Мигрантите и Истанбулската конвенция отново влязоха в европейския дневен ред и от Брюксел се заканват този път да наказват. Сред другите основни теми от седмицата са бъдещето на кохезионната политика, защитата на наетите и самонаети лица и онлайн търговията.
Еврокомисията плаши с визи за неприемане на мигранти
Европейската комисия обяви, че няма да толерира страните, които отказват за приемат мигранти. За целта се планират законодателни мерки, с които да бъдат накарани държавите извън общността да сътрудничат за репатрирането на кандидатите за убежище с отхвърлени молби.
Предложените мерки предвиждат на страните, които не сътрудничат, първоначално за период от три месеца да се издават по-малко визи за представители на техните елити (дипломати и хора със служебни паспорти). Ако и това не доведе до промяна, ще бъде ограничено издаването на визи и за редовите граждани. Освен това може да се стигне до намаляване на времето за обслужване в консулските представителства.
Комисията отчита, че транзитните страни невинаги могат да осигурят съдействие, защото изпитват огромни макроикономически трудности или имат свои съображения за сигурност. В такъв случай те ще я уведомяват, а тя ще излиза с отговор.
Пристигането на над един милион бегълци от военни конфликти и бедност в Африка и Близкия изток през 2015 г. предизвика политически проблеми в цяла Европа, които поставиха правителствата под натиск да връщат обратно по родните им държави повече хора, чиито молби за убежище са били отхвърлени.
Всички спешно да ратифицират Истанбулската конвенция
Евродепутатите призоваха единайсетте държави членки, които все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция, да го направят. Това стана на 12 март по време на дебат с еврокомисаря Андрус Ансип. Досега единадесет държави членки не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Това са България, Хърватсска, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.
По време на дебата огромното мнозинство от евродепутатите изразиха съжаление, че тези страни (сред които и България, която в момента държи ротационното председателство на Съвета) не гледат на тази конвенция като на най-добрия възможен инструмент за борба с насилието над жените. Те подчертаха, че нежеланието на някои да ратифицират текста се базира на неразбирателства и подвеждащи аргументи относно термина "социален пол“ (gender), използван в конвенцията. Те призоваха Комисията и Съвета да предприемат реални мерки, за да може оставащите членки да ратифицират текста възможно най-бързо.
Някои депутати категорично се противопоставиха на идеологическото тълкуване на текста и неговата дефиниция за социален пол. Те също така посочиха, че ЕС няма компетенции по такива въпроси и следва да уважава вътрешния ред на всяко общество.
Според Европейската комисия всяка трета жена в съюза е била жертва на физическо или сексуално насилие. Над половината от жените са били жертви на сексуален тормоз, а една от всеки двайсет е била изнасилена.
Създава се Европейски орган по труда
Еврокомисията представи предложението си за Европейски орган по труда, чието създаване бе обявено от председателя Жан-Клод Юнкер в неговата реч за състоянието на общността. Другата инициатива е гарантиране на достъпа до социална закрила на всички наети и самостоятелно заети лица.
"Европа бележи стабилен растеж и заетостта се повишава, но трябва да направим така, че растежът да бъде по-приобщаващ и от полза за всички", обясни заместник-председателят на институцията, отговарящ за еврото и социалния диалог, Валдис Домбровскис.
През последното десетилетие броят на мобилните граждани – хора, които живеят или работят в друга страна от ЕС, почти се е удвоил, като през 2017-а е достигнал 17 млн. души. Европейският орган по труда ще помага на физическите лица, предприятията и националните администрации да извлекат максимална полза от свободното движение и ще гарантира справедлива трудова мобилност. Новото звено ще предоставя възможности за работа, схеми за мобилност, стажове и обучения, както и насоки за правата и задълженията, когато живеем и работим в друга европейска държава. Другата цел е да се подкрепи сътрудничеството между националните органи в трансгранични ситуации.
Замисълът е Европейският орган по труда да бъде създаден като нова децентрализирана агенция на общността и се очаква да започне работа през 2019-а.
Европарламентът застана зад кохезионната политика
Европейският парламент остава зад по-бедните райони в общността. Според евродепутатите проекти, допринасящи за икономическото и социалното сближаване между регионите, трябва да останат приоритет за инвестиционните политики на ЕС въпреки натиска върху бюджета. Икономическата и финансовата криза са се отразили особено негативно на регионите с нисък растеж и са довели до съкращения в обществените инвестиции, подчертават евродепутатите в резолюция, приета на 13 март.
Освен приоритетно финансиране от Съюза тези региони се нуждаят от специално обособени стратегии, за да запълнят липсите и да предложат динамични перспективи на населението си, смятат депутатите. Те призовават за дефиниране на "изоставащи“ региони и по-добре насочено финансиране за тях; подпомагане на образованието и професионалното обучение, за да се намали безработицата и да се насърчи младежта да остава в съответните региони; осигуряване на по-лесен достъп до кредити за бизнес; подпомагане и подобряване на управлението на регионалните институции и подпомагане на продуктивни бизнес дейности като устойчив туризъм, кръгова икономика и земеделие.
Доклад на Еврокомисията за конкурентността в регионите с нисък растеж и ниско развитие, публикуван през април 2017-а, се фокусира върху 47 изоставащи региона в осем държави членки – "региони с нисък растеж“ с брутен вътрешен продукт, близък до средния за ЕС, но с нисък растеж (в Италия, Испания, Гърция и Португалия) и "региони с нисък доход“, с нисък брутен вътрешен продукт но с окуражителен растеж (в България, Румъния, Унгария и Полша).
Приблизително един на всеки шест граждани на Европейския съюз живее в изоставащ регион (83 млн. жители), от които 32 млн. живеят в региони с нисък доход и 51 млн. в региони с нисък растеж.
Подобряват условията за пазаруване онлайн
Регламентът на ЕС, който Европейският парламент одобри на 13 март, прави пазара на международни доставки на колети по-прозрачен и конкурентен и намалява пречките пред електронната търговия в Европа. Заедно с приетите неотдавна правила за прекратяване на блокирането по географски признак законодателството подобрява правата на потребителите онлайн. Куриерските служби ще трябва да предоставят на клиентите си ясна информация за цените и условията на доставката на колети. Това ще даде възможност да се сравняват цените и да се търсят най-добрите оферти на специален уебсайт.
От доставчиците на пратки ще се изисква да предоставят своите тарифи по определен списък с най-често използвани услуги. Очаква се регламентът да подпомогне здравословната конкуренция и по този начин да окуражи намаляването на необоснованите разлики в цените.
Според публична консултация на Европейската комисия от 2015-а две трети от потребителите са се отказвали да направят онлайн покупка, защото цената на международната доставка им се е сторила прекалено висока. Проучване от същата година показва, че цените на трансграничните пратки са от три до пет пъти по-високи от съответните национални услуги. Докато гъсто населените градски райони и бизнесите с голям мащаб привличат конкуренция от сектора за доставки на пратки, малките и средните предприятия и хората в отдалечените райони са изправени пред малък избор и високи цени.
На операторите ще им се наложи и да обявяват на националните власти своя оборот, броя на доставените колетни пратки, броя и статута на служителите си, информация за подизпълнители и процедури за разглеждане на оплаквания. Това ще спомогне за добиването на по-добра представа за развитието на този разрастващ се сектор и идентифицирането на възможни недостатъци на пазара.
