Европейската комисия обяви своята дългоочаквана стратегия за Западните Балкани, с която – след дълга пауза, даде сигнал за ново разширяване на Европейския съюз. Същевременно тя стимулира шестте страни, очакващи в перспектива членство, да извършат нужните реформи, без които то ще си остане една химера. Включването им в процеса има и още една цел – стабилизирането на региона и откъсването му от нездравословни влияния.
Както обяви върховната представителка на Евросъюза по въпросите на външните работи Федерика Могерини при представянето на стратегията в Страсбург, отварянето пред Балканите на перспектива за влизане в общността е от полза за самия съюз. Същото е подчертано и в документа, според който стабилната, основаваща се на заслуги перспектива за членство на Западните Балкани е в интерес на политиката, сигурността и икономиката на самия ЕС. Става дума за "геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности".
Решението на Европейската комисия да задвижи отново процеса на разширяване след дългата пауза, последвала трудните за преглъщане залъци Румъния и България, според редица наблюдатели се дължи на притеснението от влиянието на Москва в Западните Балкани. Впрочем в Страсбург Могерини откровено посочи, че Русия определено има интереси в региона. Други представители на Брюксел уточниха, че Москва се опитва да отклони западнобалканските държави от преследването на членство в НАТО и ЕС, което е още една причина за ангажиране на общността в тази част на Европа. Точно с тази цел председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер призова в годишната си реч за състоянието на съюза през септември 2017-а да се даде "убедителна перспектива за разширяване" на Западните Балкани, след като Европейският съвет през март миналата година взе решение за фокусиране върху този регион.
Макар че Сърбия и Черна гора са водещите кандидати, документът определя евентуалното им приемане през 2025-а като "изключително амбициозна цел". В него ясно се посочва, че лидерите в Белград ще трябва да се заемат с няколко неособено приятни задачи. На първо място, ще е необходимо Сърбия да сключи споразумение за нормализация на отношенията си с Косово. Освен това изрично се подчертава, че кандидатите за членство са длъжни да демонстрират пълна подкрепа за външната политика на Евросъюза – ясен сигнал към Белград, че не може до безкрайност да поддържа близки отношения с традиционния си приятел Москва. В тази връзка в руската преса дори се появиха спекулации, че Сърбия и Черна гора са били избрани за водещи кандидати за членство именно за да бъдат неутрализирани симпатиите им към Русия.
От останалите страни Албания и Македония са с най-добри шансове, като комисията изрази готовност веднага да започне преговори за членство с тях, щом изпълнят определени условия. За Босна и Херцеговина се казва, че "би могла" да кандидатства. А за Косово, чиято независимост не се признава от пет държави от ЕС, е написано, че има възможност за напредък, когато "обстоятелствата го позволяват".
Въпреки приемането на стратегията затрудненията, с които Европейският съюз ще се сблъска във връзка със Западните Балкани, не са приключили. Блокът иска да запази влиянието си в региона, както и да го предпази от завръщането на нестабилността, която го бе обхванала през 90-те години. Един от инструментите за упражняване на влияние върху него са европейските пари – за периода от 2007-а до 2017-а съюзът е налял 9 ммлрд. евро предприсъединителна помощ, като за 2018 е предвиден един милиард. Но, от друга страна, общността скоро няма да има готовност за приемане на нови членове – независимо какви и откъде. В момента тя страда от сериозни вътрешни проблеми, нуждае се от съществени структурни реформи, за да подобри жизнеспособността си, и не е ясно как ще проведе успоредно двата процеса.
