В новия брой на вестник „БАНКЕРЪ“ № 5 четете

анонс

Общинска банка става лихтенщайнска

Сделката за  продажбата на дела на Столичния общински съвет в Общинска банка приключи почти  в рекордни срокове. Лихтенщайнският фонд "Новито Опротюнитис" вече е превел в полза на Столичната община 46 млн. лв. – цената, която беше  договорена за  продажбата на 67.65% от акциите в банката. Акционерният  пакет вече е прехвърлен в полза на "Новито Опортюнитис, " което  е отразено и в Централния депозитар. Оттук нататък Столичната общинска агенция за приватизация ще има ангажимента да осъществява следприватизационен контрол за това, дали новият собственик коректно изпълнява ангажиментите, които е поел при сключване на сделката. Сред тях са: в продължение на пет години да не променя седалището и предмета на дейност на банката и да не допуска обявяването й в несъстоятелност и в ликвидация. Ще е задължен  и да изпълнява заявения по време на преговорите тригодишен бизнес план.

 

Овчарски скок в харча на излишъка

Министерството на финансите се похвали, че 2017 г. е приключила с бюджетен излишък от близо 800 млн. лева. До ноември обаче излишъкът беше значително по-голям – около 2.4 млрд. лв, за което неколкократно писахме.  Въпреки запазването на положителния резултат прави впечатление резкият пик на разходите през декември.

Оказва се, че министрите харчат с двойно по-висока скорост, в сравнение с предни месеци, и това се случва за поредна година. Декемврийското изпразване на бюджета е два пъти повече от обичайните 7-8% на месец през януари-ноември, потвърди специално за "БАНКЕРЪ" Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Тя нарече това "Овчарският скок" на разходите на финала на годината. Най-големият разход през последния месец на 2017-а е вторият милиард, отпуснат от правителството за "безплатното" саниране. Къде са допълнителни харчове прочетете във в.БАНКЕРЪ.

Моделът на железниците – генерално сбъркан

Според разписанието от 1963 г. експресът (с парен локомотив!) е вземал разстоянието от София до Пловдив за 1 час и 55 минути. Сега най-късото възможно време за пътуване от столицата до Града под тепетата или обратно е 2 часа и 12 минути, а средно –  два часа и половина. Отстъпление от 12 минути за най-бързия днешен влак и средно 35 минути за други през втората половина на XXI век спрямо средата на ХХ век е недопустимо. Но е факт! 

Самата система за продажба на билети е архаична. Във века на компютрите и Интернет огромна част от документацията е на хартия. Гарите продават места наизуст – според спуснатите им числа, основани на анализа на статистиката през изминалите години. Заради това понякога влаковете са претоварени до пръсване, а друг път – полупразни. Оказа се, че статистиката не може да обхване и прогнозира съвремието с неговия динамичен начин на живот. Вече 20 години се говори за автоматизирана онлайн мрежа за продажба на билети. Досега имаше два неуспешни опита, напът да завърши е третият…

Пак дилема: Борисовата градина – спасена или застроена

Започна обсъждането на новия устройствен план на Борисовата градина. Разработката е  направена от архитектурното студио  "Ковачев архитекти", което спечели конкурса за нея още преди две години, но работата им се забави поради неяснотите, свързани със собствеността на терените в парка.

Именно липсата на  подробен устройствен план и нестихващите  мераци за застрояване  на различни части от най-стария столичен  парк от страна на частните собственици на парцели в него доведе до  идеята за изработването му, за да могат те да бъдат укротени. Според концепцията основната цел на разработката е Борисовата градина да се върне към автентичния си облик от 1936 година.  Дали ще стане вижте в броя на БАНКЕРЪ в петък.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст