Смениха се няколко мениджърски поколения.
Историята на финансово-кредитния сектор за четвърт век е толкова наситена и динамична, че само за да изброим (без да анализираме) всички най-важни събития, ще трябват десетки, ако не и стотици вестникарски страници. Четвърт век, през който "БАНКЕРЪ" се утвърди на пазара, а банковата система в България се промени до неузнаваемост. Разви се като структура, като регулации и като финансови взаимоотношения.
Откъде тръгнахме?
Когато през април 1993-а в. "БАНКЕРЪ" се появи на бял свят, реформата в банковия сектор бе започнала. Създадена бе Банковата консолидационна компания, която през следващите няколко години обединява близо 70 държавни банки в единадесет кредитни институции, в които БКК има мажоритарно участие.
Частният банков сектор, чиито пионери са Първа частна банка, Туристспортбанк и БЗК, се разрастват паралелно и бързо.
Всички банки – и частни и държавни, обаче страдат от недостиг на капитал, липса на платежоспособни кредитополучатели и бързо натрупани големи кредити, които още по-бързо се превръщат в лоши. България от 1990-а на практика е
фалирала държава
въпреки че отговорността за това фиктивно бе прехвърлена на Външнотърговска банка (сега БУЛБАНК), под ударите попаднаха и двата други мастодонта – Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК. България остана в международна финансова изолация, водеща тежки преговори с частните банки кредитори от Лондонския клуб и с чуждите държави, нейни кредитори събрали претенциите си в Парижкия клуб. Единственият източник за попълване на валутните резерви на страната бяха траншовете, получавани по споразуменията с Международния валутен фонд и Световната банка.
В знакова за финансовия сектор се превърна 1994 година. Случиха се няколко ключови събития, които над едно десетилетие оказваха сериозно влияние върху българската икономика и целия банков сектор. През април със задна дата от 1 януари е въведен данъкът върху добавената стойност.
През юни правителството на Любен Беров с финансов министър Стоян Александров подписа в резиденция "Бояна"
сделката с кредиторите от Лондонския клуб
Така бяха уредени необслужваните задължения на България към частните кредитори. Вследствие на тази сделка външният дълг към тях бе редуциран от 10.5 млрд. на 5.9 млрд. щ. долара, като преките задължения са заменени с облигационни. Издадени са три вида Брейди облигации – дисконт бонове (DISC's), облигации с първоначално намалено лихвено плащане (FLIRB's) и облигации по просрочените лихви (IAB's). Хората, благодарение на чиито усилия е сключена тази сделка, са председателят на съвета на директорите на държавната по онова време БВТБ (сега БУЛБАНК) Чавдар Кънчев, заместник-председателят й Венцислав Антонов и тогавашния началник на управление "Държавно съкровище и дълг" в Министерството на финансите Пламен Орешарски.
1994-а ще бъде запомнена и с влизането в сила на
Закона за уреждане на необслужваните кредити
Той уреждаше проблемните дългове на всички държавни предприятия към държавните банки, натрупани до 31 декември 1990 година. Те пък бяха поети от държавата и срещу тях банките получиха 25-годишни левови и доларови държавни ценни книжа
Дойде 1995-а и с нея
правителството на БСП с министър-председател Жан Виденов
чиято политика бе засилване на държавното участие в българската икономика. Като цяло 1995-а премина забулена във воала на измамното спокойствие и проповедите на икономическия вицепремиер Румен Гечев за добрите макроикономически показатели на държавата. Нещо повече, Гечев дори твърдеше, че стенд-бай споразумение с МВФ не ни е нужно и то бе провалено. През 95-а курсът на лева спрямо долара бе стабилен, основният лихвен процент дори намаля. Настъпването на 1996-а обаче донесе не само нечувани валутни амплитуди. Видя се, че набързо изградената и неукрепнала конструкция на банковото здание в първите демократични години, ще се пропука.
