На Шанхайската международна енергийна борса в края на март официално започнаха търговете на петролни фючърси, деноминирани в китайската валута. Експертите и коментаторите по света веднага обърнаха огромно внимание на случващото се.
Това е трети пореден опит за такава търговия. Първият – през 1993-а, дори не стигна до реални сделки. Вторият опит през 2012-а също не се увенча с успех. Вероятно основната причина за това беше статусът на китайския юан. Но от 2016-а юанът вече е световна валута, включен е в кошницата от валути на МВФ и Световната банка, а и от години насам фиксираният му курс спрямо долара лека-полека се разхлабва, макар и все още да плува в коридор, определян от централната банка и финансовото министерство на Китай.
Друга причина за неуспехите преди и успеха сега е статусът на Китай на пазара на енергосуровини. От близо две години Поднебесната империя е най-големият световен вносител на петрол (610 млн. т за 2017-а), изпреварвайки по обеми САЩ. Дневно едната държава внася 8.4 млн. барела срещу респ. 7.9 млн. за другата. Затова и започналата търговия с петролни фючърси в юани беше схваната като хвърляне на ръкавицата на предизвикателството към долара от страна на китайския юан. (Засега петролът се търгува в долари чрез два основни, базови фючърсни индекса – West Texas Intermediate (WTI) на борсата в Ню Йорк, и Brent crude на американската борсова компания ICE в клона й в Лондон).
Още първия ден – 26 март, бяха разиграни близо 63 хил. сделки за повече от 62 млн. барела петрол на обща стойност 27 млрд. юана (4 млрд. долара). В следващите дни обемите поспаднаха, но пак остават значителни. Участниците в търговията се оказаха предимно китайски фирми, а организатор е голямата швейцарска компания "Гленкор". От десетилетия тя има сериозни търговски и политически връзки в Русия, наследени от времето на СССР (миналата година закупи една пета от акциите на такъв световен производител на петрол като "Роснефт") и сега търси инструмент, с който в перспективата на две-три десетилетия да се превърне в основен търговски играч и на този пазар.
Реално разиграната сума по фючърсите се равнява на скромните 240 млн. долара, понеже те се сключват на основата на 6% внесен залог върху тях. Лотовете са в много широки параметри – минималната граница за участие в търговията е 1000 барела, което има-няма са жалките 140 т петрол. По тези параметри енергосуровинният юанов пазар на Шанхайската борса засега е малко тържище, което обслужва преди всичко вътрешните нужди на Китай и негови фирми, нямащи много възможности да пласират свободните си финансови ресурси. В последна сметка и цялата търговия е изградена на цените на Лондонската и Ню-Йорската борса. За съпоставка – реалната световна търговия с петрол е около 3 млрд. т (21 млрд. барела) на стойност около 1.3-1.5 трилиона долара и разиграваните на неговата основа фючърси надминават сумата от 18 трилиона долара.
Професионалистите отбелязват, че поради ограниченията по капиталовата сметка на Китай и всекидневното фиксирано ниво на юана потенциалът за екстензивна търговия със суровини в него е по-малко привлекателен от другите опции за чуждестранните инвеститори. Търговията с юани може да се окаже неособено желана и поради факта, че китайското правителство често се намесва на пазарите, което се възприема като фактор за нестабилност.
Подобно нещо се случи при отдавна функциониращия борсов пазар на злато, включително и във фючърси. Понеже на чуждестранните инвеститори е забранено да изнасят ценния метал от Китай, беше построено специално хранилище за него на място. Така чужденците се насочиха към търговията с фючърси, където валутните печалби могат да бъдат реекспортирани, но сложните начини за това намалиха търгуваните обеми. Съответно прогнозите златният пазар в юани да се превърне в един от структуроопределящите за света така и не се сбъдна за изминалите вече над две десетилетия.
