Като столица на Кралство Испания, седалище на правителството и резиденция на краля, Мадрид е политическият, стопански и културен център на страната с великолепни дворци, фонтани, паркове и повече от 100 музея, църкви и едно от любимите места за прекарване на свободното време на мадридчани и много гости. Градът, една от най-красивите столици не само в Европа, е разположен е на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната. Край испанската столица обаче има още няколко градчета, които крият не по-малко забележителности и очарование.
Едно от тях е Толѐдо (Toledo), град в Централна Испания, център на провинция Толедо и столица на автономната област Кастилия-Ла Манча. Разположен е в меандър на река Тахо (известна още като Тагус, на латински, или Тежу на португалски), на 75 километра югозападно от Мадрид. Населението му е около 80 000 души. Заедно със Сеговия и Авила е един от трите най-известни древни градове около Мадрид.
Ако сте в испанската столица, с влак за около час можете да стигнете до Толедо.
Градът съществува от древността под името Толетум (Toletum), като през 193 г. пр. н.е. е превзет от римляните, които използват удобното му разположение, ограден от три страни от река Тахо, и го превръщат във важна крепост и голяма военна колония. През пети век Толедо е завладян от вестготите, а в края на следващия век крал Лиувигилд го превръща в тяхна столица.
След завладяването на Толедо от маврите през 8 век, неговият разцвет продължава. Наричан на арабски Тулайтулах, градът е важен културен и икономически център, в който съжителстват маври, мосараби (местно християнско население) и евреи. Той става известен в Европа и ислямския свят с производството на стомана, най-вече на висококачествени мечове и други оръжия. Толедо остава под контрола на маврите до 25 май 1085 г., когато кастилският крал Алфонсо VІ го превзема. Под прекия контрол на кралете на Кастилия в града дълго време се запазва религиозната толерантност. Започналите в края на 15 век репресии срещу евреи и маври постепенно довеждат Толедо до упадък. Важността му в политически план съвсем намалява, след като през 1561 г. крал Филип ІІ премества кралския двор в Мадрид.
Целият град е изтъкан от история – забележителни сгради, фортификационни съоръжения, катедрали, параклиси, мостове, паметници, знамена. Културните пластове на ислямската, юдейската и християнската култура са се съчетали по неотразим начин.
Но в културно отношение градът продължава да се развива, а в края на ХVІ века тук се установява един от звездните му синове – Доминикос Теотокопулос, по известен като Ел Греко (на испански: El Greco), тоест Гърка, виден испански ренесансов художник от гръцки произход.
Ел Греко е смятан за предшественик на кубизма и експресионизма. Работите му, наситени с драматизъм, са вдъхновявали творци като Никос Казандзакис и австриския поет Райнер Мария Рилке. Ел Греко е смятан от учените за индивидуалист художник, което прави трудно причисляването му към която и да е конвенционална школа. Неговият стил се характеризира със сливане на византийската традиция със западната цивилизация.
Ел Греко се опитва да наложи свой индивидуален стил и дори критикува изображенията на Микеланджело в Синкстинската капела. И тук идва парадоксът, защото по мнение на критиците той се е учел в стила си предимно от него. Заради своите крайни изказвания Греко предизвиква вражда към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а после за Толедо, който по това време е считан за религиозна столица на Испания. Годините 1597-1607 г., когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко големи поръчки за ателието си, между които са изографисването на олтара на параклиса "Сан Хосе" в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата "Свети Йоан Кръстител" в Толедо. По време на отпадането на поръчката за болница "Тавера" Ел Греко се разболява сериозно, прави сина си наследник на неговата воля и на 7 април 1614 г. умира. Погребан е в църквата "Санто Доминго ел Антигуа".
Характерно за стила на Греко е неговото верую, че цветът има по-голямо значение от формата, както и светлината, и че драматизмът е по-важен от описанието. Стилът му оказва голямо влияние върху художници, като Дьолакроа, Мане и Сезан, а по-късно върху Джаксън Полък.
Кастилия – Ла Манча (Castilla-La Mancha) е най-рядко населената област в страната. В миналото Кастилия – Ла Манча и Мадрид са образували областта Нова Кастилия, но с въвеждането на системата на автономните области са разделени поради големите икономически различия между столицата и останалата част от областта.
Кастилия – Ла Манча предлага забележителности и традиции, които привличат много туристи. Интересни градове и населени места за посещение са Албасете, Сиудад Реал, Куенка и Гуадалахара.
Този регион е родоначалник на световната известна литературна творба "Дон Кихот де ла Манча" – шедьовър, написан от един от най-добрите испански литературни фигури – Мигел де Сервантес. И днес там може да усетите легендарната история за това как доблестният Дон Кихот воюва с вятърни мелници. Любопитният турист може да види паметника на Мигел де Сервантес Сааведра (1547 – 1616 г.) в града.
Още един роман, описващ живота на евреи, християни и мюсюлмани от годините, бележещи края на средните векове, е сред бисерите на световната литература. Става дума за "Еврейката от Толедо" на Лион Фойхтвангер, познат у нас и под името "Испанска балада". Действието му се развива именно в град Толедо.
Районът се слави с прости, но вкусни ястия. Местното вино Кастилия – Ла Манча винаги придружава храната. Известното сирене Манчего е типична специфика за кухнята тук.
