Малко повече от година след като спечели изборите, поредното правителство на Бойко Борисов формулира първия за 2018-а проект на средносрочна бюджетна прогноза. Той обхваща периода 2019-2021-а и окончателният му вариант ще бъде основата, върху която се изработват разчетите за държавния бюджет за всяка година. Разбира се, трябва да уточним, че преди да бъдат направени конкретните разчети за този бюджет, ще се появи още една актуализация на средносрочната бюджетна прогноза. Тя ще бъде подготвена на базата на данните за деветте месеца на 2018-а. Но дори и без нея още отсега може да се направи предположение как ще изглеждат приходно-разходните сметки на хазната. Казано накратко – ще продължи политиката за намаляване на бюджетните дефицити с цел да се постигне балансиран бюджет. Залага се на плавно увеличение на приходите от данъци и от социални осигуровки, като темпът им на нарастване ще изпреварва с малко увеличението на разходите.
Както сме свикнали да чуваме, политиката в областта на данъците щяла да остане предвидима, т.е. ще се запазят ниските данъчни ставки за преките данъци, широката данъчна основа и малкото на брой данъчни преференции.
Предвижда се свиване на разходите на бюджетните организации. В средносрочен план те трябва да намалеят от 37.4 % от БВП за 2019 г. до 36.1 % от БВП през 2021 г., което представлява средногодишно около 0.6-0.7 пр.п. от БВП.
В социален аспект бюджетната прогноза предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата – от 510 на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година.
В продължение на политиката за запазване на учителите в училищата се предвижда увеличение на възнагражденията на учителите. Целта е да се постигне удвояване на размера на средствата за възнаграждения до 2021 година.
В областта на отбраната са осигурени средства за придобиване на авиационна техника и на патрулни кораби за Военноморските сили.
През 2019 г. се предвижда въвеждане на смесената система за таксуване на ползването на републиканската пътна мрежа – електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.
Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура за периода от 2019 до 2021 г. политиката на правителството е насочена и към осигуряване на финансов ресурс за изграждането на големите инфраструктурни обекти – АМ Хемус, АМ Калотина, АМ Русе – Велико Търново, Път E-79 "Видин – Ботевград", АМ Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Размерът на държавния дълг в номинално изражение ще се запази близо до нивата, на които ще се установи през 2018-а, но като процент от БВП ще намалява заради очаквания ръст на този показател. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22.7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18.2 % от прогнозното ниво на БВП.
Въпреки положителните перспективи, обрисувани в проекта на програмата, в нея са изброени и редица рискове пред реализацията й. Основните препъникамъни пред изпълнението на тези намерения са геополитическото напрежение и очакванията за ръст на международните цени, както и влиянието на неблагоприятните демографски тенденции в страната.
Отрицателен ефект по линия на външното търсене би произлязъл и от неблагоприятно развитие на преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС, уточняват експертите от финансовото ведомство.
Допуска се, че имайки предвид високия дял на косвените данъци в общите данъчни постъпления, евентуалното влошаване в динамиката на вътрешното търсене ще окаже значително въздействие върху приходната част на бюджета.