От друга страна обаче, още в края на 2017-а анализатори от Saxo Bank нарекоха пускането на новия петролен юанов индекс "ход с огромни геополитически и финансови последици". "Това е най-голямата промяна на капиталовите пазари – вероятно за всички времена", подкрепи ги и директорът в банка UBS Хейдън Бриско. Експертите са на мнение, че тази промяна ще способства за преобразуването на юана от контролирана в твърди граници валута в такава, чиито курсове се определят пазарно. "Цените в юани на петрола Брент все по-широко ще отразяват реалната стойност на юана, което е път към неговото пълно конвергиране в световната валута система. Това е големият ефект, който се надяваме да достигнем", изтъква и специалистът от китайската централната банка Чу Жън Пак.
За този аспект не се говори особено много, поне публично. Въпреки вкарването на юана през миналата година в резервната кошница на МВФ и официализирането му по този начин като световна валута делът му в световната търговия рязко спадна – с една трета (от 2.5% на 1.7%). Главно заради непазарното определяне на неговия курс. Петролните фючърси в китайската валута донякъде заобикалят, макар и по сложен начин, тази пречка.
Втората геополитическа последица е в областта на международните отношения. Статистиката показва, че от 19 поредни месеца насам Русия, макар и с малко, но доминира над досегашния основен вносител на петрол в Китай – Саудитска Арабия. На трето място е Ангола, която изтика Иран от тази позиция. Стремежът на Пекин е поне вносът от тези партньори – Русия, Ангола и Иран, да премине в юани. Смисълът на такава политика е ясен. Тя ще разтовари платежния баланс на Пекин, насочвайки огромното му положително салдо в долари и евро за покупка на технологии и оборудване. В допълнение, поради ограниченото използване на юана на световните пазари държавите експортьори ще трябва да реализират получените си приходи на китайския пазар, подпомагайки така неговия износ.
Основният въпрос, разбира се, е има ли изгода и каква за страните, износителки на петрол? Показателно е например, че от няколко години съществува борсова търговия с петрол на тържището в Санкт Петербург. Но при все че руският опит изпревари китайския, резултатите са печални. За цялата 2017-а обемът на фючърсните транзакции на нефт в рубли е с равностойността на символичните 208 млн. долара. Реалната търговия с нефт е 1.3 млн. т, и то изцяло в рамките на вътрешния пазар. Ето защо за Кремъл натискът върху долара сигурно ще е добре дошъл заради новата Студена война, която води и политиката на противодействие на САЩ. Но прекаленото обвързване само с една държава на руската икономика, основана главно на енергоносители, е лоша стратегическа концепция, тъй като поражда тежки зависимости. И неслучайно на този етап Москва се въздържа да използва предложената от Китай платформа за преобразуване на сегашната взаимна търговия от доларова в юани и рубли.
"Нефтодоларите могат да се харчат на всички външни пазари, докато "нефтоюаните" засега могат да обезпечат единствено търговията с Китай", отбелязва Сергей Козловский, ръководител на аналитичния отдел на Grand Capital.
Всъщност дори и този съюз между юана и рублата да се осъществи, господството на долара като основна световна валута (днес той държи около 50% от всички транзакции) няма да бъде премахнато поне в близките няколко десетилетия. Подобни процеси са исторически, стават в дълъг отрязък от време и са резултат от стечението на различни фактори. Например английският фунт загуби ролята си на основна световна валута за около пет десетилетия, както и заради последиците от две световни войни, които разориха Великобритания.
Еврото засега има дял от 30% от световната търговия, като основна част от него е вътре в рамките на ЕС за сметка на изтикването на долара като средство за разплащане вътре в общността.
Но развитието на Шанхайската петролна борса може да превърне юана в рамките на едно – едно и половина десетилетие в световна валута с дял около 15% и дори повече. Най-вече за сметка на отслабването на позициите на американската валута. Естествено, такъв геополитически успех може да има само ако всичко върви по мед и масло, което много рядко се случва в световната политика и финанси.
Григор Лилов
