ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Орлице – светло кътче от чешката земя

Подобно на орел, планините Орлице разперват своите "криле" над Североизточна Чехия и веригата от възвишения прелива в Полша. Най-високият връх Велка Дештна се издига на 1115 м над морското равнище. Хребетите постепенно "заглъхват" към вътрешността на страната и макар височината им да е обуздана, снагата им става все по-насечена и по-сурова. Метуйи, Здобнице, Бела и Дивока Орлице са вихрените реки, които пресичат вълшебните хребети като гривите на бели коне и завихрят по завоите си като въртележка всичко, което носят: листа, мъх, парчета кора, птичи пух и семена. Склоновете са покрити с гъстия астраган на гората, от който надничат белите чела на скалите и резбованите рамки на прозорците на местните къщи. Мрежа от пешеходни пътеки преброжда някои от най-прелестните местности на областта. По пътя ще минете покрай някои от наблюдателните кули, от които се разкриват панорамни гледки към съседните хълмове и пръснатите по тях, сякаш извезани в сърмена работилница селца.

Но Орлице предлага и истински средновековни кули и замъци като Литице и имения като Хоцен, Летохрад и Ланшкроун. Музеят на занаятите, в който може да се види тънкият бод на чешките носии и отблясъкът на прочутия бохемски кристал, се намира в Летохрад, а местното летище в Жамберк предлага панорамни полети над околността с балон или с малък самолет.

Дештне е най-известното курортно градче в Орлице. То си спечелва репутацията на възстановителен център още през ХІХ век. Селището, което е основано през ХІV в. (1362 г.) като дървосекачна общност, през ХVІ в. прерарства в средище на стъкларската индустрия в района. С крехките като блянове експонати, подредени във витрините, местният музей разказва историята на града и на традицията в стъклопроизводството. Всяка година се организира фестивал, който пресъздава средновековната атмосфера на малките работилнички, където лютивият дим и жълто-червеният огън в пещта се смесват с разтопеното стъкло, за да изваят  истински вълшебства за наслада на сетивата.

Само на 5 км от Дештне отстои Доброшов, военен форт, построен през 1938 г., който днес приютява интересна военна експозиция. През лятото разходката до височината, на която е разположен, си заслужава не само заради изложбата, но и заради обиколката из подземията му, която отнема около час. Лабиринтът от галерии се спуска в изтърбушените недра на хълма, които навремето служели за военен затвор и склад. По време на Студената война тукашната наблюдателна е била необходимост, защото макар и днес да не си личи, тя се намира на много опасната до 80-те години на ХХ век линия на кльона. Става дума за разделителната бразда между Чехия и Полша, която пресича граничното село Олешнице. Ако го посетите, еднодневната разходка до Полша е най-добрият вариант, защото селището разполага с гранично-пропускателен пункт. Но ако не ви се разхожда, разположената наблизо вила "Ярасек" предлага красива панорама на веригата от лилавеещите на фона на полското привечерно небе възвишения и първокласно обслужване – какво по-хубаво от чаша кафе на откритата веранда, увиснала сякаш във въздуха над красивата долчинка.

Следващият град Наход е древен. Основан е още през ХІІ в., когато оттук е минавал търговският маршрут за Клодзко в Полша. Измежду дърветата се вижда издигнатият на върха на хълма малък замък, служил за защита на търговците, който хвърля строгата си готическа сянка на пътя.

След още 18 км,  виещи се през зелени ливади, криволичещи в подножието на хълмове, лъкатушещи около селски къщи с каменни покриви и покрай островърхи камбанарии на селски черкви, влизаме в един от най-красивите градове в региона, който заблестява пред нас като като току-що отворена кутийка с бижута – Нове-Место-над-Метуйи. Обиколката на тукашния замък си заслужава. Както и малките улички, "прегърнали" централния площад, сякаш изскочил от Средновековието. Градът е разположен живописно на завоя на едноименната река, къщите му са се скупчили в дъното на извивката, притиснати от зеленото кадифе на гората, от една страна, и течния сапфир на реката, от друга. Основаният през 1501 г. Нове-Место-над-Метуйи бива сполетян от пожар, в чиято огнена паст изчезват къщи, църкви, складове… Възстановеното селището има ренесансов облик. Сградите на площада са в същия стил, в който са изградени фасадите и аркадите по улиците. Градът наистина прилича на ювелирен шедьовър, излязъл изпод даровитите ръце на талантлив майстор. А диамантите в него са ренесансовата сграда на кметството, готическата църква "Св. Троица" с потъналите наполовина в земята и покрити с мъх стари надгробни плочи в задния й двор, един изоставен манастир и действащ лоретански параклис. Запазени са и части от оригиналните крепостни стени, както и една от кулите им.

Следващият град Опочно няма с какво да ни изненада – освен с факта, че и той си има собствен замък. Той е бил владение на рода Славниковци, но по-късно преминава в ръцете на могъщата династия Премисъл. Като казвам "по-късно", имам предвид 1068-а, така че селището се гордее с доста древни корени. От стария замък обаче не е запазено нищо, на неговото място в средата на ХVІ в. е издигнат нов. Зидовете му опират в стените на капуцински манастир и камбаните на бароковата му църква събуждали всяка сутрин стопаните на замъка за утринната молитва.

Набилоз се намира и Рихнов над Кнежноу, още едно селище, възникнало като спирка по търговския път към Полша. С течение на времето обаче жителите му разкрили тайната на прекрасните текстилни стоки, пренасяни от еснафите от Западна Европа, като влизали нощем в стаите им и крадели по някоя и друга черга или блуза, за да я разучат. В крайна сметка започнали сами да ги произвеждат. Това дало възможност на местните да издигнат два замъка – готически и бароков. Доказателство за просперитета на града са и няколкото църкви, и вятърната мелница в Травник. Навремето в нея се мелело житото на всички близки села, а сега е пронизвана от планински повеи и снопове облачна светлина. Дървените й стени обаче още ухаят на хляб и библейски билки.

Планините Орлице имат едно голямо предимство – те са сравнително малки и всичко в тях е разположено само на няколко километра разстояние. Интересните места са навързани едно след друго като бляскавите зърна на сияйна огърлица и на туриста не му остава друго, освен да скача от перла на перла. В тишината и спокойствието човек може да наблюдава как пред очите му се  разтварят горските цветя и как прозрачната утринна роса бавно се стича по тях. В същото време пътеките са добре поддържани, а туристическите центрове – обезпечени с карти и информация.

 

 

        

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст