Ситуацията с лошите кредити в българската банкова система към края на 2017-а определено е оптимистична. Това стана ясно през изминалата седмица. БНБ публикува данните за финансовите резултати на финансово-кредитния сектор за отминалата година включително и информацията за просрочените заеми и за начислените по тях провизии. От публикуваните числа се вижда, че нередовно обслужваните задължения към банките за една година са намалели с малко над 1.67 млрд. лв. – от 9.96 млрд. в края на 2016-а те са спаднали до 8.29 млрд. лв. на финала на 2017-а. Въпросните проблемни вземания на банките са 10.17% от общия размер на всичките им финансови активи, което е с 2.68 процентни пункта по-малко в сравнение с края на 2016-а и с близо 2% по-ниски в сравнение с данните за юни 2017-а, които Европейската комисия публикува в края на януари 2018-а.
Разбира се, споменатите съотношения за България в края на 2017-а са два пъти по-високи от средните за ЕС, където проблемните вземания са около 5% от всички финансови активи на банковия сектор, но отчетеното намаление е доста впечатляващ успех. А наред с това покритието на проблемните вземания у нас с провизии е 52.81% и почти не се променило за една година. Тъй като средният размер на покритие на проблемните вземания с провизии в ЕС е 51%, по този показател нашите банки са истински европейци.
Хубавите новини обаче свършват дотук. По утвърдено с годините правило, когато става въпрос за добри финансови – и за държавата като цяло, а и за някой от секторите в икономиката, винаги има едно голямо "Но". В случая с проблемните кредити това "Но" е свързано с някои специфични особености на активите на българския банков сектор.
Около 14 млрд. лв., или близо 17.17% от всички вземания на кредитните институции у нас, са от БНБ. По тях няма просрочия (опазил Господ) и съответно – необходимост да се начисляват провизии. Още 11.45 млрд. лв., или 14% от всички вземания, са от други кредитни институции, по които също няма просрочия и съответно не се изискват провизии. С други думи, близо 31.17% от финансовите банкови активи по презумпция и на практика са редовни и не подлежат на провизиране.
Всичките, или поне 99% от провизиите, заделени от банките, с общ размер от 4.38 млрд. лв., са по кредити за граждани и фирми, чийто общ размер в края на 2017-а е 51.77 млрд. лева. От тях просрочени са около 8.1 млрд. лв., като близо 6 млрд. лв. от тези необслужвани заеми са на фирми. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, картината вече не изглежда чак толкова въодушевяващо. В края на 2017-а проблемните кредити са 15.57% от всички отпуснати заеми за граждани и фирми. Просрочените задължения само за корпоративния сектор са 18.11% спрямо всичките му задължения към кредитни институции. При жилищните кредити това съотношение е 12.02 процента.
Що се отнася до потребителските заеми – те се представят отлично. При тях просрочията са около 10.1% от всички отпуснати кредити, а заделените по тях провизии покриват 72.48% от необслужваните задължения на гражданите.
Всички изброени дотук числа и съотношения показват, че основният риск за банковата система идва не от заемите за населението, а от тези за бизнеса. Не е тайна, че значителна част от фирмите водят търговските, финансовите и счетоводните си операции нарушавайки доста от добрите практики, прилагани на международния пазар. Немалка част от дружествата не се вместват в критериите на международните счетоводни стандарти за действащо предприятие – по-специално не отговарят на изискванията за коефициенти на задлъжнялост и платежоспособност. Не са рядкост и нездравословните за доброто финансово състояние на фирмите навици на техните собственици да товарят сметките им с неприсъщи за дейността им разходи и да ги ползват като лични касички за задоволяване на луксозните си прищевки. Тази порочна практика недвусмислено бе доказана, след като данъчните власти преди година установиха, че общият размер на парите на каса според счетоводните отчети на бизнеса са над 13 млрд. лева. Ясно е, че това не са налични пари в кеш, защото дори в момента според отчетите на БНБ всички банкноти и монети в обращение са 15.11 млрд. лева. За никого не е тайна, че огромната част от тези 13 млрд. лв. на каса са пари, които собствениците на фирмите са получили на ръка от своите дружества и са ги похарчили неясно за какво, но не и за дейността на притежаваните от тях фирми. Целият този комплекс от негативни непазарни фактори се отразява доста негативно върху финансовото здраве на много от фирмите и на тяхната платежоспособност – вече като кредитополучатели. По тази, а и по много други причини основното предизвикателство пред банките както през 2018-а, така и през следващите три-четири години ще бъде намаляването на проблемните вземания именно от бизнес сектора.
