Неформалната среща под наслов "Туризъм и икономически растеж", пресконференцията на председателя на ЕК Жан-Клод-Юнкер за европейския бюджет, регламентът за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и най-новият преглед на заетостта и социалното развитие в Европа бяха водещите теми в европейския дневен ред.
Ще има ли общ туристически фонд?
Туристическият сектор в Европейския съюз се прицели в Китай. Ресорните министри, които заседаваха на 13 февруари в София, се обединиха около идеята да разработят в най-кратки срокове атрактивни маршрути, за да привлекат над 150 млн. пътуващи китайци.
"2018-а е годината "ЕС-Китай". Ще привличаме китайските туристи с обединени усилия на страните от Балканите. Със Сърбия, Турция и Румъния можем да предлагаме общи туристически пакети“, обяви министърът на туризма Николина Ангелкова на брифинг преди форума. По предварителни данни през миналата година в европейските страни са отчетени 12,4 млн. туристически посещения на китайски граждани, като ръстът в сравнение с 2016-а е 18 процента.
Друг акцент на срещата на министрите от общността, на която бяха поканени и министрите на туризма на Турция, и страните от Западните Балкани, бе създаването на Европейски туристически фонд. Той ще насърчава развитието на отрасъла и ще съдейства за решаване на възникващите проблеми – финансиране, намиране на кадри, създаване на съвместни проекти и др. Идеята е на хърватския министър Гари Капели. Той поиска подкрепа от колегите си в Евросъюза, като обясни, че създаването на отделен работен орган за туризма в Брюксел ще е голям плюс за европейската икономика.
Николина Ангелкова пък предложи да се създаде Софийска карта на 100-те европейски туристически обекта. Целта е тя да привлича към Стария континент туристи от далечни дестинации като Китай, Япония, Индия и САЩ. Идеята се основава на успешния българския опит с картата на 100-те национални туристически обекта.
По данни на Европейската туристическа комисия през 2017-а международните туристически пътувания в Европа са 671 млн. и са се увеличили с 8,4 на сто спрямо година по-рано. Информация за приходите все още няма, но през 2016-а те са били повече от 440 млрд. долара (приблизително 359 млрд. евро). Ангелкова обясни, че целта е тези стойности да бъдат подобрени.
Важен аргумент е, че туристическият бранш осигурява и 12% от европейските работни места. Така секторът се нарежда сред първите три икономически отрасъла, допринасящи за създаването на брутен вътрешен продукт.
Иначе във форума участваха Елжбета Биенковска, еврокомисар по вътрешения пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средни предприятия, Зураб Пололикашвили, генерален секретар на Световната организация по туризъм към ООН, европейски министри и делегати от 30 държави. Сред участниците бяха и представители на Европейския парламент и на Европейския комитет на регионите.
Юнкер подготвя почвата за евробюджета
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде на 14 февруари пресконференция за европейския бюджет. Комисията представи различни варианти за нов и модерен дългосрочен бюджет на общността, който да осигури ефикасно постигане на нейните приоритети след 2020 г., както и финансовите последици от тях.
"Можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели. Когато говорим за бюджети, не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека, първо, поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия, аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели", заяви Юнкер.
Темата е с продължение – на неформалната си среща на 23 февруари европейските лидери ще обсъдят начините за адекватно финансиране в съюза.
При вредните емисии ни се размина
Друго ключово решение е ангажиментът на всички страни от ЕС да работят за ограничаване на опасността от отрицателни изменения в климата. Намалението на вредните емисии в секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците към 2030 г. се предвижда да е 30% спрямо равнището от 2005-а. Тези сектори са отговорни за по-голямата част от парниковите газове – техният дял през 2014-а в общите емисии е бил около 60 процента.
Общата цел за намаляване на емисиите трябва да бъде разбита по страни, за да се гарантира справедливият принос на всички. По тази причина евродепутатите работят по нов регламент, който ще важи за периода от 2021 до 2030-а. В него ще влезе и начинът на оценяване на напредъка.
Важно е да се отбележи, че възможностите на отделните държави да намалят емисиите си са различни и зависят от икономическото им развитие. Ето защо България – като страната с най-нисък БВП на човек от населението, е необходимо да задържи емисиите си на нивата от 2005-а, а Люксембург и Швеция – да постигнат 40 на сто спад.
Всъщност системата ще позволява известна гъвкавост. Например членуващите в Евросъюза ще могат да си разменят разрешителни за емисии или да си заемат такива. Ще бъде създаден и специален резерв от 105 млн. т еквивалент на емисии CO2, чиято цел ще е да облекчи по-бедните страни, в случай че те не успяват да изпълнят ангажиментите си.
Съживяването продължава
Най-новият преглед на заетостта и социалното развитие в Европа излезе на 12 февруари, представен от Европейската комисия. В документа се отчита, че през третото тримесечие на 2017-а икономическият ръст в Европейския съюз е продължил да нараства по-силно от очакваното и безработицата е спаднала още повече.
Заетостта в ЕС се е увеличила с 1.7 на сто в сравнение с година по-рано. Това означава, че още 4 млн. души (2.7 млн. от тях в еврозоната) са започнали работа. Постоянните работни места и заетостта на пълно работно време са допринесли най-много за това увеличение. Между третото тримесечие на 2016-а и 2017-а броят на наетите на работа с постоянни договори е нараснал с 2,8 милиона души.
Негативното в прегледа на Еврокомисията е, че се запазват големи различия между отделните държави в общността. Равнищата на заетост са от 58 на сто в Гърция до 82 на сто в Швеция.
Производителността на труда също се е повишила с 0,8 на сто. Досега най-голямо увеличение е отчетено в Латвия, Литва, Полша и Румъния (3 на сто или повече на годишна база). Съответно и финансовото положение на домакинствата е продължило да се подобрява, като скоростта на нарастване е била около 1.5 на сто. Основната причина за това е увеличението на доходите от труд.
В същото време са продължили да се повишават търсенето и недостигът на работна ръка. Делът на свободните работни места в ЕС е достигнал през третото тримесечие на миналата година 2 на сто.
