Отминалата 2017-а бе една спокойна банкова година – това показват данните, които БНБ публикува преди две седмици. В обобщение те казват, че банковата ни система е високоликвидна, добре капитализирана и се ползва с доверието на клиентите. Факт е, че независимо от почти нулевите лихвени равнища и често пъти отрицателната доходност по депозитите и сметките в банките през 2017-а гражданите и фирмите са увеличили спестяванията си с малко повече от 5 млрд. лв. и в края на годината общият им размер е около 73.65 млрд. лева. Важна подробност е, че, за разлика от предишни години, през 2017-а ръстът на спестяванията на фирмите от 2.81 млрд. лв. е бил повече от два пъти по-бърз от този, с който са набъбвали спестяванията на гражданите – с около 1.26 млрд. лева. Тази тенденция потвърждава констатациите за възстановяване на бизнеса и за увеличаване на паричните обороти, и на печалбите му. Независимо от това парите на населението в банките – общо 48.46 млрд. лв., са основният ресурс, с който те извършват своята дейност.
И още една важна подробност – около 60 млрд. лв. от средствата, привлечени от граждани и фирми, подлежат на покритие от Фонда за гарантиране на влоговете. Добре това да се знае , когато става дума за ефектите на евентуални трусове в банковата система върху икономиката на страната.
Как банките управляват нарастващия обем на средствата
които са им поверили гражданите и фирмите?
Бързият преглед на активите, където са съсредоточени всички банкови вземания, показва, че тяхното управление е повече от консервативно. Над две трети от новопривлечените средства – 5 млрд. лв., са инвестирани по сметки в БНБ, в други банки и в държавни ценни книжа.
Увеличение на кредитите също има. За една година общият им размер е нараснал с около 1.19 млрд. лв. – от 51.76 млрд. на 52.95 млрд. лева. Добрата новина е, че този ръст се финансира изцяло от увеличението на депозитите, а не е за сметка на външни привлечени средства. Все още кредитният портфейл на банковия сектор е около 72% от депозитите на граждани и фирми, а не 117-118%, както бе през 2008-а и 2009-а.
Лошата новина
е, че цялото отчетено увеличение на заемите за 2017-а се дължи на гражданите, изтеглили потребителски и жилищни кредити. Те помпат доходоносните активи на банките. Новината е лоша, защото показва силно консервативното отношение на платежоспособните фирми към нови инвестиции и към разширяването на традиционния си бизнес. Те не са склонни да вземат нови заеми за подобни дейности. При съживяването на икономиката и ниските данъци в страната подобно поведение на компаниите може да има само едно логично обяснение – сериозни опасения от висок политически риск и голяма несигурност по отношение на ефективността на търговското правораздаване. А това е всъщност негативната оценка на бизнеса за средата, в която той работи. Неслучайно и преките външни инвестиции са на критично ниско ниво. Но да оставим настрани бизнес конюнктурата, макар че тя е много важна.
Внимание заслужава това, че сравнително слабият ръст на кредитите и ниските лихвени равнища обуславят
свиването на доходността
на банките от основния им бизнес – финансовите операции. Данните на БНБ показват, че за една година – през 2017-а, чистите приходи от лихви са се свили със 130.28 млн. лв. (от 2.80 млрд. на 2.67 млрд. лв.). И това намаление не може да бъде компенсирано от ръста на чистите постъпленията от такси и комисиони (от 75 млн. лева). Вследствие на това, а и на други фактори общият нетен финансов резултат на банковия сектор в края на 2017-а е със 193 млн. лв. по-нисък в сравнение с края на 2016-а. Този негативен резултат до известна степен се компенсира от намаляването на разходите за провизии – със 68.6 млн. лв., но крайният ефект е, че независимо от ръста на активите печалбата на банките за 2017-а – 1.17 млрд. лв., е с 88.3 млн. лв. по- ниска от отчетеното за 2016-а. Това респективно води до свиване на показателите за рентабилност – възвръщаемост на активите и възвръщаемост на капитала.
Разбира се, на този фон има кредитни институции, които се справят по-добре от останалите. Повече от две десетилетия всяко тримесечие в. "БАНКЕРЪ" оценява банките по пет показателя, които изчислява единствено на базата на публично достъпните данни, публикувани от БНБ. Три от тях: размер на активите, на собствения капитал и на печалбата, характеризират значимостта на институциите за банковата система. Другите два показателя – възвръщаемост на собствения капитал и на активите, показват каква е ефективността на банките. Само институциите, които се нареждат сред първите десет банки и по петте показателя, влизат в
групата на най-добрите
За 2017-а в нея попадат шест банки. Това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Пощенска банка, "Райфайзенбанк (България)", "Сосиете Женерал Експресбанк" и Първа инвестиционна банка. Това са не само едни от най-големите, но и едни от най-печелившите кредитни институции в България, чиято дейност в огромна степен определя облика и стабилността на банковата система у нас.
Сред по-малките по активи институции със своята висока ефективност изпъкват "Ти Би Ай Банк", ПроКредит Банк", "Алианц Банк България" и "Търговска банка Д". Те явно са разработили добре свои специфични бизнес ниши, които им носят доста сериозен доход на фона на размерите на активите им, позволяващ им успешно да конкурират големите банки по показателите за ефективност.
"УниКредит Булбанк" е основният кредитор на държавата
"УниКредит Булбанк" утвърди позицията си на мастодонт в банковата ни система. Тя е "най, най" по повечето балансови показатели. По активи, по капитал, по кредити и привлечени средства банката е далеч пред всички останали. С балансово число от 19.1 млрд. лв. засега тя е просто недостижима в сектора, независимо от консолидациите, които се извършват в него. В края на 2017-а "УниКредит Булбанк" отстоя позицията си на най-печеливша кредитна институция, като приключи с печалба от 297.65 млн. лв., независимо че през цялата година изпитваше силната конкуренция на "Банка ДСК" по този показател.
Интересното е, че печалбата на банката не се дължи на някакъв ръст в кредитирането. Не е тайна, че "УниКредит Булбанк" е най-големият кредитор на корпоративния сектор с портфейл от фирмени заеми от 6.67 млрд. лв. в края на 2017-а. Данните, публикувани от БНБ, обаче показват, че в сравнение с края на 2016-а тези заеми са намалели с близо 660 млн. лева. Това вероятно се дължи и на сделките, които банката сключи за продажба на пакети от свои проблемни вземания от фирми. При кредитите единственият забележим ръст за нея е в жилищните заеми, но те не могат да компенсират спада в обема на кредитите за търговски дружества.
Добрият финансов резултат на "УниКредит Булбанк" до голяма степен се дължи на ефикасното управление на бързоликвидните й активи. Тя е най-големият кредитор на българското правителство – общият портфейл на държавните ценни книжа, които притежава, е за 3.48 млрд. лв., или близо една трета от всички държавни облигации, собственост на базирани у нас кредитни институции. Така или иначе, постигнатата печалба осигурява на "УниКредит Булбанк" 10.43% възвръщаемост на собствения й капитал и 1.56% възвръщаемост на активите.
Банката на народа набляга на фирмените заеми
През последните няколко години "Банка ДСК" постига забележителни печалби, по-голямата част от които – за радост на своя унгарски собственик "ОТП Банк", предоставя като дивидент. Тя е известна между финансистите като Банката на народа, тъй като по традиция държи най-много привлечени средства от населението през разглеждания период – 8.36 млрд. лв., и най-много заеми, които е предоставила на гражданите. От тях 2.58 млрд. лв. са жилищните, а 7.34 млрд. лв. са потребителските кредити. Това е и основният приходоизточник на кредитната институция, тъй като потребителските кредити са най-доходоносният актив в системата. Те носят най-високи приходи от лихви и данните на БНБ показват, че просрочията по тях са относително най-ниски.
През 2017-а "Банка ДСК" е увеличила потребителските си заеми с около 60 млн. лв., но основният ръст е при фирмените кредити – те са се повишили с повече от 220 млн. лева. Банката явно полага доста сериозни усилия за разширяване на тази бизнес ниша и вече има портфейл от заеми за търговски дружества, чийто размер от 2.58 млрд. лв. може да конкурира корпоративните вземания на повечето големи банки в страната.
Пощенска банка расте по всички показатели
Пощенска банка направи сериозна заявка за разширяване на позициите си на кредитния пазар. Институцията е една от малкото, която отчита забележим ръст и във фирмените, и в жилищните, и в потребителските заеми. За една година общият й кредитен портфейл е нараснал с над 560 млн. лв. и в края на 2017-а съдържа 5.14 млрд. лева. Той е и основният източник за увеличаване на печалбата на кредитната институция. За 2017 г. тя е 136.27 млн. лева. Много добри са и показателите й за възвръщаемост на активите и на капитала.
"Райфайзенбанк (България)" бележи успехи в потребителските заеми
По традиция бизнес фокусът на "Райфайзенбанк (България)" е в бизнес кредитите. През 2017-а тя продължава да развива това направление като заемите, които е отпуснала за фирми, са се увеличили с около 170 млн. лева. Сериозен успех обаче е отбелязан и в потребителските кредити, които са нараснали с над 120 млн. лева. Усилията, положени за разширяване на тази ниша в услугите за граждани, създават предпоставки за увеличаване на приходите й и за по-добро балансиране на кредитния й портфейл. Банката продължава да е една от най-печелившите в системата и по размер на положителния финансов резултат за 2017-а , който е 135.07 млн. лв., се нарежда на четвърто място, непосредствено след Пощенска банка.
"Сосиете Женерал Експресбанк" пробива в жилищното кредитиране
Френската кредитна институция, работеща в България, в годините на кризата се утвърди като една от най-успешните и печеливши банки у нас – най-вече заради добре управлявания си портфейл от корпоративни заеми. Това направление продължава да се развива с добри темпове и през 2017-а – тогава кредитите за фирми са се увеличили с близо 150 млн. лева. Но най-голям ръст са отбелязали заемите за жилища на населението. Там нарастването е около 170 млн. лева.Това не са най-доходоносните кредити, но са дългосрочно вложение, което носи сигурни доходи за кредитната институция. А именно благодарение на такива инвестиции тя отчита доста сериозна за размерите си печалба – 106.7 млн. лв., които й осигурават добра възвръщаемост на активите и на собствения капитал.
ПИБ възстановява позициите си
Първа инвестиционна банка се завърна в групата на най-добрите кредитни институции благодарение на възстановените си високи доходи. Както спомена в интервюто си за в. "БАНКЕРЪ" миналата седмица главният изпълнителен директор на банката Неделчо Неделчев, 2017-а е първата година след прегледа на качеството на активите, в която ПИБ работи в нормален бизнес ритъм. Инвестицията от 600 млн. лв., която ПИБ направи, за да намали рисковете, свързани с банкирането, укрепи нейните позиции и й дават добри перспективи за развитие. Независимо от постоянно бушуващите обществени страсти около нея тя отчита печалба от 85.43 млн. лв. (по данни на БНБ), която я нарежда сред първите десет банки по възвръщаемост на активите и на собствения й капитал.
