Никой съд не иска Христоско Вретенаров

Темида

Чиновникът, превърнал се в легенда с това, че се „предаде“ на Бойко Борисов, е на път да спечели същия статут и покрай дело за изнудване на любовница, което никой съд не иска да гледа. „Понеделник сутрин, много му е ясно на г-н Вретенаров какво ще се случи, дойде и каза: виновен съм, какво да правя. Имаш възможност да си смекчиш вината – говориш, помагаш, съдействаш на прокуратурата. Има закон, текстовете дават възможност. Да, с двата крака си вътре, но да не е 10, да е 5“, припомня Lex.bg

Думите са на кмета Бойко Борисов от декември 2007 г., когато той разказва пред бТВ, как шефът на „Трамкар“ Христоско Вретенаров отишъл в кабинета му и признал, че е присвоявал пари, като ставаше дума за 670 000 лв. Тогава започна и медийната слава на Вретенаров, а делото продължи 5 години, след които Върховният касационен съд (ВКС) го осъди. Не бяха и пет, а две години и половина затвор, а и делото се проточи, защото апелативните съдии дълго настояваха за условна присъда. Накрая Вретенаров дори изтърпя зад решетките по-малко от година от наказанието и в края на 2012 г. беше предсрочно освободен.

Явно привикнал на обществено внимание, Вретенаров остана далеч от светлините на прожекторите само три години. След това прокуратурата съобщи, че той ще бъде съден за изнудване на бивша любовница, от която искал 7000 лева, като я заплашил, че ще каже на съпруга ѝ за връзката им.

Делото беше внесено в съда през пролетта на 2016 г. и към днешна дата то отново е внесено в съда. Но не може да се твърди, че нищо не се е случвало с него, напротив. Случило се е почти всичко, което може да забави един наглед не труден за решаване казус и той и до ден днешен да е на изходна позиция с внесен обвинителен акт на първа инстанция. Преглед на „Лекс“ на хронологията по делото показа, че нито градският съд, нито специализираният съд, нито районният съд искат да гледат делото, а ВКС няколко пъти дава насоки, къде трябва да бъде решено то. И въпреки това, спорът продължи две години, а той е породен от обвинението за изнудване, което е и опасен рецидив (214, ал. 3, т. 2 от НК). Точно този текст не е сред изброените в НПК, които определят подсъдност на спецсъда за останалите тежки случаи на изнудване.

Делото две години се лута между пет съдилища в опит да се намери съд, който да се припознае като компетентен да го гледа.

Представена обобщено абсурдната хронология на делото е следната:

  1. Първоначално обвинителният акт за изнудване, което е и опасен рецидив, беше внесен в Софийския градски съд, но съдия Петя Крънчева го прекрати за допуснати нарушения;
  2. След това прокуратурата реши да го внесе в Специализирания наказателен съд, но той прецени, че делото не му е подсъдно и го прати на Софийския районен съд;
  3. Районният съд също не пожела да го гледа и повдигна спор за подсъдност пред ВКС. Там пък представителят на прокуратурата беше на мнение, че делото трябва да се гледа в СГС. Върховните съдии приеха, че спецсъдът е трябвало да изпрати делото на Специализираната прокуратура, а не на СРС, защото не може да има спор за подсъдност между различни по степен съдилища;
  4. Делото отново се върна в СНС, а съдия Пламен Евгениев веднага го прекрати. Само след няколко дни Специализираната прокуратура отново го внесе там;
  5. Съдия Евгениев за пореден път го прекрати и повдигна спор за подсъдност с молба за произнасяне по същество на спора. ВКС отказа да образува дело, защото вече се е произнесъл, като съдия Капка Костова посочи в разпореждането си, че спецсъдът може да прекрати делото отново и пак да го върне на Специализираната прокуратура, която да прецени дали да го внесе за пореден път в СНС, или да прати досъдебното производство на някоя от общите прокуратури, която след това да го внесе в друг съд;
  6. Делото отново се върна в спецсъда и съдия Евгениев прецени, че страните имат право на произнасяне в разумен срок и прие да го разгледа. На 13 юни м.г. Вретенаров е осъден на година строг затвор.
  7. През декември 2017 г. Апелативният специализиран наказателен съд отмени изцяло присъдата и върна делото на СНС. И това решение обаче не прилича на повечето други. Съдът прие, че от присъдата на първата инстанция не става ясно за опит за изнудване или за довършено престъпление е осъден Вретенаров, тъй като липсват мотиви в тази част. Съдът е в състав Румяна Илиева-председател, Красимира Райчева-докладчик и Емилия Петкова. Съдия Петкова е на особено мнение, тъй като не вижда неяснота в присъдата. Според нея е ясно, че се касае именно за довършено престъпление, а не за опит. На особено мнение е била и съдия Илиева, защото според нея делото е трябвало да бъде прекратено и върнато на прокуратурата, тъй като не е подсъдно на спецсъда. Тя обаче е подписала решението, тъй като с него така или иначе е отменена присъдата;
  8. Делото се връща в спецсъда и се пада на съдия Иво Хинов. Той на свой ред преценява, че то е подсъдно на градския съд и го прекратява;
  9. Делото отново отива в СГС, където е разпределено на съдия Атанас Н. Атанасов. Той също прекратява производството и го изпраща на Специализираната прокуратура;
  10. Без да променя обвинителния акт, специализираната прокуратура внася отново делото в спецсъда и то пак се пада на съдия Хинов. Той повдига спор за подсъдност, но ВКС отказва да образува производство и връща делото в спецсъда;
  11. Съдия Хинов отново прекратява делото и го изпраща по подсъдност на СГС, като приема, че има разнопосочна и неясна практика на ВКС и има необходимост от постановяване на съдебен акт, който окончателно да реши въпроса за подсъдността;
  12. Делото отново е в СГС при съдия Атанасов, който също го прекратява и на свой ред повдига спор за подсъдност;
  13. Накрая ВКС определя делото да бъде гледано от спецсъда, като разяснява и защо;

В определението ВКС (Румен Петров-председател, Христина Михова-докладчик и Валя Рушанова) казва, че основният състав на престъплението, в което е обвинен Вретенаров е по чл. 214, ал. 2, т. 2 от НК, като квалифицирането му по ал. 3 е заради опасния рецидив.

„Визираният в разпоредбата на чл. 214, ал.3, т. 2 от НК престъпен състав е квалифициран състав на основния и поради това не може да се преценява изолирано от връзката му с чл. 214, ал.2, т.2 , вр. с чл. 214, ал.1 от НК и да се приеме, че щом не е посочен в чл. 411а, т.3 от НК, следователно е от компетентността на районен / според становището на прокурора/ съд. Посочената квалификация е по-тежка / с оглед предвидената санкция/, а това предполага разглеждане на делото от съд, който е родово компетентен от по-висока степен, какъвто в случая е СпНС“, се казва в определението на ВКС.

След окончателното произнасяне на върховните съдии може да бъде сложена точка поне на търсенето на съд за Вретенаров.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст