Трите сценария за преодоляване на липсата на работна ръка в България
30.1.2018 Инвестор, Ремиграцията е добър вариант, но доходите не може да се разглеждат като единствен стимул, смята вицепремиерът Томислав Дончев
Три сценария за преодоляване на липсата на работна ръка в България предложи вицепремиерът Томислав Дончев – активиране на неактивните безработни българи, ремиграция на тези българи, които в момента работят в чужбина, и привличане на чужди работници от трети страни. Това стана в рамките на 12-та годишна среща на бизнеса с правителството с акцент върху основния проблем на пазара на труда в момента – как България да постигне устойчив ръст, докато губи човешки капитал.
Що с отнася до първия вариант – активирането на безработните българи, които са неактивни – около 200 хиляди души, Дончев призна, че това е трудна задача, тъй като около 75 хил. от тях са дълготрайно безработни и освен че са нискообразовани, са и без трудови навици. По думите му става дума дори за десоциализация.
Безспорно ремиграцията е добър вариант, посочи вицепремиерът, както и привличането на работна сила от трети държави с български общности. По думите му този сценарий работи, а и вече са видими резултатите особено в сферата на услугите.
Относно варианта с ремиграцията Дончев каза, че около 11 хиляди българи се връщат годишно в страната, което е два пъти по-малко от темпа на емиграцията и изтъкна, че трябва да се работи по този сценарий като се анализира в детайли.
Още по темата
2017 – годината, създала нова ситуация на българския пазар на труда
Бизнесът е готов да приеме кадри от общностите ни в Молдова и Украйна
Работната сила в България намалява през 2016 г., заетостта расте
Все по-голям недостиг на специалисти на пазара на труда
Заплатата е основен движещ фактор, призна той, но беше категоричен, че не може да се водим само от доходите като единствен стимул. Той акцентира върху комплекса от фактори, които трябва да са налице, за да говорим за ремиграция и то на качествена работна сила. В този смисъл Дончев посочи два резерва, които са неизчерпани – жилищна политика на първо място, тъй като в страната има много необитаеми жилища. Ако местните власти разполагат със свободни жилищни фондове, може да се предлага като стимул, каза вицепремиерът.
Социалният министър Бисер Петков посочи дисбалансите на пазара на труда и се съгласи с Дончев, че ключовите стъпки са активиране на неактивните на трудовия пазар, ремиграцията и вносът на работна ръка.
Като предизвикателствата пред ремиграцията той открои нуждата да се посочи на тези хора къде ще работят, какво ще бъде възнаграждението им, каква ще бъде средата за семействата им, включително обучението на децата им, жилищата им.
Той каза, че чрез трудовите аташета на България в пет държави ще се организират кариерни форуми с конкретни пакети и оферти към българите, за да се върнат у нас. Вече беше организиран подобен форум във Виена, припомни Петков и уточни, че тази година ще бъдат организирани такива форуми в Лондон и Берлин.
Що се отнася до привличането на работна сила от трети държави, социалният министър напомни, че беше либерализиран режимът за сезонните дейности, както и този за висококвалифицирана заетост чрез облекченията за получаване на синя карта.
Може да се работи още и по баланса между личния и професионалния живот, има резерви по отношение на дългото майчинство например, каза Бисер Петков.
От ключово значение е подобряването на бизнес средата, овладяване на пропуските във висшето образование, изтъкна Дитмар Думлих, ръководител за региона на България, Румъния и Турция на Европейска инвестиционна банка (ЕИБ).
Когато експерт решава дали да се установи в дадена държава, се интересува от заплатата, адекватните медицински услуги, как ще живее семейството му, административни услуги и др., каза той. За него решаването на проблема с липсата на кадри за икономиката минава през създаването на екосистема, така че хората да имат усещане, че животът им е добър.
