В третия мандат на Бойко Борисов вече личи, че ГЕРБ не е онази монолитна, хомогенна и послушна партия, която познаваме от първия му мандат, та дори и от втория. Ако тогава Борисов беше безспорен лидер и думата му на две не ставаше, то сега парламентарната му група си позволява да изказва становища, различни от неговите или поне нюансирани, а в някои случаи и да го бламира.
Някои социолози обясняват тази промяна с факта, че постепенно и с престоя си във властта ГЕРБ от несистемна се е превърнала в нормална, системна партия, което означава появата на "фракции, различни линии на поведение, различни клиентелски мрежи, различни социални мрежи вътре". Според Живко Георгиев този процес е много по-очевиден на местно равнище. "Там това е в стихията си, но очевидно такива процеси ще се разгръщат и на ниво политическа централа, политически елит. Ние отдавна забелязваме, че в ГЕРБ има цяла кохорта от значими фигури, които разглеждат себе си като хора, инвестирали в политическа кариера – но по-дългосрочна, не за еднократна употреба. Те сто на сто мислят за времето, в което ГЕРБ ще бъде отвъд Бойко Борисов. Мислят и за своето оцеляване в тази епоха", коментира социологът.
Всъщност скандалът "Суджукгейт" и разривът между кмета на Хасково Добри Беливанов и депутата Делян Добрев, който го е посочил за поста, са прекрасни илюстрации на казаното от Георгиев. По думите му, всяка една политическа сила, особено когато упражнява власт, и то на всички нива, обособява различни тенденции вътре в себе си. "ГЕРБ никога не е била доктринална партия. Там водещо е интересът, във всеки случай не националният. Това са групови, корпоративни и лични интереси. Тя няма как да бъде изключение от общите тенденции на развитие на големите партии в България", убеден е социологът.
Най-пресният случай на разнобой в ГЕРБ – между лидера на партията Бойко Борисов и председателя на парламентарната група Цветан Цветанов, стана миналата седмица по повод казуса "Скрипал" и позицията на България. В изключително остро емоционално слово Цветанов се обяви за експулсиране на руски дипломати от страната ни, за да бъдем солидарни с Великобритания и Европейския съюз. "Ние трябва да застанем солидарно зад евроатлантическата общност. В противен случай България може да бъде изолирана", беше категоричен той.
Премиерът Борисов обаче – след заседание на Съвета по сигурността, предпочете да заеме балансирана позиция без резки движения, докато не получим неоспорими доказателства за вината на Русия в този случай. И въпреки че тази позиция беше приета и от руския, и от американския, и от британския посланик, и от коалиционните партньори на ГЕРБ, и от опозицията, Цветанов не се съгласи с нея. Той разкритикува лидера си, подложи на словесен линч БСП и президента Румен Радев, когото дори обвини в обслужване на чужди интереси. Което малко прилича на ситуацията "Крадецът вика: дръжте крадеца", тъй като партийният заместник на Борисов е този, който е канен на молитвени закуски с американския президент, той ходи по няколко пъти в годината на обучителни семинари в САЩ. И той направи целия скандал около шведските изтребители "Грипен", а специално създадената парламентарна анкетна комисия върна процедурата по избор на боен самолет отначало, само защото Ф-16 бяха декласирани.
Партийният заместник на Борисов никога досега не е реагирал така остро и не е заставал така категорично срещу решение на премиера. "Трябва да се числим към евроатлантическата общност, а не към евразийската. Разбира се, че трябва да поддържаме добри отношения с Русия, но това, което те правят в момента, е недопустимо за 21 век", продължи да настоява Цветанов. Според него, подкрепяйки Великобритания, ние подкрепяме развитите демократични общества. "Ние не сме разследващ орган, затова трябва да сме солидарни с общата европейска позиция", обясни заместник-председателят на ГЕРБ. Той намекна, че повечето от депутатите на ГЕРБ мислят така.
"В момента има разделение в ГЕРБ между Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Единият държи изпълнителната власт, другият – парламентарната. Видна е позицията на Цветанов, който е твърд атлантик, защитаващ страната на Америка и Англия с всяка капка от своята политическа енергия. Явно постоянните закуски, на които ходи през Океана, оказват силно влияние на това, което прави в държавата.
