварянето на Изток". Сръбските власти говорят за "надеждно приятелство", а полското правителство – за откриващи се "огромни възможности".

Един високопоставен европейски дипломат, пожелал анонимност поради деликатността на темата, твърди, че форматът "16+1" се занимавал с много неща, някои от които засягали компетенциите на ЕС или пък навлизал в нови сфери, където вече има общи инициативи между Евросъюза и Китай, и това било само "върхът на айсберга". При всички случаи е ясно, че "Пекин вече е изгряваща звезда за страните от Централна и Източна Европа", отбелязва Financial Times.

Съществуват опасения, продължава изданието, че тази динамика може да подкопае ефективността на Брюксел в често конфликтните му отношения с втория си най-голям търговски партньор. Друго притеснение е, че стратегията на Китай да търси гарантирани контракти ще наруши правилата на единния пазар за повече прозрачност и предварителни проверки на китайските инвеститори в обществените поръчки.

За какво разчитаме на Китай

"Разчитаме на китайското правителство активното сътрудничество и двустранните интереси да намерят израз в прагматичния подход, които да доведе до реализирането на конкретни проекти", каза Бойко Борисов по време на форума в Унгария. Той изтъкна, че за България те са свързани основно с изграждането на автомагистралите "Хемус" и "Черно море", както и на жп линията Русе – Варна. Другите възможности за сътрудничество са в енергетиката, селското стопанство, индустриалните зони, електронната търговия, иновациите, медицината.

Борисов заяви също така, че е необходимо да се излезе извън остарялата схема на кредитиране с държавни гаранции, като се търсят нови и гъвкави подходи, като например публично-частното партньорство. Но интересите на Китай са съвсем различни. Поднебесната империя не търси пътища на Изток, а такива на Запад и към сърцето на Европа. Нея не я интересуват магистралите към Черно море. Най-голямото гръцко пристанище – това в Пирея, се концесионираше от китайски фирми, а сега е собственост на китайската  държавна корпорация COSCO. Това е една от входните врати на Пекин към ЕС. Пристанището в Солун е собственост на гръцко-френско-германско-китайски консорциум начело с ĸитaйcĸaтa дъpжaвнa ĸoмпaния "Чaйнa мъpчaнтc xoлдинг интepeнeшънъл". Интересът на Пекин в случая е към пътя – шосеен и железопътен в направление Кулата – Видин, а не в посока към Варна. Китайски консорциум игра и за концесията на летището в Белград, но интересът му към това в Пловдив е спрян от нашите политици.

Има и воден проект на стойност 17 млрд. долара. Става въпрос за свързване по вода на Солун с Белград и Централна Европа с помощта на реките Вардар и Морава. Идеите са Балканският канал да е дълъг 650 км, да преминава през Гърция, Македония и Сърбия и да стига до р. Дунав. С други думи – покрай нас. Вече започва да се строи и основна трансевропейска жп артерия към Централна Европа през тези страни, а не през естествения й път – през България.

Китай е инвестирал 169 млрд. щ. долара в чужбина през миналата година, от които 15 млрд. са в Източна Европа. От тези милиарди у нас достигат само центове. В началото на 2017-а Пекин предложи да извади от техническия фалит БДЖ, да покрие част от дълговете му и да стабилизира компанията, като направи у нас и заводи за производството на локомотиви и вагони. Беше отправено официално инвестиционно предложение на държавния китайски концерн China Railway Rolling Stock Corporation. Разбира се, интересът не беше толкова към БДЖ, колкото към продължаване на пътя на коприната през Балканите, за да навлезе в Европа, ползвайки изградените мостове и тунели под Босфора. Бяха създадени работни групи. Сега е януари – година по-късно от онзи януари, но все още няма нищо черно на бяло.

Вероятно по същия начин ще приключи и китайската готовност да построи АЕЦ "Белене". Тя се роди на фона на проблемите с Брексит и подобни инвестиции във Великобритания. Китайският интерес е ясен – стъпвайки у нас с ядрена централа, китайските фирми ще бъдат сертифицирани и за работа в цяла Европа, а това практически означава и по света. Само че подобен проект изисква твърди държавни гаранции – поне за изкупуването на тока. Предполага и конфликт на междудържавно равнище с Москва. Ще предизвика и недоволството на САЩ. А може би и на Германия.

Тайната дипломация, която се опитваха до неотдавна да водят българските правителства, за да не разсърдят досегашните ни партньори, се оказа неефективна. През тези години борбата за китайските милиардни инвестиции между нашите икономически групировки вгорчи отношенията между България и Китай достатъчно.

И много е вероятно да продължи да ги вгорчава и в бъдеще.  

 

 

Дракони и мутри 

В източната митология драконът не е злобно огнедишащо чудовище, а е извор на мъдрост, познание и небесна сила, която носи късмет. Драконът е символ, макар и неофициализиран на Китай. Има една легенда, че драконите охраняват перли, които умножават всичко, до което се докоснат. Дори от една монета създават несметно богатство…

Изглежда, по този начин гледат на Поднебесната империя и българските "елити". Борбата и завистта между тях за перлата на драконите е жестока. И омазана с кръв. На 26-29 юни 2000 г. по покана на президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов у нас е китайска делегация начело с председателя на Държавния съвет на Китайската народна република Чжу Жунцзи и съпругата му. Подписват се споразумения в различни области, чертае се мащабно сътрудничество, Костов благодари за двойно увеличените милиони в подкрепа на платежния баланс на България, които е налял Китай. Ясно е, че освен това се пристъпва към бизнес за стотици милиони.

Като народ с традиции и хилядолетна външна политика китайците са опитни и предпазливи: вероятно вече знаят, че Западът е заложил на царя заедно с Москва. Затова и те залагат на двете карти едновременно: правителствената, но не забравят и олигархичната групировка на уволнените й  противници, която ще докара царя във властта.

На 29 юни, веднага след приключването на посещението на високо равнище, въоръжени бандити с униформи на Специализирания отряд за борба с тероризма нахлуват в "Имперски ресторант" в София. Охраната е пребита и е застрелян Юн Вей. Той е на 62 години и е баща на Чен Шиян, която е собственичката на това заведение и верига подобни ресторанти в столицата. Официалната вечеря за нашите държавници, дадена от китайското посолство по повод гостуването на тяхната делегация, е именно в този ресторант, и то предишната вечер непосредствено преди случилото се. Тоест бизнесменката Чен Шиян не е случаен пришълец у нас, а добре проучена и поставена в средите на китайското външно министерство и Държавния съвет на Китайската народна република. Така че убийството на баща й е дипломатически скандал от най-висока величина.

Чен Шиян е дошла в България през 1992 година. Лепват й прякора "Голямата Чен". Ресторантът й е нервният възел на китайското карго, с което работят нашите трибуквени групировки, с което се зарежда "Илиянци" и от което текат комисиони към политиците. До 29 юни 2000 г. около заведението няма никакъв скандал и дори пукната публикация в медиите. Контрабандата на китайски стоки по света се регулира от китайските власти чрез структурите на техните спецслужби, а Чен Шиян поддържаше много близки контакти с посолството.

В крайна сметка заради борбата между трибуквените кланове резултатите от посещението на китайската делегация изгоряха.

Изглежда, най-голямата пречка за китайските инвестиции в България не е международната конкуренция за тях, а вътрешната!

 

Григор Лилов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст