Газовата връзка България – Сърбия: IBS има смисъл само в една либерализирана за транспортиране газова система
от 3e-news 07.3.2017 | 9:40
February 2017, lexology.com
Студеният мразовит януари, обхванал района, е подходящ мизансцен за церемонията по подписването на Меморандума за разбирателство за развитието на двупосочната газова връзка между България (София) и Сърбия (Ниш).
Взаимното свързване на газовите системи България – Сърбия, или IBS, е голям инфраструктурен проект в енергийния сектор за развитието на коридори за електроенергия, газ и приоритетен петрол. Той е идентифициран и финансово подкрепен от ЕС ( проектите от общ интерес или PCIs). Стойността на сръбската част в проекта IBS е около 80 милиона евро, а дължината му е около 108 км.
През 2012 г. тогавашният сръбски премиер Дачич подписа в Брюксел с българския премиер Борисов подобен документ за същия проект. По това време подписването до голяма степен се тълкуваше като опит да се успокои ЕС и Енергийната общност заради участието на Сърбия в проекта Южен поток, който се счита за несъответстващ на Третия енергиен пакет. Въпреки това, независимо от последващото свиване на проекта Южен поток, от тогава няма никакъв значителен напредък в проекта IBS от сръбска страна.
Липсата на финансова подкрепа от страна на ЕС за Сърбия се отбелязва като причина за безизходицата. Сърбия не е готова да финансира развитието на своята част от интерконектора IBS, въпреки благоприятните инфраструктурни заеми, предлагани от ЕБВР.
Най-новият Меморандум за разбирателство е опит да се даде нов тласък на развитието на тази важна част от газовата инфраструктура. IBS ще отвори газовия пазар на Сърбия за доставките на газ от бъдещия терминал за втечнен природен газ в Северна Гърция, както и от TAP и TANAP.
Критиците на проекта IBS твърдят, че IBS не носи никаква стойност за Сърбия, в сравнение с провалилия се проект Южен поток, от които Сърбия е трябвало да генерира значителен доход от транзитни такси. Този аргумент не трябва да се приема сериозно, защото не може да се сравнява регионална междусистемна връзка с преходно-континентален коридор.
Планираният годишен капацитет от 1,8 милиарда куб.м. газ едва ли ще задоволи настоящите нужди на потреблението на газ в Сърбия, но с потенциал за по-нататъшно увеличаване на капацитета, междусистемната връзка IBS би била важна стъпка към подобряване на сигурността на доставките.
Друга критична забележка е, че развитието на IBS без алтернативен източник на газ, идващ в България, няма смисъл за Сърбия. Въпреки това, този аргумент не е с голяма тежест, имайки предвид, че развитието на газопровода TAP и на интерконектора Гърция-България са в ход и че терминалът за втечнен природен газ в Александруполис е в процес на подготовка.
Накрая, опонентите твърдят, че цената на газа, пристигащ в Сърбия през IBS, ще бъде по-висока, отколкото в момента е платената от крайните потребители цена. Въпреки, че това може да е вярно, твърдението се основава на нестабилното предположение, че Газпром ще бъде в състояние да продължи да доставя на Сърбия при същите условия до 2019 г., когато настоящият договор за транзит между Газпром и Нафтогаз Украйна ще изтече.
Освен това, споразумението за дългосрочна доставка на природен газ за Сърбия до 2021 г. между Сърбия и Русия е „под обстрела“ на Енергийната общност заради клаузата за дестинация /купувачът няма право да препродава закупените товари в друга област, с изключение на това, което е договорено/. Премахването на клаузата за дестинация вероятно ще доведе до увеличение цената на газа за сръбския пазар.
Във всеки случай, основната цел на IBS е да се разгледа рискът за доставка, а не ценовия риск, въпреки че откриването на монополизиран пазар за доставка на индустриални газове може в средносрочен план да доведе до спад на цената на газа.
Връзката IBS има смисъл само с една наистина функционална и либерализирана за транспортиране газова система. Енергийната общност се стреми да вижда Сърбиягаз и Yugorosgaz, единствените два оператора на газопреносната система в Сърбия, реформирани в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет. Финансирането за проекта за IBS, което трябва да дойдe със средства от ЕБВР и IPA /Европейски инструмент за предприсъединителна помощ/ ще зависи, най-вероятно, от завършването на тази задача. Затова IBS се приема като катализатор в по-голям процес на реформиране на сръбския пазар на газ.
Оригиналната статия можете да прочетете тук.
Източник: CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P 2017
…………
Започва подготовката на газовата връзка със Сърбия
17.1.2018 Капитал, Министерството на енергетиката ще разпредели 11.7 млн. лв. за дейностите до издаване на разрешение за строеж
По интерконектора със Сърбия газ трябва да започне да тече през 2020 г.
