Играчите на валутните пазари не чакат дали ще се стигне до мащабни търговски битки. Някои парични мениджъри вече помпат ресурси в традиционните валутни убежища – с предимство в японски йени и в евро, и в доста по-скромни количества – в швейцарски франкове. Други пък "вталяват" позициите си във всички валути. И дори онези, които не очакват да се случи кой знае какво от предизвиканите от щатския президент Доналд Тръмп търговски търкания, се застраховат и вземат мерки просто за всеки случай.
Голямото притеснение е, че планът на Тръмп да обложи с мита вноса на стомана и алуминий, ще предизвика ответни действия и ще спре световния икономически подем. Европейският съюз вече подготвя наказателни мерки срещу традиционни американски стоки. А главният икономически съветник на щатския президент – Гари Кон, подаде оставка в знак на несъгласие с подготвяните от шефа му мита. Резултатът бе повишение на японската валута към зелените пари до 105.46 йени за един щ. долар на 7 март, спад на мексиканското песо и срив на канадския долар до най-ниските му стойности от юли 2017-а насам, поевтиняване на акциите на азиатските компании и поскъпване на щатските ДЦК заради търсенето на по-малко рискови активи.
За Джийн Тануцо – портфейлен мениджър в Columbia Threadneedle Investments, спасението от търговската заплаха е в намаляването на валутния риск. Което в неговия случай се изразило в редуциране на експозициите на компанията в мексиканско песо и в канадски долари. Други инвеститори пък очакват, че световният икономически подем ще оцелее от търговската война. Сред тях е Ейдриън Оуенс – паричен мениджър в Global Asset Management. За Оуен най-добрият изход от заплахата са вложенията във валути на държави със силни и специфични за тях "мотори". Той се е насочил към парите на Норвегия и Швеция: първите – защото изглеждат евтини, а излизащите фундаментални данни предполагат икономическа мощ.
За щатския долар една световна търговска война ще донесе маса проблеми. Анализатори на "Барклейз" прогнозират, че щатският икономически растеж ще се охлади с 0.2%, ако бъдат наложени мита върху вноса на стомана и алуминий. Тази тенденция може да се задълбочи в зависимост от ответните удари на търговските партньори на Америка. Това за Белия дом са все обезпокоителни явления и щатската администрация ще трябва да набавя все повече пари, за да финансира разширяващите се дефицити по текущата сметка и на бюджета.
За американците пък напъните на Тръмп да защити щатския стоманен сектор са "дежа вю". Просто защото през март 2002-ра тогавашният щатски президент Джордж Уокър Буш наложи временно мито от 30% върху някои произведени от стомана продукти и 15% – върху други. Рестрикциите бяха отрупани с изключения – за държави като Канада и Мексико, както и за специфични стоки. Тези налози трябваше да бъдат премахнати изцяло в рамките на три години, но на практика бяха отменени в края на 2003-а, след като компаниите от бранша се върнаха на печалба, а опасността от ответни действия нарасна.
По оценка на анализатори митата на Буш са закрили почти 50 хил. работни места във фирмите – производители на метали, машини и съоръжения и други 197 хил. в компаниите потребители на стомана. Сумарното количество е доста над заетите в стоманения бранш над 187 500 души. Трябва обаче да се отчете, че докато анализатори на престижния институт "Питърсън" потвърждават загубата на работни места, Американският институт за желязо и стомана оспорва числата и твърди, че в действителност са били създадени нови работни места.
Може обаче да се твърди със сигурност, че митата са отнели, макар и нищожна част от БВП на Щатите, като приходите от тях в държавната хазна са се увеличи за сметка на по-ниските печалби на частния сектор и намалелите трудови възнаграждения.
Другият сериозен удар политиката на Буш е нанесла върху търговията. Наложените митнически тарифи са довели до намаление на стойността на щатския внос на стомана с 13.5% в засегнатите категории през годината след въвеждането им и това е отнело близо 700 млн. щ. долара от търговския баланс в сравнение с предишния годишен период.
Анализаторите са единни в заключенията си, че и през 2002-ра и сега ефектът от митническите упражнения ще е нищожен. И че големият въпрос днес е дали ще има изключения от налозите и колко значими ще са те.
