Ниски лихви ли? И под нулата да паднат лихвите по депозитите (в момента те са почти на нулевото си ниво), хората ще продължат да тъпчат парите си в банките. Не за друго, а защото парите по банкови сметки нямат приемлива инвестиционна алтернатива. Под приемлива в случая се разбира алтернатива, която е по-привлекателна като съчетание между доходност и риск, отколкото са банковите депозити. Независимо че има ръст в сделките с имоти например, преобладаващата част от хората предпочитат да купуват само къща или апартамент, в който да живеят , а не да инвестират в имоти с цел да ги дават под наем или да ги препродадат по-висока цена. Разбира се, такива случаи има, но те по-скоро са изключение, което потвърждава правилото. Всички тези заключения обаче важат за състоятелните българи – онези, които имат в банките депозити и сметки за повече от по 5 хил. лева. Хората с малки спестявания се движат в другата посока – те намаляват средствата, които държат в банките, но не за да ги инвестират в нещо друго, а за да си плащат всекидневните разходи.
Според последната информация, публикувана от БНБ за депозитите на българските граждани, за изминалата 2017-а броят на банковите сметки на гражданите, съдържащи до 1000 лв., намалява за една година със 7.2%, което е близо 500 хил. броя сметки, а общата сума по тях се е свила с над 13 млн. лева. Почти без промяна като брой и като обща сума остават спестяванията с наличности по сметките от 1000 до 5000 лева. Ръстовете започват да се появяват чак при депозитите и сметките, съдържащи суми над 5000 лева.
Най – чувствително е нарастването на средствата в банкови сметки на граждани, съдържащи по повече от 200 хил. лева. Така например ръстът на депозитите на сума между 200 хил. и 500 хил. лв. като бройка за една година е 13.7%, а като обща сума – около 13.8 процента. В края на 2017-а общият размер на спестяванията в такива депозити е около 2.33 млрд. лева.
В групата на спестяванията на гражданите, които държат в банките между 500 хил. и 1 млн. лв. по една сметка, годишният ръст на бройката депозити е 12.6%, а на общата сума в тях – 11.8 процента. В края на 2017-а общият размер на средствата в депозитите на суми между половин и един милион лева е 955.7 млн. лева.
Депозитите за над 1 млн. лв. са се увеличили през 2017-а с 9.3% и в банките вече има 833 такива влогове, а сумите по тях са общо за над 2 млрд. лева. Като говорим за милионери обаче, трябва да се има предвид, че нерядко хората с големи спестявания имат и големи кредити. Според публикуваната от БНБ информация кредитите на граждани за суми над 1 млн. лв. в края на 2017-а са 308 броя, а общият размер на задълженията по тях е близо 475.83 млн. лева. Прави впечатление, че и като бройка, и като обща сума тези заеми нарастват чувствително – съответно със около 70% за бройката и с близо 51% за общата сума. Това означава, че заможните българи са се активизирали на пазара. Но пък е факт, че въпросната група богати хора в личен план – а не като бизнес, все още са нетен кредитор на банките, а не техен нетен длъжник.
