Над 2 млн. американци са затворници. Това са почти 25% от лишените от свобода в света. От тях над сто хиляди излежават наказанията си в търговски затвори. Тези изправителни учреждения или принадлежат изцяло на частна корпорация, или официално се контролират от държавата, но са на разположение на търговска структура.
Частни укрепления са съществували още в зората на американската република. В тях били задържани длъжници и граждани, очакващи съд. Но в края на ХVІІІ в. държавата започнала да строи самостоятелно затвори и поела изцяло функцията за изпълнение на наказанията.
През 70-те години на ХХ в. американското правителство обявява война на наркотиците. Броят на осъдените за престъпления, свързани с незаконните вещества, рязко нараства. Наред с това се предприемат твърди мерки срещу насилието и рецидивизма. Минималните присъди за много нарушение са увеличени, в някои случаи до живот. И твърде скоро се оказва, че трябва да се строят нови затвори. В същото време недоверието към правителството и недоволството от високите данъци в обществото расте. Избирателите смятат, че прекомерно разрасналата се държава им струва прекалено скъпо. На тази вълна възникват затворническите корпорации. Идеята е, че конкуренцията ще принуди собствениците на затворите да харчат по-разумно парите.
"Американската изправителна корпорация" (Corrections Corporation of America – CCA), преименувана неотдавна на CoreCivic, е създадена през 1983 година. На пазара бързо се появяват и други играчи – Wackenhut Corrections Corporation, прекръстена на GEO Group и Management & Training Corporation. Днес това са трите най-големи затворнически корпорации в САЩ. Те признават, че благополучието им зависи пряко от строгостта на законите. Спадът на престъпността се смята за риск за бизнеса, а нелегалните емигранти за "сектор на ръст".
През 2015-а репортерът от изданието Mother Jones Шейн Бауър решава да започне работа като надзирател в една от затворническите корпорации, за да види с очите си какво се случва зад стените й. Попълвайки анкетата и разпращайки СV-то си, Бауър посочвал истинското си име, както и факта, че е журналист. За негова огромна изненада това изобщо не стреснало потенциалните му работодатели и в продължение на две седмици той получил няколко покани за предварителен разговор. В края на краищата избрал място в затвор в Луизиана, щата с най-голямо количество лишени от свобода на глава от населението.
В продължение на четири месеца Шейн се труди като надзирател и през цялото време записва с диктофон и скрита камера. Кариерата му приключва, когато работещият с него фотограф, който снимал сградата отвън, е арестуван за незаконно проникване на частна територия. Продължаването на разследването става опасно и Бауър напуска спешно Луизиана. След 14 месеца обработка на данните се появява репортаж в пет части плюс документален филм с фрагменти от интервюта на бивши затворници и охранители.
Разследването на Шейн Бауър показва, че оптимизирането на разходите и издръжката са основният коз на частните затвори. Те предпочитат да наемат охранители без опит, които не членуват в профсъюз. В резултат през 2015-а началната ставка за надзирател в частен затвор е около 9 долара на час, докато в държавните е 12.5 долара. В същото време се икономисва от броя на охранителите, което повишава нивото на опасност за тяхното здраве и това на затворниците.
Навремето привържениците на търговските затвори твърдяха, че когато има ръст на престъпността, частниците ще могат бързо да откликнат на възникналото търсене. А когато се наблюдава спад, за правителството ще е по-лесно да се откаже от услугите им, отколкото да закрива държавни затвори. Всъщност се оказва, че собствениците на места за лишаване от свобода се опитват по всевъзможни начини да постигнат увеличаване на броя на "клиентите" си и повишаване на присъдите.
Затворническите корпорации се стремят да влияят на народните избраници и жертват солидни суми за кандидатите преди избори. По данни на National Institute on Money in State Politics, частниците най-често финансират кампаниите на действащи законодатели, вярвайки, че те имат повече шансове да бъдат преизбрани. Иначе казано, за тях не е важна някаква идеология, а единствено достъпът до хора, вземащи решения. Ето защо затворническите корпорации всяка година харчат стотици хиляди долари за услугите на лобисти, опитвайки се да влияят на наказателното законодателство.
За всеки бизнес е желателно да има добри отношения с държавата, а за затворническите корпорации – особено много. Тъй като се намират под силно държавно регулиране, те се стремят да си създадат изгодни връзки с контролиращите структури.
Случва се опитите за взаимноизгодно сътрудничество да придобият и корупционни форми. През 2009-а в цялата страна гръмва скандалът, получил името "Деца срещу пари", който завършва с арестуването на двама съдии в щата Пенсилвания. Две години по-рано 14-годишната Хилари Тренсу създава карикатурен акаунт в социалната мрежа MySpace от името на заместник-директора на училището си. Тя рисува насмешлив портрет на "любимата" си учителка, измисля й фарсова биография и гротескни наклонности. Скоро страницата е открита от съучениците й, които добавят обилна неконструктивна критика. Когато потърпевшата прочита какво пишат за нея, изпада в ужас и се оплаква в полицията. Пазителите на реда уверяват майката на Хилари, че ако момичето признае вината си и се откаже от адвокат, ще получи мека присъда. Така заседанието продължава само няколко минути и съдията Марк Чиаварела осъжда момичето на 90 дни затвор.
След телефонни разговори с различни инстанции майката попада на нетърговската организация "Правен център за тийнейджъри" (Juvenile Law Center). Проведеното разследване от центъра установява, че децата, отказали се доброволно от адвокат и получили неадекватно тежки присъди, са над две и половина хиляди. При това всички са осъдени от Чиаварела. Съдбите на много от тях са съсипани. Центърът подава искане до Върховния съд на Пенсилвания за анулиране на неправомерните решения.
ФБР също води разследване за корупция на съдебната система в щата. Освен всичко друго в него фигурират съдията Марк Чиаварела и колегата му Майкъл Канахан. Разследването установява, че двамата са влезли в сговор със собствениците на компанията Mid Atlantic Youth Services и на строителната фирма Mericle. Те построили два затвора за непълнолетни, а съдиите трябвало да осигурят тяхното запълване. Срещу това двамата магистрати получили комисиони, надхвърлящи 2.5 млн. долара.
В САЩ съществува мощно движение срещу частните затвори. Различни нетърговски организации непрекъснато бият тревога, че те са скъпи, опасни и безполезни в битката с рецидивизма. Нещо повече, според тях самата концепция за създаването на тези учреждения е порочна, защото създава финансови стимули за растеж на броя на лишените от свобода. Други препоръчват да се действа превантивно като се инвестира в образованието, здравеопазването и програмите за достъпни жилища. Но частните затвори се оказаха феноменално издръжливи.
