По делата за корупционни и длъжностни престъпления най-често присъдите са условни наказания – това е един от изводите на доклад, дискутиран днес в Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет. Една от гражданските организации представи преглед на решенията за последните 4 години по 15 знакови дела срещу магистрати и висши държавни служители. Това е първи опит да се обърне внимание на някои често повтарящи се пороци по антикорупционните дела, сочи БНТ.
Решенията по 15 дела излезли след 2014 година впечатляват с повтарящи се особености. Като напълно противоречиви решения на съда на различни инстанции, игнориране на данни от СРС-а и свидетелски показания на обвинението, назначаване на едни и същи експертизи до получаване на благоприятни за подсъдимите резултати. Според Мария Карагьозова от Асоциация Форум, един от най-важните изводи е, че този вид дела са твърде малко, че те обикновено завършват с оправдателни присъди или с условни наказания.
При прегледа на тези дела, от Асоциация Форум привличат вниманието с оправдателни мотиви като тези, че областният управител не е длъжен да познава конституцията, или че не директорът на републиканска пътна инфраструктура е възлагал поръчки на фирмите на брат си, а подчинените му районни директори. Впечатляващи са и сроковете на съдебната фаза между 5 и 14 години: Колкото повече се бави делото в съдебна фаза, толкова постановените присъди са по-леки, отбеляза още тя.
Докладът на Форум срещна известна съпротива по изводите и липсата на критериите за избор и анализ на делата.
Според Деница Руканова – юридически съветник в Антикорупционен фонд, има многократни опити това да се постави този голям обществен проблем изобщо на правосъдната ни система да се постави на централно място. И когато оправдания като това, че "магистратът не е взел пари, а му връщат заем" или "внушения ,че някой е натопен" стават повтарящи се мотиви за решенията на съда, това е знак за тревога. И заслужава за задълбочен анализ и ефективни мерки, посочи още тя.