България е изправена пред исторически шанс, смята Дитмар Думлих. Той каза, че България още разполага с европейските фондове и е хубаво да засили усвояването им. Той напомни, че ЕИБ също има програми за съфинансиране, така че да се привлекат българските работници обратно в страната си. Имате и друга възможност, обърна се той към представителите на правителството – да се възползвате от нулевите лихви и да изчистите дълговете от баланса си. По думите му си струва рискът да се инвестира в иновативни инструменти за финансиране на иновативни компании,
Ксавие Марсенак, вицепредседател на борда на директорите в Telus Interndtional Europe, разкри каналите, които фирмата им у нас използва вече няколко години, за да привлича кадри. Той посочи, че от години привличат от служители от ЕС, също и българи, които работят в чужбина, като им предлагат финансови стимули за определен период от време, хотелско настаняване, самолетни билети и др.
Шон Бош, генерален мениджър на ALC, се включи в дискусията, като заяви, че компанията в България е готова да наеме неквалифицираните безработни хора, които са тук, и да ги обучи за нуждите на бизнеса им. Това е възможност, която не трябва да се изпуска, каза той, отчитайки, че зад граница заплатите са по-високи, но и разходите са повече.
Емиграцията е загуба за българската икономика. Икономиката на страната щеше да е с 4 млрд. лева по-голяма към 2016 г., ако нямаше емигранти. Това беше един от акцентите от проучването на Капитал и Colliers International, представен от Марк Робинсън.
Българската емиграция намалява според статистиката, но все пак около 700 хил. българи са в чужбина към момента – повечето са в Германия, Испания, Великобритания, каза той.
Според него проблемът с недостига на работна сила може да се реши чрез преструктуриране на публичния сектор, въвеждането на електронното управление, увеличаване на базата на уменията на работната сила в посока производителност. На следващо място да се увеличи процентът на активното население в страната. Друго решение е обратната миграция в страната, посочи Робинсън, представяйки проучването.
Той изтъкна, че нито едно правителство в Европа не е направило достатъчно по този проблем. Що се отнася до правителството на България, той каза, че то може да направи още по въпроса освен поддържането на ниски данъци.
България вече от десет години прави това, но това не доведе до вълна на чужди инвестиции, каза Робинсън. България трябва да улесни стартирането на собствен бизнес, посъветва експертът. Трябва да се подобри положението с корупцията, допълни той.
Ако 14 хил. българи продължат да напускат ежегодно България, до 2030 г. работещите ще намалеят драстично, прогнозира той.
При връщане на българите на работа в страната ще си гарантирате 3,7 милиона души на трудовия пазар и това е силата на имиграцията, което реално може да допринесе за реален икономически растеж, посочи Робинсън. Иначе икономиката на България ще спре да нараства през 2027 г. При обратно връщане ръстът на икономиката може да бъде съществен, заключи той.
………
Проучване на БСК сочи: Бизнес елитът в България застарява
30.01.2018 16:02; 24 часа онлайн 372;0;
Бизнес елитът в България застарява, показва проучване на Българската стопанска камара (БСК), цитирано от БТА. Бурното технологично развитие отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации мениджъри.
"Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации. Проучванията показват, че в България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици – различия, както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъникамък в процеса на осигуряване на приемственост". Това се казва в доклад на тема "Приемственост и поколенчески различия в бизнес елитите на Прехода", с автор Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска кабара, съобщиха от пресцентъра на работодателската организация.
Докладът е бил представен от Томов днес на научна конференция "Мобилност на елитите на прехода" (1989 -2017 г.) и се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК за предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).
В доклада се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита спрямо другите страни в преход. Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи – движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи, съставлява около една-трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност в сравнение с много други държави, се отбелязва в документа.
В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи – едните са малка (20 на сто), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.
За да се захрани българският икономически растеж, е важно: да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката; да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.
Като цяло, структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45 на сто от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93 на сто от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6 на сто са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките на 1 на сто. През последните 6 години са закрити общо 4 085 предприятия – 85 големи, 1000 средни и 3 000 малки.