Борисов в момента е в ролята на балансьор", коментира ситуацията депутатът от БСП Стоян Мирчев. Той обясни, че Борисов е приел ролята на балансьор по време на европредседателството – първо с Турция, а сега с Русия. По думите му, Борисов осъзнава, че за него ще е пагубно, ако заеме солидарната позиция, която заема Цветанов, а именно крайната позиция, и то без никакви доказателства на този етап. Сега въпросът бил дали Борисов ще отстъпи пред партньорите от Англия и Америка, или ще намери сили да принизи Цветанов.
Нека да припомним, че кандидатдепутатските листи се редят основно от заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е и шеф на предизборния щаб. Да не забравяме също, че Цветанов е този, който изгради структурите на ГЕРБ – град по град и село по село, и който непрекъснато ги обикаля, за да ги държи живи и в напрежение. Борисов пък избира министрите си и отговаря за тях.
В разстояние само на няколко месеца парламентарната група на ГЕРБ за втори път се "опълчва" на лидера на партията и премиер Бойко Борисов. През октомври миналата година депутатите от ГЕРБ отказаха да приемат оставката на колегата си Делян Добрев, въпреки че той беше посъветван от Борисов да я подаде заради шуробаджанашкия скандал в Хасково. Парламентарната група буквално бламира Борисов, защото докато траеше гласуването, той беше в Евксиноград и говореше други неща – така, сякаш Добрев е напуснал Народното събрание заради роднинските назначения
и за да не хвърля сянка върху партията. И въпреки приказките на герберите, че всичко е съгласувано с Борисов, очевидно не беше така. Те не само го бламираха, но и го накараха да изглежда като лицемер и лъжец.
Самият Цветанов тогава направи интересно изказване. "Да, ние нямаме разкол, обаче парламентарната група на ГЕРБ има собствен живот", обяви той. Това е много странно твърдение – как една парламентарна група може да има отделен живот от партията, която я е излъчила? Все пак важните политически решения се вземат от партийното ръководство.
Че напрежение и разминавания има, пролича и от скандала около мораториума върху новите лекарства в края на 2017-а. Наложи се премиерът да влети в парламента буквално от летището, за да прегласуват управляващите решението си и да отменят наложената забрана.
Намесата на Борисов се наложи и след отстраняването на лидера на опозицията Корнелия Нинова от пленарната зала на 15 ноември 2017 г. и исканата от БСП оставка на тогавашния председател на парламента Димитър Главчев. Тогава депутатите от ГЕРБ, начело с шефа им Цветан Цветанов, се бяха заинатили и твърдо решили да не допуснат той да оваканти поста. Тоест щяха да го "спасят", както стана и с Делян Добрев. Което щеше да нажежи до червено противопоставянето между управляващите и опозицията. Но поради факта, че бяхме на прага на председателството на Съвета на Европа и предстоеше посещение на шефа на Европейския парламент Антонио Таяни, Борисов взе нещата в свои ръце. Той лично отиде в Народното събрание да разговаря с Главчев, Цветанов и депутатите си и така до гласуване в пленарната зала не се стигна. Димитър Главчев сам подаде оставка и се оттегли от председателския пост.
Всъщност това, че парламентарната група на ГЕРБ се опитва да живее "собствен живот", пролича още преди президентските избори през есента на 2016-а. В разгара на предизборната кампания депутатите от ГЕРБ наложиха решение за извънредна ваканция на парламента – уж за да не се правят политически изказвания и внушения от неговата висока трибуна, а истинската цел беше да се запуши устата на БСП. Това им решение обаче предизвика силно негативна обществена реакция, та се наложи Борисов пак да ходи на пожар в парламента, за да отменят това си решение и да работят.
Разлом в ГЕРБ съществува и той не е от днес, смятат анализатори. И въпреки твърденията, че Борисов и Цветанов просто винаги разиграват една и съща тактика на "лошото и доброто ченге", то в последно време все по-често се появяват съмнения, че това май не е просто игра. А зад нейната фасада се крият по-сложни взаимоотношения и по-големи амбиции. Някои наблюдатели дори намекват, че вторият човек в партията вече е придобил достатъчно самочувствие и си е създал необходимите контакти, за да поглежда към мястото на първия.