Министерството на финансите на Съединените щати публикува така наречения Кремълски доклад – списъка на влиятелните руски граждани, които участват в определянето на политиката на страната си и са свързани с президента Владимир Путин. Той не бе придружен от санкции, но както обявиха от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, такива не са и били нужни. Последната дума дали срещу някого от фигуриращите в списъка ще бъдат предприети мерки ще има Конгресът, но самото присъствие в него се възприема от представителите на руския елит като сериозно предупреждение.
Документът включва 114 висши държавни служители и ръководители на държавни компании, сред които премиерът Дмитрий Медведев, външният министър Сергей Лавров, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, шефовете на "Сбербанк", ВТБ, "Роснефт", "Газпром" и "Лукойл", както и 96 бизнесмени, чието състояние надвишава един милиард долара. Сред тях са олигарсите Олег Дерипаска, Роман Абрамович, Михаил Фридман, Виктор Векселберг, Алишер Усманов, Аркадий Ротенберг.
Действията на американската администрация предизвикаха изненада. От една страна, Вашингтон не въведе никакви вторични санкции по отношение на чуждестранните партньори на руските компании, поне формално. От друга, публикуваният списък бе далеч по-обширен от очакваното в Москва – както от управляващите, така и от опозицията.
Обяснението на Държавния департамент за липсата на нови наказателни мерки е, че приетите през август миналата година санкции работят достатъчно ефективно, така че не се налага разширяването им. Въпреки това, ако американски или други световни фирми сключат "значителни" или "съществени" договори с руски предприятия от военнопромишления комплекс или свързани с разузнаването, може и да има нови санкции.
Черният списък с 33 руски компании бе представен пред Конгреса още през септември 2017-а и в него влизат "Рособоронекспорт", "Ижмаш", "Калашников", "МИГ", "Сухой", "Туполев", "Алмаз-Антей", а също и Федералната служба за сигурност и други организации, свързани със сигурността и разузнаването. Очакването беше, че ще бъде нанесен удар по евентуални техни партньори, но Белият дом обяви, че "законът вече работи" и партньорите на руските предприятия вече са свили контактите си с тях. В резултат на намалената продажба на оръжие Русия е изгубила няколко милиарда долара, уточниха от администрацията. В същото време в писмо до председателя на Комисията за международни дела към Камарата на представителите Ед Ройс държавният секретар Рекс Тилърсън предупреди, че е разпратил до американските дипломатически представителства директива техните служители да предупреждават чуждестранните партньори на Съединените щати, че Вашингтон внимателно ще следи за прилагането на закона и в случай на нужда е готов на "по-активни мерки".
Така докладът на финансовото министерство изиграва своята роля – макар че формално не наказва изброените в него лица, реално той им нанася удар, сравним с налагането на санкции. Неслучайно и Владимир Путин го определи като "неприятелски акт" независимо от шегите си, че е разочарован, че самият не фигурира в списъка. Руският президент декларира, че засега Москва ще се въздържи от ответни мерки, но всъщност той няма и основания за това, тъй като поне официално не е предприето нищо срещу неговото обкръжение. В заключение Путин призова да не се отделя повече време на документа, понеже "кучето лае, а керванът си върви".
Както изглежда обаче, целта на публикувания списък е именно да се попречи на "кервана да си върви", както досега, без да бъде даван повод за реципрочни мерки. Докладът трябва да назове и засрами руския елит, подкрепящ Путин, и да изпрати послание, че агресията чрез намесата в американските избори ще струва скъпо на руския президент, заяви Даниел Фрийд, бивш заместник държавен секретар, отговарящ за санкциите срещу Русия. Необходимо е списъкът да даде сигнал на представителите на руската политическа и бизнес класа, че за тях е по-добре да поддържат дистанция от Путин, защото близките връзки с управляващите могат да доведат до неприятни последици, посочи още Фрийд.
Показателна в цялата история е тревогата сред част от руския елит. Както съобщи "Ню Йорк таймс", редица олигарси са предприели спешни мерки, за да не попаднат под ударите на "Кремълския доклад". Според вестника десетки руски водещи бизнесмени са наели адвокати, които да лобират за техните интереси във Вашингтон, като са били готови на всичко, за да не бъдат включени сред приближените на Кремъл лица. Друг индикатор за нервността в руския елит е рязкото увеличаване на броя на руските бизнесмени, кандидатстващи за право на постоянно пребиваване за себе си и семействата си в Малта, отбелязва изданието.
Дали обаче докладът ще накара руския елит да се вдигне срещу Путин? По-скоро не, смятат повечето анализатори. Становището на професора от Висшето икономическо училище в Москва Евгений Коган е, че руските предприемачи може да пострадат, но това няма да доведе до бунт сред тях. "Трябва никак да не познаваш историята на Русия, за да смяташ, че санкциите могат да внесат раздор в елита, смята Коган.
Авторитетната политоложка Лилия Шевцова също не предвижда бунт срещу Путин. Истинската роля на доклада според нея е друга: да се сложи "край на 20-годишната геополитическа епоха", през която руските елити едновременно се интегрират в Запада и в същото време го ругаят. При този модел те правят пари в Русия и ги харчат на Запад с помощта на лобисти, но тази система повече не може да бъда търпяна и целта на доклада е именно премахването й.
