Европейската комисия представи във вторник (6 февруари) своята стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани. По този начин се потвърждава "европейското бъдеще на региона като геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности".
В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани, и по-специално необходимостта от основни реформи и добри съседски отношения.
"За да спазят критериите за членство в ЕС и тъй като това е в техен интерес, Западните Балкани трябва да изпълнят всеобхватни реформи в ключови области.Принципите на правовата държава, основните права и управлението трябва да бъдат укрепени в значителна степен. Съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и реформата на публичната администрация трябва да доведат до реални резултати, а доброто функциониране на демократичните институции — да бъде засилено в значителна степен. Икономическите реформи трябва да се осъществят активно, така че да бъдат преодолени структурните слабости, ниската конкурентоспособност и високото равнище на безработица", посочва Европейската комисия.
В стратегията се извеждат и шест водещи инициатива на ЕК за Западните Балкани. Според Еврокомисията "тези инициативи ще укрепят допълнително сътрудничество в редица области и ще подпомогнат процеса на трансформация в региона".
Въпросните инициативи са насочени към следните области: принципи на правовата държава, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспорт и енергийни връзки, програма в областта на цифровите технологии, помирение и добри съседски отношения. Конкретни действия в тези области са предвидени през периода 2018 – 2020 година.
ЕК предложи постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ до 2020 година. Само за тази година е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 млрд. евро. За последните 10 г. пък ЕС е подпомогнал региона с 9 млрд. евро.
Следващи стъпки по пътя към членство в ЕС
В стратегията са разяснени стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г.; другите държави могат да ги настигнат, но засега Черна гора и Сърбия са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване.
Албания и бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. ЕК уточни, че ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
Реакциите в България
Премиерът Бойко Борисов приветства приетата стратегия на ЕК. "С нея категорично се декларира желанието Европа да се развива като континент на стабилността, сигурността и просперитета. На шестте страни и техните народи се дава европейска перспектива и ясен знак, че още през 2025 г. тези, които са готови, може да станат членове на ЕС", коментира Борисов.
"Българското правителство ще подкрепя страните от Западните Балкани в процеса им на подготовка за членството. Очакваме всички през май в София да обсъдим как заедно и най-ефективно да продължим във вярната посока", посочи министър-председателят.
Министерството на външните работи също приветства Стратегията за Западните Балкани. От МнВР изтъкнаха, че редица от техните идеи са намерили място в нея.
"В документа се признава стратегическото значение на региона за Европа. Именно за това полагахме усилия да върнем региона в дневния ред на ЕС, което се случи за първи път от 15 години насам. След срещата на върха в Солун през 2003 г. сега за първи път през май т.г. България ще събере всички лидери на Европа и региона, за тръгнем по-бързо заедно към общата ни цел. Държавите от региона разполагат с ясна времева перспектива. 2025 г. е амбициозна цел, чието изпълнение изисква мобилизация за решителни реформи в ключови области на политическия, икономически и обществен живот. България е особено удовлетворена, че с днешната Комуникация Европейският съюз ясно заявява готовността си да окаже допълнителна подкрепа за успеха на реформите и подобряването на живота на гражданите. Това е и категоричната българска позиция, която страната ни защитава последователно", отбелязаха от външно министерство.
Президентът Румен Радев също оцени положително стратегията на ЕК.
"Стратегията е ориентирана към практиката и очертава конкретни параметри на засилено сътрудничество със страните от региона. Отчетена е нуждата от изграждане на отношения на добросъседство и валидността на подхода на оценка на страните-членки, в съответствие с индивидуалния им напредък по пътя на реформите.
Важна особеност на стратегията е и нейният индивидуален подход към страните. По този начин Западните Балкани заемат като никога досега място в основополагащ документ на ЕС, дефиниращ бъдещи приоритети и действия на Съюза. Документът бележи важен етап в реализацията на целта за членство на целия район на Балканите като част от обединеното европейско семейство", заяви Радев.
