Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД "Юг Маркет фонд мениджмънт" АД
Истинска рядкост бяха за съжаление интересните сделки с български акции през последните дни. Търговията на "БФБ-София" бе вяла и спорадична. Не липсваха дни, в които дори компании от SOFIX губеха или прибавяха милиони към пазарната си капитализация след сделки за по няколкостотин лева. Дневните обеми на търговия в повечето дни бяха символични, ако изключим уговорените прехвърляния при някои емисии от акции и облигации.
След като преди седмица бурята "ЧЕЗ-Инерком" успя за кратко да разбуди инвеститорите, през последните няколко дни липсата на новини по темата се оказа достатъчно условие за по-премерени реакции. Сделки с книжата на двете публични компании – "ЧЕЗ Електро" и "ЧЕЗ Разпределение", се сключваха рядко, но цената им видимо остава под натиска на неизвестността. А тя наистина е голяма – предвид все по-заплитащите се интереси и намерения на всички замесени страни. Така например отдавна няма и следа от нагласата "Това е частна сделка". Вместо това на публиката се предлагат все по-абсурдни варианти, които, надявам се, имат за цел най-вече да сондират общественото мнение. Всяко друго обяснение за лансирането на някои от "решенията" по казуса би означавало, че е налице едно от следните условия – предложилият "решението" няма никаква представа какво говори или приема, че аудиторията му е дотолкова заблудена, че би повярвала и в дядо Коледа. Наистина не знам какво се случва с някои хора, когато им бъде предоставена национална трибуна. Не мога да си обясня как наглед разумни хора могат да наговорят куп глупости,само защото някой е насочил камера и микрофон към тях. Към последното средство включвам и любимата медия на цяла България – Фейсбук, в която все по-рядко може да се намери нещо, подкрепено с истински факти, а не единствено с емоция и с хиляди поставени по инерция лайкове. След "джендър скандала" например вече съм убеден, че изгубени в превода никога не е имало и че това, което обществото ни е загубило, някога се е намирало в черепната му кутия. Подобна бе картината и при сделката с българските активи на ČEZ,a.s. Просто никой вече не мисли с онова, което природата му е дала за целта. Иначе нямаше да четем за предложения като това държавата да купи блокиращ дял в енергодружествата на ЧЕЗ, като придобие 34% от капитала на купувача (бел.авт. – "Инерком България") срещу само 15-20 хил. лева… Логиката зад въпросното гениално предложение е, че регистрираният капитал на дружеството купувач е 50 хил. лв. и дял от 34% би струвал само 17 хил. лева. Няма да навлизам в подробности колко по детски наивно е подобно мислене. И все пак, ако ставаше така, бих купил на драго сърце всички акции на "ЧЕЗ Електро" АД, което има регистриран капитал от 5 млн. лева. След това – с още по-голяма радост, бих си разпределил дивидент от 70-80 млн. лв. и… много здраве на всички. За жалост светът е малко по-сложно място от утопичната схема, описана по-горе.
А какво да кажем за предложението на член на правителството държавата да "купи евтино" блокиращи дялове и в другите две енергоразпределителни групи в България, за да гарантирала социален мир. Да се смея ли, или да плача? Да беше предложено от малкия ми син, бих го поздравил за търговския нюх. Но когато се предлага от хора, които би трябвало да знаят това-онова за икономическите взаимоотношения в демократично общество, започвам да се чудя къде съм попаднал.