© Laszlo Balogh
Още по темата
EИБ ще отпусне до 30 млн. евро на Сърбия за газовата връзка с България (Обновена)
Липсата на осигурено финансиране от западната ни съседка беше една от основните прични за забавянето на проекта – 26 май 2017
Новият краен срок за българско-сръбската газова връзка е 2020 г.
Двете страни подновиха меморандума, с който се ангажират да работят по проекта – 22 яну 2017
България започва подготовката на газовата връзка със Сърбия, която се очаква да заработи през 2020 г. За всички дейности до издаването на разрешение за строеж се предвиждат 11.7 млн. лв. по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", които ще бъдат предоставени на Министерството на енергетиката. За целта в следващите два месеца ведомството трябва да изготви проектно предложение, а разпределянето на средствата сред изпълнителите на отделните задачи ще започне след средата на годината. Това включва консултантски услуги, археологически проучвания, уреждане на правата върху имотите по трасето и др.
За фирми – след юни
Директен бенефициент по процедурата, наречена "Техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за стартиране на строителството на междусистемна газова връзка България – Сърбия", е Министерството на енергетиката. За да получи финансирането, то трябва да изготви проектно предложение до 20 март. За оценка се предвиждат до три месеца и ако тя е положителна, договорът ще бъде подписан в рамките на една седмица. Това означава, че ведомството ще започне възлагането на отделните дейности на фирми – изпълнители по Закона за обществените поръчки, след края на юни. Бюджетът на процедурата е 11.7 млн. лв. (6 млн. евро), с които трябва да се покрият всички разходи.
Дейности
С финансирането по процедурата трябва да приключат всички подготвителни дейности за изграждането на интерконектора със Сърбия до получаването на разрешение за строеж. Това включва консултантски услуги за проучвания и анализи, включително на разходите и ползите от проекта, археологически проучвания, обезщетения за собствениците на имоти по трасето на газопровода, изработване на работен проект, набавяне на разрешителни документи и т.н.
В проектното си предложение Министерството на енергетиката трябва да предвиди всички тези дейности да приключат в рамките на 24 месеца. Реално обаче срокът вероятно ще е по-кратък, тъй като според подписания в началото на миналата година меморандум между София и Белград междусистемната връзка трябва да заработи през 2020 г. Енергийният министър Теменужка Петкова тогава коментира, че строителството трябва да започне през май 2019 г., а дотогава подготовката трябва да е завършила.
Дългото отлагане
Газовата връзка се планира още от 2012 г. и трябваше да е готова през 2015 г., но проектът беше отложен заради липсата на осигурено финансиране от Сърбия. Миналата година стана ясно, че Европейската инвестиционна банка може да предостави до 30 млн. евро на Белград за интерконектора, но засега няма информация средствата да са договорени окончателно. Цялата сръбска част се очаква да струва между 65 и 75 млн. евро, като Белград ще разчита и на грантове от предприсъединителните фондове.
За изграждането на българската отсечка са предвидени 88 млн. лв. (45 млн. евро) по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Средствата бяха заложени в работната програма за 2016 г., но строителството се отложи.
Проектната дължина на трасето е 150 км, от които 61 км на българска територия. Капацитетът ще бъде 1.8 до 5 млрд. куб.м годишно. Тръбата трябва да диверсифицира източниците на газ за двете страни.
…………
България и Сърбия подписаха меморандум за газовата връзкаИнтерконекторът трябва да влезе в експлоатация в края на 2020 г.19 яну 2017 19:44, Веселина Йорданова
Заедно със сръбските ни партньори даваме ясен знак за волята ни да изградим българо-сръбската газова връзка.
Това каза министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова пред журналисти, след като тя и сръбският й колега – Александър Антич, подписаха меморандум за разбирателство по проекта за изграждане на интерконектора.
Петкова припомни, че българското правителство работи активно за реализиране на целите на европейската енергийна политика – сигурност на доставките, диверсификация на източниците и трасетата, енергийна ефективност, прозрачен и ефективно функциониращ енергиен пазар, защита на потребителите. Реализацията на междусистемната газова връзка България – Сърбия е важна част от тези усилия, каза още тя, цитирана от пресцентъра на министерството.
Интерконекторите между Гърция и България и България и Сърбия са два от седемте приоритетни инфраструктурни газови проекта за региона на Централна и Югоизточна Европа, които трябва да съдействат за диверсификация на източниците и маршрутите и постигане на сигурност на газовите доставки.
С подписания меморандум двете страни се споразумяха да положат всички усилия да започнат изграждането на своите участъци от връзката най-късно до края на май 2019 г., така че проектът да влезе в търговска експлоатация до края на 2020 г. За изграждането на българския участък е осигурено финансиране по линия на програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г." в размер на 45 млн. евро.
