Новият повик в икономическото ни развитие са индустриалните зони и клъстърите. Както винаги обаче, България се движи много десетилетия след онова, което вече е станало в света. И за пореден път открива топлата вода.
Мнозина може би са забравили, че в началото на пазарния преход една от идеите бе цялата територия на държавата да се обяви за свободна икономическа зона с преференциален данъчен и митнически режим. Естествено, това беше утопия – в условията на мораториум върху външния дълг и остри банкови и капиталови ограничения никой инвеститор нямаше да рискува нито парите си, нито нервите си. В крайна сметка се създадоха няколко свободни икономически зони с преференциален митнически режим – в Пловдив, Драгоман, Свиленград, Русе, Бургас и Видин. Но по едни или други причина те не получиха развитие – управниците не успяха да хармонизират законодателството ни с това на Европейския съюз, чуждестранният капитал не прояви интерес, а българският дори не разбра за какво иде реч.
След онази вече отминала мода на безмитните зони дойде новата – на индустриалните зони, парковете и териториалните клъстери. Създаването на някаква законодателна рамка, включително и на нормативи и наредби за насърчаване на инвестициите, отне доста време и първата лястовичка в тази област беше "Бизнес парк" в София, който се оказа успешен проект. Това даде кураж на предприемачите да рискуват и с други такива паркове. Даде кураж и на държавата, която създаде Националната компания "Индустриални зони".
Взаимният интерес
Според справките в момента държавната компания експлоатира четири такива зони, развива още пет, а частният капитал като по-гъвкав и напорист – разполага с 43 зони (тенденцията е в скоро време проектите да се умножат над два пъти и да надминат стотицата) и с близо 300 клъстъра. Министерството на икономиката отчита, че в тези територии вече са вложени 2,5 млрд. лева. От тях в държавните зони в края на 2017-а инвестициите са 390 млн. лева. Но тези данни не са съвсем надеждни и вероятно са подценени. Например Пловдивската “Тракия икономическа зона” сочи инвестиции (направени или планирани) за над 1.1 млрд. евро. Същото се отнася и за броя на разкритите работни места – някои експерти смятат, че те надхвърлят 15 000 (от тях 2100 в държавните зони).
Бумът беше предизвикан от взаимния интерес. Общините участват с апорт на своя земя в капитала на зоните, частният инвеститор изгражда инфраструктурата, както и някои халета и сгради, а другите инвеститори – своите предприятия. Всеки печели, но големият проблем е дали се знае какво се търси с тези обекти? Защото по принцип те се създават за стимулиране на промишления износ, увеличаване на валутните постъпления, на работните места, използват се като “лаборатории” за изпробване на нови икономически методи и механизми.
Проблемите
Разбира се, не всички индустриални паркове, зони и клъстъри ще се развият и успеят. Със сигурност някои са създадени с намерението за поредната далавера или неизбежно ще се превърнат в такава поради липсата на потенциал за развитие. Дори един бегъл анализ показва, че от 263 клъстъра в България реално действащи са само петдесетина. Специалисти от икономическото министерство отбелязват, че поне стотина са възникнали единствено с идеята да получат европейски субсидии и нищо повече. Сумите наистина са изкушаващи. Общото финансиране средногодишно е около 20 млн. евро. От тях за клъстъри зародиши се заделят към 2 000 000 евро, за развиващи се – до 12 000 000 евро, а за вече стъпилите здраво на полето на бизнеса и технологичните разработки – 6 000 000 евро. Съответните грантове за един такъв отделен проект или вече реализиращ се са до 391 166 лв.; за развиващ се клъстър или индустриален парк – до 1 500 000 лв.; за създаден и вече функциониращ – 2 000 000 лева.
Странното в цялата история е, че независимо от огромния интерес и бума на такива проекти все още съществуват редица нерешени проблеми. Засега индустриалните паркове не са намерили изцяло своето правно урегулиране в нашата законова база. Още виси въпросителната дали да се създаде специален нормативен акт за тях или да се направят промени – например в Закона за устройството на територията?
Иначе обща характерна черта за всички свободни икономически зони е благоприятният инвестиционен климат – митнически, данъчни, финансови привилегии и административни облекчения в сравнение с общия режим, действащ на останалата част от икономическото пространство в една или друга държава. Много често от решаващо значение се оказват такива фактори като политическата стабилност, инвестиционните гаранции, качеството на инфраструктурата, квалификацията на работната сила… В този смисъл е показателно, че в една от тези зони у нас производител на автомобилни части за износ (фарове) всеки ден вози работниците си (близо 1000 на брой) не само от близките села, но и от разстояние от 70-80 километра.
Огромно е влиянието и на бюрокрацията. Неотдавна Ивайло Пенчев, шеф на "Уолтопия", която е световен лидер в направата на стените за катерене, директно и публично обвини държавната администрация за проблемите в "София тех парк". И вероятно е прав – и досега този научноиследователски "оазис" стои празен – повечето от сградите са незаети.
И най-накрая, за една малка страна като нашата 52 зони и паркове и 263 клъстера са истинско разхищение на труд, усилия, пари, работна ръка, ценни терени, обществени ресурси и т.н. Тенденцията е добра за първите седем-осем до десет такива територии, които ще успеят и ще се наложат, за останалите перспективата е повече от спорна.
Зоните на държавата
“Индустриалният и логистичен парк – Бургас” беше създаден през 2004-а. Негови акционери са Националната компания “Индустриални зони” – с 51%, а с 49% е община Бургас, която влиза с апорт на земи. Осемдесет на сто от площта на парка, която е 238 240 кв. м, вече е заета, като общият размер на инвестициите надхвърля 13 млн. евро. През 2017-а там отвори врати логистичният и сервизен център на шведския гигант "Волво груп". Има сключени договори и с 30 български компании от леката промишленост и строителството.
През тази година ще започне разработването и на втората фаза на проекта – приобщаването на нова територия. Тя е в промишлената зона "Юг" на града и е с обща площ 600 декара. Имотите ще са с различна големина, от 20 до 160 декара.
Колкото до свободните зони в Русе, Свиленград и транзитната търговска зона във Варна, те са логистични и предлагат сгради и терени под наем, където могат да се изграждат складови помещения.
С промени в нормативните документи през 2017-а се разреши продажбата на държавна земя и отстъпване на право нас строеж, което беше една от пречките пред изграждането на икономическа зона във Видин. Засега застроената площ там е 7450 кв. м, а терените за инвестиции "на зелено" – 165 991 кв. метра.
Съществуват намерения за развитие на индустриални зони в Карлово, Стара Загора, Кърджали, Телиш (Плевенско) и Варна-запад. Конкретно тази във Варна-запад ще е с площ от 400 дка и ще е до едноименното пристанище, а карловската ще бъде в района на бившето летище.
Националната компания подписа меморандуми за евентуално създаване на зони и с общините Ловеч, Дупница, Мизия, гр. Сандански, а също и с областната администрация на Кърджали.
По-специално внимание обаче заслужава "Икономическата зона София – Божурище", която е с площ от 2 665 595 кв. метра. Тя се намира на 15 км от центъра на София, на 23 км от летището, на 5 км от магистралата за Гърция, на 2 км от шосето за Сърбия и в непосредствена близост до международния път, свързващ Европа и Турция. Освен това има директна връзка с железопътната мрежа и е изготвен проект за спирка на метрото в близко бъдеще. За кратко време в зоната бяха привлечени сериозни фирми от сферата на автомобилното производство, високите технологии, логистиката и др., а заявените инвестиционни намерения са за 320 млн лева. Първа бе германската "Бер-Хелла Термоконтрол", която изгради база и център за научноизследователска и развойна дейност за инженеринг и производство на контролни блокове за автомобилни климатични системи. Нейни основни клиенти са Audi, Bentley, BMW, Bugatti, Chrysler, Daimler, Ford, GM, Lamborghini, Renault, MAN, Nissan, Porsche, Renault, Seat, Skoda, Volkswagen и Volvo. Компанията възнамерява да разшири инвестицията си с допълнителни 50 млн. евро.
Датската компания за мебели и интериор JYSK Nordic пък изгражда в Божурище логистичен център за 200 млн лв., който ще обслужва Югоизточна Европа. В зоната са още “Мултивак” – водещ доставчик на решения за опаковки за храни, медицински и фармацевтични продукти, както и за промишлени и потребителски стоки в световен мащаб, АЦОМ, "Волаком", "Клайммат", НЕОНА…Не липсват и български дружества.
Частните зони
Най-успешната от тях засега е "Тракия икономическа зона". Тя се нарежда сред най големите български икономически проекти и обединява шестте индустриални зони в Пловдивска област – индустриално-търговската зона "Марица", индустриалната зона "Раковски", промишлено-търговската зона "Куклен", парка "Образование и високи технологии"… Разполага с шест големи терена, като на тези площадки са инвестирани над 1.1 млрд. евро и от старта досега са привлечени 170 фирми. През 2018-а, в зоната ще се построят още десет предприятия. Инициатори за създаването й са "Сиенит холдинг", КЦМ и девет общини.
(Отделно Каре)
Историята
Първите свободни зони възникват по крайбрежието на Средиземно море още в края на XVI век. Но първата зона в Европа, в която е било разрешено производството, е създадена сравнително скоро – през 1959-а, на летище "Шанън" в Ирландия, с което се слага началото на експортно ориентираните промишлени зони.
Бахамите, Тайван, Корея, Филипините, Китай, Малайзия и Мавритания са първенците в тази област. През 1978-а Китай създава четири специални икономически зони. А Южна Корея е първата държава в света, приела закон за учредяване на Свободна зона (на 1 януари 1970 г.).
Според някои анализи в света вече има обособени над 12 000 различни видове свободни икономически зони и индустриални паркове. Някои от тях са нарицателни имена за цели браншове, като например Силициевата долина в Калифорния, Съединените щати.
В източноевропейските страни началото е положена през 80-те години. В Унгария през 1982-ра се създават първите територии, на които се произвежда продукция от смесени унгарско-западни фирми. В България законовата основа за свободните икономически зони се създава през 1987-а със специален Указ № 2242. При пазарния преход беше учредена и специална държавна компания за целта, но и това не помогна да се развие идеята.
Григор Лилов
