Разследването за измамите започна през 2007 г., когато стана известно, че от 2004 г. Ирена Венкова като съдия и председател на съда в Белоградчик е участвала в незаконно придобиване на земеделски земи със съпруга си Емил Иванов и съдията по вписвания Велин Станков. Според обвиненията тримата са получили около 1 млн. лева от схемата, а тя е била следната: откривали нереституирани имоти с починали или неизвестни собственици, Венкова съчинявала дело за връщане на земите и го решавала в полза на „ищеца“. Той пък, макар реално изобщо да не е участвал в делото, след това издавал пълномощно на Емил Иванов да продаде земята, като пълномощното било заверено от Велин Станков, сочи Lex.bg.
Разследващите твърдяха още преди 10 години, че са открили и описали 47 подобни скалъпени дела за връщане на земи. Отделно от това, Венкова беше обвинена и за получени подкупи, както и за измама. Още в началото на разследването през 2007 г. Висшият съдебен съвет отстрани Венкова от длъжност, а след това тя напусна съдебната система и стана адвокат. През 2015 г. тя участва и в местните избори като кандидат за кмет на Белоградчик, подкрепена от партията на Яне Янев „Ред, законност и справедливост“.
В края на 2016 г. прокуратурата внесе за пореден път делото в СГС, но в началото на м. г. съдия Ставрева го прекрати. През март САС отмени разпореждането и посочи, че няма противоречия в обвинителния акт.
Стартът на делото в СГС обаче пак се проточи – подсъдимите не получили навреме преписи от обвинителния акт, не били организирали защитата си, след това не се явили и защитници, подсъдими пък се разболели. Така се стига до 16 ноември 2017 г., когато съдия Ставрева отлага началото на делото по същество, за да бъде гледано в разпоредително заседание, тъй като вече са влезли в сила промените в Наказателно-процесуалния кодекс. В края на декември тя е решила отново да го прекрати по съображенията, с които го е направила и по-рано.
Основен проблем, според нея, се явява обвинението в престъпление по служба. Според СГС неяснотата е за кого е целяла Венкова да настъпи имотната облага. Съдия Ставрева е на мнение, че има противоречиви твърдения от страна на прокуратурата, с които се нарушава правото на защита на Венкова. В описанието на елементите от състава на престъплението е посочено, че целта е набавянето на облага на фиктивните ищци по завежданите производства. Това обаче било в противоречие с твърденията, че голяма част от тях не са знаели изобщо за тези дела и за постановените в тяхна полза съдебни решения. Според СГС има неяснота и по отношение на документните престъпления, за които е обвинена Ванкова, защото не ставало ясно как са съставяни протоколите от съдебните заседания по делата, които прокуратурата твърди, че тя е изфабрикувала.
Съставът на САС с председател Калин Калпакчиев, докладчик Петър Гунчев и Вера Цветкова не е съгласен с извода на градския съд, като казва, че описанието на деянията на Венкова е изключително подробно и не поражда неясноти. Апелативните съдии подчертават, че няма противоречие във виждането на прокуратурата, че облагата фиктивно е за мнимите ищци, защото това е предпоставка след това земите да бъдат продадени от Иванов.
„Подробно е описано защо се възприема, че целената имотна облага е за „мнимите ищци“, доколкото възникването в патримонуима им на съответното право, за обвиняемите Венкова и Иванов се явява предпоставка за продължаване на действията и чрез използване на съответните документи да бъде получено имуществото, без съответното основание“, се казва в определението на САС. В него те поясняват, че е въпрос на правна трактовка дали може да бъде възприета правната конструкция на прокуратурата. Според СГС тази дейност на подсъдимите е могла да бъде квалифицирана по друг начин, но апелативните съдии посочват, че няма как да бъде изисквано от прокуратурата да промени възприетата от нея правна конструкция.
„Оттук нататък, въпрос по същество, отговор на който може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт…е дали тази правна конструкция ще бъде възприета, респективно, дали, в случай че вменената на обвиняемите фактическа обстановка се установи в хода на съдебното следствие, може да бъде постановена осъдителна присъда, дали това може да стане само при изменение на обвинението или ще бъде постановена оправдателна присъда“, пишат апелативните съдии.
За финал те подчертават, че становището им, макар и в нова процедура, напълно съвпада с това на предишния състав на САС, който нареди делото да бъде гледано и казват, че градският съд е трябвало да съобрази, че въззивният съд вече се е произнесъл.