От сръбска страна също е отбелязан напредък в усилията за финансиране на проекта. Министърът на минното дело и енергетиката Александър Антич съобщи, че преговорите с Европейската комисия за осигуряване на необходимите средства по линия на предприсъединителните инструменти на ЕС са към края си.
След завършването българо-сръбската газова връзка ще осигури възможност за пренос на 1-1.8 млрд. куб. метра газ годишно от България към Сърбия и 0.15 млрд. куб. метра газ от Сърбия към България. Дължината на трасето е 62.2 км – от района на София при Нови Искър до Ниш, Сърбия.
………..
Вучич: Строежът на газова връзка България-Сърбия започва през лятото
ОFFNews Последна промяна на 25 януари 2018
Очаквам през юни или юли да започнем реалното изграждането на интерконекторната връзка между Сърбия и България. Това е казал сръбският премиер Ал.Вучич. След това ще трябва да посторим и газопровод до унгарската граница.
Според него тази връзка ще позволи на сърбия да получава газ от Турски поток, за което очаква и финансиране от ЕС. Бълг.част от проекта ще се фхинансира по програма Иновации и конкурентсопособност и е на сотйност 45 млн евро.
Очаква се съоръжението да достави първонач(ално 1.8 млрд куб м природен газ.
…………..
Интерконекторът България – Сърбия ще заработи до 2020 г.
19.1.2018 България има осигурено финансиране от 45 млн. евро по изграждането на интерконектора със Сърбия, той ще влезе в експлоатация до 2020 г. Това каза министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова при подписването на меморандум за разбирателство по проекта за изграждане на междусистемна газова връзка България-Сърбия със сръбския си колега Александър Антич.
„Бих искала да благодаря на моя колега за конструктивния диалог между нашите две страни затова днес този меморандум, който е изключително важен, да бъде факт“, заяви Петкова.
По думите ѝ това показва волята на двете страни за реализирането на този проект. Тя уточни, че интерконекторите България-Сърбия и България-Гърция са ключовите проекти.
„Те са важни за целия регион на Югоизточна Европа. До края на 2020 г. интерконекторът ще бъде въведен в експлоатация. За радост имаме осигурено финансиране от 45 млн. евро по ОП „Конкурентоспособност“. Това, което остава да бъде стартирано е втората фаза по строителството на проекта. Параметрите, които сме очертали, са края на 2020 г.“, каза още Теменужка Петкова.
Подписването на Меморандума за разбирателство е продължение на сключеното на 14 декември 2012 г. споразумение между двете държави за строителството на газовата връзка. Изпълнението на първата фаза по проекта на българския участък приключи на 31 декември 2015 г. с финансиране от ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 година“. За втората му фаза е предвидено финансиране по процедура за директно предоставяне на средства по ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година".
Петкова заяви, че се работи и по проекта за интерконектор с Турция, който е от общ интерес в рамките на ЕС.
„Към настоящия момент е изготвено предпроектното проучване за проекта и е предоставен на нашите партньори. Ето защо ясно осъзнаваме колко важен е този процес и работим изключително целенасочено в тази посока“, заяви министърът в оставка.
Редактор: Деница Райкова
Expert.bg
……………..
България и Сърбия подписаха проекта за междусистемната газова връзка
14.12.2012 година, медияпул
………..
Путин иска газова връзка България-Сърбия
Автор: Екип на Марица 15.05.2017
Руският президент Владимир Путин е предложил интерконектор през България, който да доставя газ до Сърбия. Сръбският премиер Александър Вучич заяви днес пред журналисти в Пекин, че ако Сърбия желае да бъде индустриално развита страна, трябва да увеличи потреблението на газ, като изтъкна нуждата от газов интерконектор с България, предаде Танюг, цитирана от БТА.
Говорейки за резултатите от разговора си с руския президент Владимир Путин в рамките на форума "Един пояс – един път" в китайската столица, Вучич каза, че са обсъдили ситуацията на Балканите, двустранното сътрудничество и много други теми. Днес на форума пък Путин е говорил за необходимостта от изграждането на интерконектор с България, за да може Сърбия отново да получи руски газ.
Вучич подчерта, че Сърбия трябва да увеличи потреблението си на газ от 2 на 4 или 5 милиарда кубически метра годишно. "Няма откъде да вземем такова количество газ. Вече пет години ме убеждават, че има газ някъде другаде. Няма, има го в Русия и нека да пристигне през Турция, България, откъдето и да е, само дано да не дочакаме 2019 г. без газопровод и газови интерконектори", каза Вучич.
…………..