Фамилният бизнес съставлява около 42 на сто от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20 на сто добавена стойност към БВП на страната и около една-трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции.
Един от основните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предвиждане, планиране на унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго. Според докладите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес.
Според международните проучвания, само около 40 на сто от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15 на сто достигат третото поколение наследници. Страните с развита пазарна икономика имат създадени традиции и култура в осигуряването на приемственост и се стремят да подпомагат този процес чрез проучвания, консултации, регулаторни механизми и пряка институционална подкрепа.
Този проблем е встрани от дневния ред на българския бизнес елит и държавните институции, посочва авторът. Нещо повече, според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в критични размери. Около 35-40 на сто от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35 на сто от тях наближават пенсионната възраст. Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика, се посочва в доклада.
……………..
България е №1 по ръст на биоземеделието в ЕС. Какви обаче са предизвикателствата?
Автор: Мина Стойчева 30.01.2018 13:43:23
България и Хърватия са държавите членки в Европейския съюз (ЕС) с най-голям ръст в областта на биоземеделието, показват последните данни на Евростат. Ако общата площ за производство на такива култури в целия съюз се е увеличила с 18,7% между 2012 и 2016 година, то в у нас този ръст е от над 310%. А в Хърватия е от 193,4%.
Заедно с това двете държави са първи в ЕС по площи, където тече процес по превръщането им във ферми за органични плодове и зеленчуци, което показва сериозен потенциал за растеж.
Въпреки рекордните резултати обаче фермерите от България и Хърватия все още се изправени пред сериозна конкуренция от страна на по-старите членки на ЕС, пише сайтът Balkan Insight.
Президентът на българската Асоциация на биопроизводителите Албена Симеонова разказва пред медията, че през последните години секторът у нас е в експанзия.
"През 2009 година, когато създадохме асоциацията, бяхме 25 души. Сега регистрираните производители са между 7100 и 7200 в България", разказва тя.
80% от земеделските земи у нас са в ръцете на едва 4% от стопанствата
Най-едрият собственик в страната притежава над 1 милион декара, посочва експерт
В същото време обаче по нейните думи хиляди фермери само притежават земя, но реално нямат никакво производство, което изкривява статистиката.
"Държавата позволи финансиране на фермери, които нямат никакво производство", казва тя.
По нейните думи това ограничава размерът на финансирането, което могат да получат тези, които реално отглеждат биопродукти. А това от своя страна ги прави по-малко конкурентни на останалите производители в Европа.
Все пак Симеонова признава, че има реален интерес към консумирането на такива продукти и в България въпреки твърденията, че техните цени са прекалено високи.
От друга страна в Хърватия, където средната месечна заплата е около 800 евро, това не е такъв проблем. Там има 4751 сертифицирани биоземеделци, което е с цели 20% повече в сравнение с година по-рано.
България произвежда повече зърно от Гърция, Хърватия и Португалия взети заедно
Добивът между 2000 и 2016 година у нас се е увеличил с над 3 милиона тона
"Има много повече търсене на такива храни, отколкото сме ние производителите или обема на продукцията", казва собственикът на такава ферма в близост до Загреб Снежана Зиданич-Михайлевич.
По нейните думи обаче в страната има и производители, които твърдят, че отглеждат плодове и зеленчуци по стандартите за биоземеделие, но всъщност нямат сертификати за такава дейност.
Друг проблем за бизнеса в региона е и недостатъчно високият интерес от съседните страни. Така например заради слабото търсене в Румъния общият дял на биофермите е намалял с над 20% между 2012 и 2016 година.
А местните производители признават, че изнасят по-голямата част от продукцията си за Западна Европа, тъй като на местния пазар тя не се купува толкова.
…………
Готвят по-строги правила за производителите на биохрани
Автор:money.bg 30.06.2017 17:18:52
В сила в Европейския съюз (ЕС) влизат нови правила за по-голям контрол върху органичните храни. Целта е повишаване на доверието на потребителите към органичните продукти.
