ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Напрежение с източник Косово

сърбия косово белград

Едно от централните събития на българското европредседателство – срещата на лидерите на Европейския съюз и на страните от Западните Балкани, е под угроза заради участието на Косово. Присъствието му предизвика негативна реакция у онези държави членки, които не признават независимостта му. Испанският премиер Мариано Рахой вече сигнализира, че може и да не присъства на насроченото за 17 май в София събитие.

Косово, което обяви независимост през 2008-а, не е признато от Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния – повечето от тях имат собствени проблеми с малцинства, стремящи се към автономия. По тази тема Испания е особено чувствителна заради опитите за обявяване на независимост на Каталуния.

"Това е важен въпрос. Някой говори за разширяване със страни, които не са признати. Това буди тревога", заяви Рахой. Според непотвърдени информации, към Испания в намерението й да не присъства на срещата са се присъединили и Румъния и Кипър.

Самата България се стреми да успокои ситуацията. София ще се съобрази с неутралитета по отношение на статута на Косово, заяви говорителката на българското представителство в ЕС Геновева Червенакова. Държим сметка за значението на статута на Косово за онези страни членки, които не са признали независимостта му, увери тя, подчертавайки, че целта на България е 28-те да бъдат представени в българската столица на най-високо ниво.

Сърбия, която кандидатства за членство в Евросъюза, но е най-засегната от казуса с Косово, все още не е дала ясен знак какво ще предприеме. Президентът Александър Вучич заяви на 3 април, че Белград ще изчака резултата от срещата между сърби и косовари, насрочена за следващата седмица, преди да вземе решение. Сръбският министър-председател Ана Бърнабич обаче по-рано определи като "политически нонсенс" възможността за присъствие на косовски представители на срещата на ЕС. Сърбия може да се включи само ако Прищина приеме създаването на Съюз на сръбските общини в Косово, каквото задължение вече е поела, изтъкна Бърнабич.

Създаването на този съюз бе в центъра на новия изблик на напрежение между Белград и Прищина. Кулминацията му бе на 26 март, когато директорът на сръбската правителствена служба за Косово Марко Джурич влезе на косовска територия без разрешение и бе арестуван, като срещу него бе употребено насилие. При избухналите след това сблъсъци в Косовска Митровица бяха ранени 32-ма души.

Докато проблемите в отношенията между Косово и Сърбия не са изненадващи, Прищина откри неочакван фронт срещу свой традиционен съюзник и покровител – Турция. Това стана, след като депортира в Турция шестима души – петима бивши учители и лекар – обвинявани, че са част от движението на Фетхуллах Гюлен, когото Анкара смята за организатор на неуспешния пуч от 2016-а. Връщането им бе извършено при тайна операция, но заради нея премиерът Рамуш Харадинай уволни вътрешния министър и шефа на разузнаването. Моментално след това турският президент Реджеп Ердоган отправи директни заплахи за бъдещата политическа кариера на Харадинай, напомняйки му за заслугите на Турция към младата държава. Косовският премиер пък отвърна, че вътрешните работи на Косово не са поле за изява на никоя друга страна.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли решението на депутатите да излязат в предизборна "ваканция", въпреки че според новата Конституция те трябваше да работят и да контролират служебния кабинет?

Подкаст