Обновена на 25.01.2018 12:50 Вучич: Строителството на газовата връзка България-Сърбия започва през лятото
Очаквам през месец юни или юли да започнем реално изграждането на интерконекторната връзка между България и Сърбия. Това заяви сръбският президент Александър Вучич. „След като построим интерконекторната връзка между България и Сърбия ще трябва да изградим газопровод до унгарската граница“, каза още той. Според него интерконекторната връзка ще позволи на Сърбия да получава газ от „Турски поток“, за което очаква и финансиране от ЕС. Пред „Спутник“ Вучич пояснява, че продължават преговорите с руската страна за хеликоптерите Ми-17. Той се надява те да приключат до края на тази година. „Предстоящата визита на руския външен министър Сергей Лавров е много важна за нашата страна. Той е голям приятел на Сърбия и очаквам да укрепим нашите връзки, ще говорим по всички въпроси и да разширим сътрудничеството във всички области“, заяви сръбският президент. Вучич заяви, че Сърбия е „благодарна на руския президент Владимир Путин, който държи на Западните Балкани, за разлика от неговите предшественици“, каза Вучич. „Подобрихме търговското и военно сътрудничеството, но най-много сътрудничеството в енергийния сектор. Надявам се да продължим по този начин“, добави сръбският президент. Междусистемната връзка България-Сърбия Междусистемната газова връзка София – Цариброд/Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия) се предвижда като реверсивна връзка, която да свърже националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Интерконекторът ще допринесе за диверсификация на маршрутите, междусистемната свързаност на двете страни и осъществяването на пренос на природен газ. Първоначално се очаква интерконекторът да осигури възможност за доставка на 1,8 милиарда куб. м. газ. Той е обявен от Европейската комисия за проект от общ интерес на ЕС. Премиерът Борисов и президентът Вучич. / БГНЕС На 19 януари 2017 г. министрите на енергетиката на България и Сърбия Теменужка Петкова и Александър Антич подписаха меморандум за разбирателство по проекта за изграждане на интерконектора. За изграждането на българския участък е осигурено финансиране по линия на програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“ в размер на 45 млн. евро. „Турски поток“ и Сърбия Само два дни след старта на изграждането на "Турски поток", на 9 май 2017 г., Александър Вучич изрази надежда, че страната му ще получава природен газ от Турция. "Започна изграждането на "Турски поток". Според мен голяма част от газта, която отива в Турция, ще отиде в България. Това няма да се нарича "Южен поток" и в това съм абсолютно сигурен. Няма значение как ще го наричат, ние това не знаем, но при всички положения трябва да се стигне до споразумение между руснаците и европейците. Мисля, че не сме далеч от това, независимо от факта, че никой не говори за него, а това ще бъде отлична новина за Сърбия", каза Вучич. На 17 май 2017 г. в Пекин по време на среща с руския президент той отново повтори искането си. Тогава Вучич заяви, че Сърбия трябва да увеличи доставките на руски газ от днешните 2 милиарда на поне 4-5 милиарда куб.м., ако иска да бъде развита индустриална държава. “На форума "Един пояс – един път" президентът Путин говори за необходимостта от газов интерконектор между Сърбия и България, за да можем отново да получаваме руска газ. Ако искаме да бъдем индустриално развита държава, трябва да увеличим консумацията на газ от 2 милиарда на 4-5 милиарда куб.м. Ние няма откъде другаде да вземем тези количества газ. Вече 5 години ме убеждават, че има откъде другаде. Не, газ има само в Русия, дайте ни възможност, той да дойде до нас през Турция и България, за да не посрещнем 2019 г. без газопровод", заяви тогава Вучич.
……………
€50 млн. от ЕС за Сърбия за газова връзка с нас
17:09 | 14 октомври 2017 | По света / Редактор Димитър Михайлов /
Димитър Михайлов
Сърбия е напълно посветена на реализирането на проекта за газовия интерконектор
Сн.: Shutterstock
За интерконектора с България ще получим 50 милиона евро от ЕС, заяви сръбският министър на енергетиката.
Сръбският министър на минното дело и енергетиката Александър Антич разговаря с ръководителя на Европейската делегация в Сърбия, посланик Сем Фабрици за изграждането на интерконектора България – Сърбия като най-значимия общ проект, който ЕС ще подкрепи с 49,6 милиона евро чрез фондовете ИПА, съобщава белградският вестник "Данас", цитиран от БТА.
Проектът е изключително важен както за Сърбия, така и за целия регион, защото диверсифицира снабдяването с газ, се подчертава в съобщение на министерството.
Антич каза, че Сърбия е напълно посветена на реализирането на проекта за газовия интерконектор и обяви, че ще направи всичко той да бъде реализиран в координация между сръбските институции и компетентните органи в България.
Антич и Фабрици се съгласиха, че в следващия период специално внимание трябва да бъде отделено на енергийната ефективност.
