Таблица
Членски вноски на България в бюджета на ЕС
Година Вноска в млн. лв.
2007 634.4
2008 659.9
2009 931.8
2010 779.7
2011 811.5
2012 895.7
2013 908.2
2014 904.7
2015 979.9
2016 935.0
2017 967.0
Източник: Министерство на финансите.
Ако някой все още твърди, че България има шанса да използва умело и с печалба за нея кръстопътното си положение между Европа и Азия, ще му кажа да отиде при проф. Румен Гечев – да си ги говорят тези неща. С такава порода политици, която си отгледахме след Нежната революция, няма да стане. Това са хора без структуриран идеен гръбнак, глухарчета на вятър. За тях е абсурдна приемствеността от власт на власт. Когато дойдат новите управници, първата им работа е да разрушат граденото от предходните. За тях са характерни честите смени на мнението – в зависимост от конюнктурата – в интерес на икономическа групировка или на популизма – когато петдесетина човека решат да повикат под прозорците на Министерския съвет.
Това е безхарактерност. Безотговорност и безхаберие.
Властниците биха нарекли това: „Гъвкавост“.
Бихме им отговорили: „Гъвкавост на чехълче, във водата на което сме пуснали сол“.
Има поведение, но няма разум.
И понеже читателят по природата си е късопаметен за тези врътки, решихме да припомним някои от тях, за да се знаят 3 неща: че биват оповестявани нашепнати решения, че не само лично мнение няма, но и партийно, камо ли държавническо . И че ни управляват хора, които това не го могат.
Ето и обратите по една тема, по която особено колебание не може да има. Става дума за увеличаване на вноските на 27-те държави членки на ЕС в евробюджета, след като Великобритания напусне.
На 2 февруари тази година:
„България и още седем държави – членки на Европейския съюз, от източната част на континента се съгласиха да увеличат вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Великобритания“. Това обяви ръководителят на екипа на унгарския премиер Виктор Орбан. И допълни, че министрите на финансите на България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия и Румъния са се срещнали в Будапеща с еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, за да обсъдят следващия бюджетен план на блока. Осемте страни допуснаха възможността вноската да се вдигне до 1.1 процента от брутния национален доход (БНД), обясни той.
Същият ден, часове по-късно:
Министерството на финансите излъчва информация, че България не се е съгласявала да прави по-висока вноска в бюджета на ЕС. "Правителството заявява, че подобна позиция не е била обсъждана в нито един работен или официален формат на преговори между държавите членки и Европейската комисия", казва в свое съобщение финансовото министерство.
Ведомството посочва, че първото предложение на комисията за бюджет на ЕС за следващия програмен период се очаква да бъде представено през май тази година. "Дебатът за многогодишната финансова рамка предстои и в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, като София ще бъде домакин на две тематични конференции на високо равнище през март и през юни тази година", добавят хората от финансовото ведомство.
23 февруари 2018-а:
"По-изгодното за България е вноските в бюджета на ЕС да станат по-големи", заяви премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет. Общностният бюджет е една от темите, които се обсъждат там. България е сред нетните получатели, а средно на едно евро, внесено страната ни в бюджета на ЕС, тя получава обратно три евро.
До темата за преразглеждането на вноските институциите на ЕС стигнаха покрай напускането на Великобритания и заради очерталия се годишен недостиг от 10 милиарда евро.
9 март 2018-а:
Горанов: България е готова да увеличи вноската си в бюджета на Европейския съюз. На въпрос колко може да си позволи да задели България като процент от бюджета си за вноската в ЕС той отговори, че не са правени прецизни калкулации, но това, което се коментира като увеличение – с около 10% от сегашния бюджет, е постижимо и приемливо на фона на ползите от тази политика. За нас всички опции да преодолеем новите предизвикателства след Брекзит са отворени. Споделяме, че с оглед запазването на кохезионната политика и общата селскостопанска политика може да се наложи увеличение на вноските и сме готови да подкрепим едно подобно решение, посочи министърът при влизането си на срещата.
По думите му ограничаването на кохезионната политика и фокусирането й само върху най-бедните райони ще намали интереса на големите държави към нея и представлява риск за самата кохезионна политика.
Има региони в някои от страните – нетни донори, в които би могло да се ограничи финансирането чрез кохезионната политика, но ще трябва федералните правителства на тези държави да компенсират недостига на средства в тези провинции или региони, каза Горанов.
Предстои ни предизвикателството да финансираме повече начинания с по-малко ресурси и преодоляването на този проблем може да стане, от една страна, с по-добро подреждане на приоритетите , но вероятно ще се наложи увеличаване на вноските на държавите членки, допълни той.
Евродепутатите ни също не са наясно със себе си.
24 февруари 2016-а:
Андрей Новаков: ЕС да намали вноските на държавите за сметка на нови собствени приходи. „Европейският бюджет често пъти е заложник на държавите-членки, ползващи вноските си към него като инструмент да налагат волята си по различни политики. Докато бюджета се сформира от парите, които държавите внасят, винаги ще има разногласия кой и с колко да участва, а някои държави ползват и големи отстъпки. Време е ЕС да има собствени приходи, които постепенно да изместят преките вноски на държавите”.
Според Новаков компромисите, които се правят при сформирането на бюджета и размера на държавните вноски поставя в зависимост Съюза от една или друга държава. „Най-прозрачният метод, който е в полза и на отделните граждани е вноските на държавите да отпаднат и на тяхно място да се ползват европейски данъци и такси, с които да се облагат дадени услуги”, допълни още евродепутата.
По думите му 99% от приходите на ЕС не са собствени. Най-голяма част идват от икономиките на отделните държави чрез процент от брутния им национален доход. Останалите два източника са процент от обща ДДС основа и мита на внос от трети за ЕС страни. Той изтъкна, че сред обсъжданите до момента заместители на вноските на страните е облагане на банковите транзакции в ЕС.
Година по-късно – 14 март 2018-а:
Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Увеличаването на вноските на страните-членки в ЕС в европейския бюджет след 2020-а година е едно от правилните решения, за да се запазят средствата по кохезионната и селскостопанска политика след Брекзит. „За да не намаляваме средствата след 2020-а година и за земеделие, и за кохезия, тази дупка трябва да бъде попълнена. Половината трябва да бъде попълнена с увеличаване на вноските на държавите-членки. По-голямата тежест разбира се, пропорционално ще падне към по-големите държави-членки, които са и по-големите нетни платци. Другите 50 процента според мен, трябва да дойдат от вноските на Великобритания“.
Под вноски на Великобритания, Новаков има предвид дълга, който Обединеното кралство ще изплаща на ЕС след оттеглянето си от Общността. Евродепутатът уверява, че до 2020-а година няма да има проблем с недостига на средства по структурните фондове.
А цялото това лутане можеше и да се случва. Всичко е фасулски просто. И е казано не от по-умни, но по-отговорни от нас евролидери доста отдавна .
След излизането на Великобритания Европейският съюз за 7 години ще има 100 млрд. евро по-малко. До 2020 –а всичко е гарантирано и никой не бива да се тревожи, че ще има по-малко пари. За да не намалеят средствата след 2020-а г. и за земеделие и за кохезия тази дупка трябва да бъде попълнена. Половината пари трябва да дойдат от увеличаване на вноските на държавите членки. По-голямата тежест пропорционално ще се носи от по-големите страни с по-мощни икономики. Другите 50% трябва да дойдат от вноските на Великобритания. Сметката показва, че ако се достигне до удовлетворителна за ЕС и справедлива за Великобритания сума от 60-70 млрд. евро, плюс увеличените вноски от страните членки, то следващият програмен период ще бъде обезпечен. Става дума за постигнатата яснота, че трябва да има такса за излизането на страната от съюза. Тя призна, че има определени задължения, които ще трябва да плати на излизане. А това ще стане от март следващата година.
Това е проблемът: за първи път на ЕС му се налага да прави повече с по-малко пари. Фермерите очакват достойна подкрепа, студентите и младите учени – също, хората искат нормални пътища и хубави училища, а в същото време имаме нови предизвикателства – сигурност, отбрана, миграция, на които ЕС се очаква да отговори.
В опит да убеди държавите членки да запълнят недостига в евробюджета след излизането на Великобритания от ЕС в началото на годината председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че членството в съюза струва на гражданите по-малко от чаша кафе на ден. Тогава той призова останалите 27 държави да се съгласят да платят повече пари, за да запълнят бъдещата дупка от 13 милиарда евро в годишния бюджет, който в момента е около 140 милирда евро.
Така че друг път няма.
А пък ние се лутаме по … кръстовищата.
