Чехите дадоха заден при сделката за активите на ЧЕЗ в България. Председателят на надзорния съвет на компанията в Прага Вацлав Пачеш заяви в интервю за БНР, че се съмнява дали българската "Инерком" ще успее да намери парите за покупката на чешките активи у нас. Всъщност значителна част от миноритарните акционери на ЧЕЗ се обявиха против сделката заради съмненията за финансиране чрез офшорни капитали.
Според Пачеш в сделката няма политически нюанс – поне в Чехия, но премиерът Андрей Бабиш не одобрява ръководството на ЧЕЗ и вероятно ще направи промени. Самият Пачеш допусна, че и той ще бъде освободен. Но това би се случило едва след като Бабиш (който е в оставка) затвърди позициите си.
Наистина, чехите дадоха девет месеца на "Инерком", за да намери финансиране. Но дори и при този дълъг срок това вече им се вижда трудно постижимо за българската страна.
Арбитражното дело ще спъне държавата
За нас е сериозен проблем участието на българската държава в сделката, коментира още Вацлав Пачеш. Проблемът е от правно естество, защото ЧЕЗ не се е отказала от арбитражното дело, което води срещу българската държава. Въпреки това правните екипи са започнали работа и резултатът предстои да бъде оповестен до края на април.
За Пачеш няма вариант "ЧЕЗ Груп" да се откаже от арбитража, за да приключи успешно продажбата на българските си активи. "Доколкото знам – изтъква той – арбитражът е за много голяма сума – много по-голяма, отколкото сделката с "Инерком". Доколкото знам, българската държава може да бъде допусната да закупи" ЧЕЗ България" или поне по-голямата част от активите, но само когато арбитражът е приключен."
Както вече писахме, исковата молба на чешката фирма пред Арбитража във Вашингтон и е за около 600 млн. евро, а за активите й в България се спряга сумата от около 320 млн. евро. Последното желание на ЧЕЗ е да постигне извънсъдебно споразумение по делото, като накара българската страна да плати част от иска й. Нашето правителство засега не е обсъждало такъв вариант, но е повече от ясно, че едно такова решение ще донесе огромни финансови разходи за бюджета и данъкоплатците.
Изтичането на документи към България
В Прага продължава разследването откъде е изтекъл документът, предоставен и на българския кабинет. "Има изтичане само на един документ, в който се съдържа информация за финансовите институции, които биха осигурили заем за "Инерком“, за да закупи активите на ЧЕЗ – обяснява Пачеш пред Българското национално радио. – Във вестниците прочетох, че заради натиска две български банки са се оттеглили. Става дума за натиск от българското правителство. Ако това наистина е вярно, аз се опасявам, че всичко ще отиде на вятъра. Страхувам се, че "Инерком" няма да успее да си осигури средства, за да плати активите на "ЧЕЗ България"."
Далеч по-оптимистично го дава кандидат-купувачът. "Нямаме притеснения относно осигуряването на финансиране на сделката”, казаха от "Инерком" в отговор на въпрос на bTV. В дружеството не знаели за оказан натиск върху банки (да оттеглят подкрепата си за тях), работели по финансирането и постигали "значителен напредък по структурирането му”.
Другите купувачи
В случай на провал на сделката с "Инерком", какъвто все повече се очертава, чехите си оставят отворена вратата за преговори с другите двама потенциални купувачи – чешката "Енерго-Про" и индийската корпорация India Power. Последната бе сочена за потенциален купувач съвместно с българската фирма "Фючър Енерджи". Нашето дружество обаче неочаквано (!) изпита проблеми с осигуряването на ток за клиентите си от свободния пазар и скоропостижно се оттегли от него. След което ЧЕЗ изостави тази опция. Но, както посочва Пачеш, "все още има интерес за закупуване на целия ни бизнес в България, особено от индийската компания".
Правителството не иска ЧЕЗ да остане
Що се отнася до стремежа на ЧЕЗ да продаде българските си активи, Вацлав Пачеш го свързва със загубата на средства заради неизпълнени от нашите власти ангажименти. По думите му: "някои от законовите ангажименти, поети от българското правителство, не са съвсем изпълнени… Информираха ни, че ръководството на ЧЕЗ смята, че губи пари заради действията на правителството и че просто трябва да си тръгне от страната. Смисълът на всичко беше, че българското правителство и специално премиерът Бойко Борисов не искат ЧЕЗ изобщо да бъде в България… Мисля, че ЧЕЗ направи грешка (преди няколко години), като поиска увеличаване на цените на тока твърде бързо. Подчертавам, че това е лично мнение. Цената на електроенергията се качваше с такова темпо навсякъде в Европа, но тогава ЧЕЗ трябваше да осъзнае, че част от българското общество не е готово за подобно шоково увеличение… Сега премиерът Борисов отново е на власт и присъствието на ЧЕЗ вероятно не му се нрави особено – на него и на неговите хора. Ето защо за ЧЕЗ става много трудно да прави бизнес в България".
Реакцията от българския кабинет не закъсня. Подкрепихме създаването на анкетна комисия за ЧЕЗ в парламента, за да се извади всичко през годините. Защото от изказването вчера разбрах, че не ги обичам, заяви Бойко Борисов пред министрите в началото на правителственото заседание на14 март, визирайки становището на председателя на надзорния съвет на ЧЕЗ.
"Разбрах, че през годините аз съм им пречил. На никого не сме пречили, а сме искали ЕРП-тата да си спазват договорите и ангажиментите", продължи Борисов, напомняйки, че и трите дружества – ЧЕЗ, EVN и "Енерго про", са били обекти на проверка.
