Докато в Китай, САЩ и Япония инвестираха в супермашини и компютри, технологии, космически програми, ние на Балканите тепърва правехме пречиствателни станции, подменяхме жп линиите или за първи път строяхме магистрали, коментира премиерът Бойко Борисов при откриването на Международната конференция "Формиране на дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителни изчисления за научни и промишлени приложения в изключителен мащаб". Пак според него: "Доста безнадеждно на пръв поглед сме изостанали, но пък в тази сфера със своите традиции – защото, виждате, от Джон Атанасов до десетките български деца, които печелят и се връщат от олимпиади в света по математика, физика, със златни медали – имаме огромен потенциал. С отделените средства, с тези регионални центрове, с тези мощни процесорни системи, които ще бъдат изграждани, и ние имаме опит в това, с водещото начало на Германия, Франция и други европейски държави като високотехнологични, можем да се обединим, да сложим необходимите пари и да се върнем обратно до четвъртото място, където сме били. Сега сме извън десетката“.
Че сме извън десетката в тази област на Стария континент е известно на всички. Именно затова на 23 март 2017 г. в Рим седем държави членки на Европейския съюз решиха съвместно да направят европейски суперкомпютри от висок клас, базирани на европейска технология, които да влязат сред първите три в глобалната класация на тази техника. България се присъедини към инициативата, в която вече членуват 15 държави от общността през октомври миналата година.
По света бизнесът все повече се очертава като един от основните потребители на суперкомпютърните услуги, наред със световните университети, научноизследователските институти, военните ведомства и други държавни структури. Някои големи концерни дори си имат собствени свръхизчислителни системи. Същественият въпрос обаче е за какво България ще използва тази техника? Защото днес у нас наука практически няма. Всичко кадърно отива на Запад, а няма и достатъчно финансиране за нея. Български високотехнологичен бизнес също няма. С изключение на компютърно-информационните технологии, където две-три фирми успешно пробиват на световния пазар.
Например Швеция не се е присъединила към начинанието. Според шведския министър на цифровото развитие Петър Ериксон машините ще се изпълняват основно в Германия и Франция, ще струват скъпо, а евентуалните постижения в хардуера се очакват да са скромни. Оценъчната стойност на суперпроекта засега е 1 млрд. евро, но както обикновено се случва, цената на такива амбиции нараства около два пъти. И е спорно доколко и как ще се осъществят.
Всъщност в редица отношения този проект е поредната голяма брюкселска шумотевица, която ще изхарчи едни много големи пари, ще осигури работни места и дейност за бюрократи и помпозни информации за обществеността. Пред сп. Primeur неговият ръководител Филип Нотън директно заяви: "…Първият продукт, който трябва да бъде готов през 2021-ва, не можем да го проектираме от самото начало. Не можем да създадем всичко за този процесор, затова е необходимо да използваме съществуващата хардуерна и софтуерна система, която ще надграждаме. Една от целите на Европа е създаването на европейски технологии. Това също е ключов момент за нас. Но в крайна сметка такъв дизайн не може да бъде 100% европейски, тъй като имаме потенциални проблеми с наличните фабрики. Знаем, че примерно Европа вече не произвежда памети…"
Тоест може би ще има европейски суперкомпютър сред първите три в света, но с американско сърце и мозък – памет и процесор. И никак не е ясно какви са ролята и мястото на нашата страна в цялата тази работа – освен онези няколко десетки до 100 млн. милиона евро, които ще предоставим. Очевидно е, че концерните и научните центрове, които ще участват в проекта, ще получат опит, технологии и пари, но български организации практически нямат място в него. Ние нито ще получим нещо, а и да получим, не ще можем да се възползваме. Но пари ще даваме.
КАРЕ
Съществува световна класация на най-мощните суперкомпютри в света, която се публикува два пъти годишно. Според последната, 50-а по ред равносметка, Китай е изпреварил САЩ. От 500 най-мощни такива съоръжения китайците имат 202 броя, а Съединените щати – 143. Азиатската суперсила вече претендира за 35.4% от сумарната им обща изчислителна производителност, а американците – за 29.6 процента. Останалият свят е далече назад.
На трето място са японците с 35 системи. Следват Германия – с 20, Франция – с 18, Великобритания – с петнайсет.
Двата най-бързи суперкомпютъра в света са китайски, на трето място е швейцарски, а по петите му – американски. Китайският първенец Sunway TaihuLight е базиран в Националния център за суперкомпютри в гр. Юши. Той е с производителност 93.01 петафлопса – 93 квадрилиона и 10 трилиона изчисления в секунда. Но САЩ скоро ще си възвърнат първото място в списъка Top500. Изгражданата в момента от IBM машина, наречена Summit, е проектирана да достигне бързина около 200 петафлопса – 200 квадрилиона пресмятания в секунда.