Според тях проверки по веригата за доставки ще бъдат извършвани на място и за всички оператори най-малко веднъж на годишно или веднъж на две години, ако не са установени измами през последните 3 години.
Властите в ЕС искат и по-сериозен контрол на вноса от трети страни. Импортните стоки трябва да отговарят на европейските стандарти.
Настоящите правила, изискващи страните извън съюза да спазват подобни, но не и напълно еднакви стандарти, ще бъдат поетапно прекратени през следващите 5 години.
От Брюксел настояват и за повишено внимание при използването на пестициди. Земеделските производители ще бъдат задължени да прилагат предпазни мерки против замърсяване с такива. При нарушаване на тези изисквания, стоката ще изгуби статута си на "органичен продукт".
Заедно с това европейските власти ще се фокусират върху стимулиране на производството на органични храни. Ще се търсят възможности за увеличаване предлагането на био семена и животни, отгледани в органична среда.
Също така ще бъдат подкрепени т.нар. смесени ферми, произвеждащи едновременно традиционна и органична храна. Условието е различните им видове производство да бъде разделено. Освен това ЕС предвижда по-лесно сертифициране за малки земеделски стопани.
………..
Няма Северозапад – няма проблем
Жителите на най-бедния регион в Европа се събудиха и не искат да са втора ръка. Управляващите обаче смятат да решат проблемите им статистически, не практически
30.1.2018 Сега, КРАСИМИР ЦИГУЛАРОВ
СНИМКА: АРХИВ
Жители на Северозападна България настояват за бързо решение за строеж на тунел под Петрохан. Преди три години трасето от северната страна на прохода бе обновено. Едва през тази година ще бъде ремонтиран и разбитият участък от южната страна на прохода.
Българското правителство най-сетне намери "формулата" как да се справи с проблемите на най-бедния регион в страната и в целия Европейски съюз. Плановете за прекрояване на картата са в стила на една уж отдавна отминала епоха – да го няма. Или по-точно да се слее с други региони, част от тях по-развити, и така да се заличат различията – и в население, и в принос към националната икономика.
Намеренията на управляващите бяха оповестени дни след като от Северозапада дойде обявената за екзотична идея регионът да се отцепи от България и да се присъедини към Румъния, където корупцията е в по-поносими дози. И само ден преди жителите на градовете и селата в този забравен край на Родината да излязат на безпрецедентен протест, при който блокираха за около пет часа главния път от София за Видин. Те настояваха за бързо решение да се гради магистрала от шумно рекламирания втори мост на Дунав към метрополията София. И да се задействат плановете за тунел под прохода Петрохан, които са обрасли с повече от вековна брада от добри намерения.
Жителите на региона се събудиха и, по всичко личи, отказват повече да са втора ръка. Едва ли някой може да изброи дългата върволица от правителства, сред тях и три на ГЕРБ, които обещаваха специални мерки за региона. Най-амбициозното предложение бе представено в края на 2015 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), ръководено тогава от днешния министър за европредседателството Лиляна Павлова. Наричаше се "Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони".
Впечатляващото четиво от 270 страници не бе последвано от нищо
Обхватът на програмата бе огромен – изоставащите региони, включени в нея, заемат 53.7% от територията на страната, в тях обаче живеят едва 29% от жителите на държавата ни. Основните изводи – населението застарява, а регионите се обезлюдяват. Транспортната инфраструктура, дори да я има, е по-скоро в отчайващо състояние. Проблеми има както с водоснабдяването, така и с канализацията. Да говорим за пречистване на отпадни води, е по-скоро изключение. Образователната система е напълно неадекватна, ако изобщо има кой да влезе в училищата. Населените места със затихващи функции са преобладаващи.
