Музеят на тракийското изкуство в село Александрово, изграден с японска финансова помощ, беше открит през 2009 година в присъствието на принц Акишино и неговата съпруга.
Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста местност на около 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически паметници от различни епохи. Във всички посоки околностите на височината "Хасара" ("Коруджиевското кале") са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой сега е 21. Повечето са пострадали в различна степен от иманярски набези, като някои са почти заличени.
Името на село Александрово става популярно в края на 2000 г., когато в могила край него е открита тракийска гробница със стенописи от IV в. пр. Хр. Цялостното археологическо проучване на гробницата е завършено през есента на 2003 година. На около 90 м на изток от тази могила, в гората по склона на височината, има втора – значително по-малка, върху която личат множество иманярски изкопи.
През декември 2000 г. в могилата “Рошавата чука” край с. Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникалната тракийска гробница. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. От източната ѝ периферия започва коридор, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
През май 2009 г. отвори врати Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи", в който е разположено точно копие на намиращата се в непосредствена близост Александровска гробница. Културното наследство на траките в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късно желязната епоха (VІ–І в.пр.Хр.). Посетителите могат да се запознаят и с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Тук може да бъде видяно златно съкровище, датирано около 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите от него, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света.
Пред археолозите тогава се открива едно от най-значимите открития на българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница с невероятно добре запазени стенописи. Още първият оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралели сред откритите досега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи.
Българският археолог Георги Китов откри край Александрово ограбена гробница на тракийски владетел. Тя има коридор, дълъг 10 м, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. Въпреки че скъпоценностите са изчезнали, откритието е значително и носи нови сведения за начина на живот и културата на траките. Това е третата разкрита до момента антична гробница в България и Европа, която има стенописи. Първата е широкоизвестната Казанлъшка гробница, втората е тази в могилата Оструша.
В гробницата в Александрово са изобразени предимно ловни сцени. Специалистите я датират към 4 век пр.н.е., което значи, че е на възрастта на Казанлъшката, или малко по-стара. Към момента самата тя не е туристически обект, тъй като предстоят процедури като по-детайлно проучване и консурвация.
Стенописите от гробницата в с. Александрово са дело на умел художник, владеещ прекрасно техниката на живописта и познаващ в детайли тракийската действителност. Те се отличават коренно от познатите ни стенописи от гробницата в Казанлък, изпълнени в характерния за епохата на елинизма стил, при който боговете се изобразявали като хора, а хората – съвършени и красиви, като богове.
Персонажите от Александрово са различни. Наред с конниците, виждаме грубоват гигант да напада благороден елен, въоръжен само с крив тракийски нож. Гол дебелак посича глиган. Кучета стръвно лочат кръв от ранените животни. Това са изображения на истински, живи същества, взети от реалния свят.
Живописта от гробницата е ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки, както и за похватите, прилагани при използването на различните оръжия, в бой и по време на лов. Започналата работа по реставрацията на стенописите разкри нови, неизвестни досега, подробности от изображенията, които ще допълнят натрупаната досега информация.
Гробницата в Александрово е построена през втората половина на IV в. пр. Хр. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи.
Музеейният център на Тракийското изкуство в с. Александрово работи всеки ден от вторник до неделя. Тук може да се научи много, защото географското положение на Древна Тракия винаги я е превръщало в мост между Изтока и Запада, Севера и Юга. Многобройни племена и народи преминавали през този естествен кръстопът и траките били принудени непрекъснато да се сражават, за да защитават земите си.
В пантеона на траките властвала Великата Богиня-Майка. Отделните племена й давали различни имена: Бендида, Зеринтия. Гърците я наричали Артемида, Хекта, Афродита.
Както повечето древни народи, така и траките не можели да си обяснят природните явления. Почитали като свещени скали, пещери, лековити извори… Смятали, че те са обитавани от божества, на които се молели, принасяли дарове, строили светилища…