В действителност лидерството в света е изцяло американско, понеже основните производители на суперкомпютри са три американски компании – процесорите и паметите също са изцяло американски. А и изключително важно значение за успешната им работа имат програмното осигуряване и приложният софтуер – област, в която САЩ са на светлини години разстояние пред съперниците си.
Сега, през април, американското Министерство на енергетиката обяви обществени поръчки за два нови суперкомпютъра от следващо поколение с изключителна мощност.
(ОТДЕЛЕН МАТЕРИАЛ НА СЪЩАТА СТРАНИЦА)
Вече имаме две супермашини
СимПро не е СИМО, както се оказа тайната абревиатура в докладите на американските дипломати за българската действителност. СимПро не е перилен препарат, не е някакъв разузнавателен център на друга държава, не е звено на нашите секретни служби. То е научна лаборатория към БАН, открита официално на 13 септември 2010-а. Разположена е във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и е част от Центъра по симулация, бизнес процеси и 3D визуализация.
Накратко, лабораторията може да произведе всякакви картинки и изображения – и застинали, и движещи се. Но най-интересното е друго: за реализирането на числени симулации и анализ на сложни физически процеси тя разчита на подкрепата на българския суперкомпютър IBM Blue Gene/P. Точно покрай тази лаборатория и този мощен свръхкомпютър няколко български фирми пробиха на световния пазар, стигнаха и до Холивуд. Такава е Chaos Group. Нейни разработки са използвани при производството на такива нашумели заглавия като "Аватар", "Игра на тронове" и др., а представителят й Владимир Койлазов получи миналата година "Оскар" за технологични постижения в киното.
На практика българският суперкомпютър IBM Blue Gene/P е американски и когато страната го закупи, беше на 173-о място сред 500 най-мощни системи в света. Производителността му навремето бе впечатляваща, но сега е скромна – до 23 трилиона (хиляди милиарди) операции в секунда.
Официално умната машина е на подчинение на държавната агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС). По неизвестни съображения и стародавна секретна практика – още от времената на Тодор Живков, агенцията е поместена в структурата на… Министерството на транспорта. Суперкомпютърът е базиран на гърба на Централната поща, до колетната и куриерската служба, в едно огромно помещение. Защо там? Вероятно защото на крачка от него, само през две пресечки, е сградата на МВР. Под земята върви сноп оптични влакна, защитени линии за комуникации, а според слуховете дори е прокопан специален коридор. Причината е, че този суперкомпютър се използва за криптиране – шифровка на текстове и съобщение, както и разшифровката на чужди. Една от задачите, които се изпълняват чрез него, е и разработката на софтуер за определяне на координатите на дадено събитие, автоматична ориентация на камерите към съответното място и запис при опит за кражба на превозни средства, изстрели или други необичайни звуци, както и софтуер за автоматична фиксация, обработване на изображения и идентификация на човешки лица
Проектът " Български суперкомпютърен център" е разработен в съответствие с приетата "Национална програма за реформи 2007-2009" в частта изграждане на Национален център по информационни и комуникационни технологии. Самата дейност на машината обаче е поверена на частното сдружение "Национален център за суперкомпютърни приложения". Казано иначе, на базата на мощния държавен електронно-изчислителен ресурс съществува частна структура, която сама или в сътрудничество с научни институции, държавни органи, бизнеса може професионално и компетентно да се занимава с почти всичко. От създаване на реално изглеждащи изображения и видеозаписи до прогнозиране, моделиране и управление на реакциите на хората и общественото мнение във всякакви конфликти. Всякакви, включително и парадоксални.
Задължението на държавната агенция ЕСМИС е да осигури поддръжката на системата и нейната непрекъсната работа. Разходите й са свързани основно с тока (около 100 хил. лв. годишно харчи охладителната система), охраната и противопожарната защита. "Дотук нашите задължения се изчерпват – поддръжката и осигуряване на достъп", заявяват от ведомството.
Сдружението "Национален център за суперкомпютърни приложения" пък се ръководи го Стоян Марков, бивш кандидат-член на Политбюро, заместник-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за изследвания и технологии… В по-нови времена това име може да се срещне като ръководител и в Института по паралелна обработка на информацията – Математически методи за обработка на сензорна информация.
Въпросното сдружение си сътрудничи с един от най-престижните изследователски центрове в Европейския съюз – в немския град Юлих, където има далеч по-мощен суперкомпютър. Един от шефовете му, проф. Феликс Волф, е и член на управителния съвет на българския център. И може би е по-добре, че суперкомпютърът де юре е държавен, но де факто се използва от частната структура. "Калинките" в държавната администрация надали си имат дори представа как се управлява такава научно-развойна дейност и за какво и как може да се използва суперкомпютърът.
Наред с това България може да се похвали с още един мощен компютър. От 2016-а в "Софиятех парк" работи клъстърът "NESTUM". И тази система има производителността на предишната – около 23 трилиона операции в секунда.