Програмата предлагаше да се осигурят стипендии на младежи за висше и за средно специализирано образование при ангажимент да се върнат поне за 10 г. по родните си места. И още – субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити, както и възможност за евтино наемане на терени и сгради в индустриални паркове и зони. Разписано бе осигуряване на жилища за евентуални кандидати специалисти. Но по тогавашните сметки ставаше дума за около 1000 души в Северозапада, 500 в Родопския регион и 200 – в Странджа-Сакар…
Да се пита дали тази програма е проработила, е безсмислено. Не е, защото нямаше връзка с реалността. Защото беше пълна с добри пожелания, но не бяха осигурени нужните огромни финансови ресурси. Единственото изключение е, че в сегашния програмен период беше заложено да се дават бонус точки за проекти, кандидатстващи за еврофондове, ако са за някой от включените в програмата бедни райони. За реален ефект от бонусите досега не сме чули.
Ако съдим по новите идеи на сегашния регионален министър Николай Нанков,
тоталният управленски провал ще бъде заличен статистически
Нанков разкри, че са разработени три варианта за ново деление на България за целите на усвояването на евросредствата. Става дума за така наречените райони на планиране. Най-забележителното е, че във всеки от вариантите изостаналият Северозапад, включващ трите области Видин, Монтана и Враца, се "пришива" към други, по-успешни в развитието си региони. В първия вариант пришиването е към Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. Това е и единственият вариант, в който се запазва терминът "Северозападен". Доколко в Габрово и Велико Търново ще се възприемат като жители на "Северозапада", е друг въпрос. Къде ще е центърът на тази структура – тепърва ще се обсъжда. Вторият вариант е "речен" – той събира трите изоставащи области с Търговище, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. Третият вариант е изцяло "западен" – днешният Северозапад се съчетава със Софийска област, Перник, Кюстендил и Благоевград.
Формално целта на упражнението е да се отговори на европейските критерии за населението в така наречените региони за планиране – не по-малко от 800 000 и не повече от 3 милиона души. И така да се планират и осигурят необходимите за всеки регион пари от еврофондовете и други инвестиции.
Цялата тази стъкмистика обаче всъщност е доста далеч от истинските проблеми във всяка една област. Колкото до Северозапада, те са пределно ясни. Това е регионът, където населението намалява най-бързо. През 2016 г. по данни на националната статистика, цитирани от money.bg., там са произведени едва 6.225 млpд. лв. от БВП на страната, който е 94.130 млрд. лв. Haй-злe ce пpeдcтaвя Bидин, къдeтo пpoизвeдeнитe cтoки и ycлyги ca за 576 млн. лв.
Патосът около откриването на втория мост над Дунав се оказа фалшив. Нищо положително за бизнеса не се случи. Само се увеличи тежкотоварният трафик, който пък преминава директно през много населени места.
Но и протестът с искане за магистрала е обречен. Може и да се говори за стратегия за Северозапада,
но не се говори за нормални пътища там в скоро време
Миналия петък, ден преди протестите, може би в поредната пиар акция шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" инж. Дончо Атанасов обеща във Видин на среща с областната управа да започне предпроектно проучване за тунел под Петрохан. И допълни, че са открити обществени поръчки за около 52 км от пътя от София до Видин. Обеща дори да се оправи съсипаният от свлачище път от Кула към Сърбия. Шефът на агенцията не спомена, че исканията на протестиращите от региона няма да бъдат изпълнени вероятно поне в идното десетилетие, че и повече. Просто този район не е приоритет на управляващите. Приоритет е магистрала "Хемус" и парите от бюджета, които могат да бъдат заделени, ще отидат там. Еврофинансиране за пътища извън "Струма" в този програмен период няма.
Фактът, че жители на Северозапада се събудиха, показва, че там още има хора, които не искат да приемат да са втора ръка. В един от телевизионните репортажи около искането за тунел под Петрохан една от протестиращите от Берковица простичко обясни защо го искат: "Така децата ще могат да ходят на работа в София, вместо да се изселват". Съжалявам, това време е твърде далеч.