"Тука не става въпрос за харесване и нехаресване, а за изпълняване на ангажиментите – аутсорсването на дейностите им през годините и за какви пари ставаше въпрос, за това, че не влагаха достатъчно в електроразпределителната и преносна система. Нека в парламента всичко да стане ясно", настоя министър-председателят.
"От това, което вчера от ръководството на ЧЕЗ казаха – допълни той – разбрах, че единственият незаподозрян съм аз, защото не ги харесвам. Няма как тогава да имам нещо общо с тази сделка."
Необходимо е да се напомни, че при първото управление на Борисов започна процедурата по отнемане на лиценза на ЧЕЗ. Комисията за енергийно и водно регулиране все още не я е приключила, като няма да е изненада, ако един ден прецени, че няма основания за такива действие.
Чехите си тръгват без печалба?
Звучи невероятно, но според Пачеш ЧЕЗ ще напусне нашата страна без печалба – това излизало, като се тегли черта след всички направени покупки и инвестиции. А цената, предлагана от "Инерком", щяла да осигури баланс между инвестираното и полученото сега като сума. Тоест Пачеш смята, че ЧЕЗ няма да загуби, но няма и да спечели. Просто ще е на нулата.
При разнопосочните и уклончиви изказвания на чехите за сделката подобни приказки не стоят много сериозно, а и на първо място поставят под съмнение компетенциите на чешкото ръководство на фирмата. Така или иначе, един от влиятелните миноритарни акционери Михал Шнобр твърди, че управата на ЧЕЗ няма дългосрочна позиция за българския си бизнес и че "поредица от мениджърски грешки" са довели до ситуацията, заради която компанията е в конфликт с българските власти и се е стигнало до арбитраж.
Естествено, продавачът може да говори каквото си иска, опитвайки се да прибере колкото се може повече пари от купувача, само че историята с ТЕЦ "Варна" е доста показателна. На 1 януари 2015-а тя бе затворена с лека ръка, защото не отговаряше на европейските екологични изисквания, а тогавашният й собственик – ЧЕЗ, не желаеше да инвестира в сероочистващи технологии. Днес обаче придобиването на централата от семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов се очертава като много успешен ход. В момента върви подготовката за рестарта на VI блок на ТЕЦ-а, който ще се захранва с природен газ.
Пламен Симеонов
Сделката ще мине и през "Дондуков" 2
Президентът Румен Радев обяви, че ще свика Консултативния съвет за национална сигурност, за да се обсъди енергийна сигурност на страната, в това число и продажбата на "ЧЕЗ България".
"Правителството дължи отговори на българския народ каква е схемата за финансиране на сделката за ЧЕЗ и също така по какъв начин тази сделка получи политическа подкрепа", отбеляза Радев. Неговата позиция е, че без политическа подкрепа фирмата на Гинка Върбакова не би могла да получи банково финансиране, а също и че докато не е ясна схемата на финансиране, няма как да знаем под каква форма и по какъв начин българското правителство се готви да стане партньор на Върбакова.
За президента е много важен въпросът кой води преговорите от името на държавата и кой от името на Върбакова. "Твърдя категорично, че до момента нямах информация по този въпрос. Изрично настоях да получа такава от компетентните органи, която регулярно е изпращана до правителството. Ето защо смятам за основателно да бъде свикан КСНС", подчерта Радев.
Заседанието на "Дондуков" 2 ще се проведе през втората половина на април, но министърът на енергетиката Теменужка Петкова отсега заяви по една от националните телевизии: "Не съм съгласна с изказването на президента Румен Радев, че правителството трябва да даде отговор за финансирането на сделката. То няма как да даде такъв отговор, тъй като не е участвало в процедурата. Чешката държава продава едни свои активи, които се намират в България. Не е работа на държавата да дава отговори как е структурирано финансирането.”
Според Петкова "сделката стартира като бизнес сделка. Сами видяхте как темата ескалира и как всъщност някои се опитаха да направят от тази чисто икономическа бизнес сделка политически въпрос. Смятам, че това развитие на събитията не беше благоприятно за никого".
Енергийният министър обясни, че три министерства анализират най-добрия изход от ситуацията и детайлите щели да бъдат уточнявани. Не било ясно и каква най-висока цена е склонна да плати държавата, ако чешката страна позволи България да участва в операцията.
Обрат на 180 градуса в "Инерком"
"Инерком България" не смята, че придобиването на държавен дял от страна на българското правителство е единственият начин да се гарантират общественият интерес и доставките на електричество за българските потребители", казва в интервю за "Ройтерс" Милена Стоева, председател на борда на директорите на фирмата.
В материала на агенцията се отбелязва, че българският министър на финансите Владислав Горанов, както и други политици и анализатори смятат, че държавата има достатъчно инструменти, за да регулира доставките на електроенергия и участието ѝ в сделката не е необходимо.
"Съгласни сме с финансовия министър и не смятаме, че държавно придобиване на дял в бизнеса на ЧЕЗ е единственият начин да се гарантира публичният интерес", посочва Стоева.
По думите й "никакви офшорни компании не участват с никакъв дял в тази транзакция. В случай че искахме да го направим чрез офшорни компании, вече можехме да сме го направили, но ние искахме да направим прозрачна транзакция".
От "Инерком" обявиха също така, че се водят преговори с няколко глобално опериращи банки, много от които нямат офиси у нас и че с руски банки никога не е било обсъждано финансирането на сделката.