Шефовете на държавните банки поискаха още в началото на годината държавата да обезпечи кредитите, взети от държавните предприятия с акциите си в тях. Но им бе отказано. Във финансовите среди упорито се заговори, че тогавашният министър на икономиката Климент Вучев е призовал държавните фирми да не плащат задълженията си към банките.
Правителството проваля споразумението с МВФ, което води до разрив и до спиране на финансирането от Фонда. Поради това и заради липсата на приватизация държавата остава без валутни постъпления. БНБ започва да изтегля рефинансирането си от търговските банки и ликвидната криза лъсва с целия си "блясък".
След инфарктно правителствено заседание на 17 май БНБ и кабинетът "Виденов" обявяват, че МИНЕРАЛБАНК и Първа частна банка са поставени под особен надзор.
До този момент на четири частни банки вече са наложени строги надзорни мерки. Много от кредитните институции изпитват затруднения да плащат депозитите на фирмите и на населението. Системата за безналични плащания – сетълментът, е задръстена. На 23 септември БНБ обяви своето ново драстично решение да постави под особен надзор цели десет банки накуп.
До края на 1996-а 17 банки са с квестори
и достъпът на вложителите до парите им е блокиран. Настъпват хаос, паника и недоволство. Левът стремително се обезценява спрямо долара и германската марка. В края на 1996-а по курса на БНБ 1 долар се разменя за 487.85 лева. А страната уверено върви към "Земята на хиперинфлацията". Инфлацията изяжда с невиждана до момента скорост спестяванията на хората и те излизат на улицата, водени от опозицията в лицето на СДС. Парламентът е щурмуван от недоволните. Кабинетът на Жан Виденов подава оставка на 28 декември 1996-а. Сложено е началото на правителствена криза. Политическите сили подписват декларация за национално спасение, насрочват избори, а на 12 февруари 1997-а, дни след нападението на парламента, президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавявано от Стефан Софиянски.
То провежда преговори с МВФ и получава съгласие за сключване на ново стенд-бай споразумение, при условие че в страната бъде въведен валутен борд с нови функции на БНБ и с фиксиран курс на лева в съотношение една германска марка за 1000 лева.
Основна роля за въвеждането на валутния борд тогава имат министърът без портфейл Красимир Ангарски, финансовият министър Светослав Гаврийски и заместникът му Димитър Радев, днес управител на БНБ.
Проведените през месец април избори са спечелени от десницата, водена от Иван Костов, който през май става министър-председател на България.
През юни 1997-а Народното събрание гласува новия Закон за БНБ, който въвежда валутния борд и фиксирания курс на лева към германската марка. За гуверньор на БНБ е избран Светослав Гаврийски с подуправител и шеф на "Банков надзор" – Емилия Миланова, подуправител и шеф на управление "Емисионно" – Мартин Заимов, а за подуправител, който отговаря за управление "Банково" – Валентин Цветанов.
По това време вече повечето поставени под особен надзор банки са обявени в несъстоятелност.
С новата власт идва и новото начало, което ще бъде запомнено като време на усилена приватизация
Тя е едно от императивните условия на МВФ за безпроблемно осъществяване на споразуменията с Фонда и със Световната банка, които в началото са единственият източник на валутни приходи за България.
Още преди правителството на Иван Костов да дойде на власт Банковата консолидационна компания (БКК) продава ОББ, и то за 3 млн. щ. долара. Нейни купувачи са БУЛБАНК, ЕБВР и американският инвестиционен фонд "Опенхаймер".
До края на мандата на кабинета "Костов" са продадени Пощенска банка, базираната във Варна ЕКСПРЕСБАНК, пловдивската ХЕБРОСБАНК и БУЛБАНК (през есента на 2000-ата).
По същото време за Държавната спестовна каса бе написан специален закон, по силата на който тя стана търговска банка и след конкурс сред населението получи името "Банка ДСК"
Банковата приватизация продължава и с идването на власт на
правителството на Симеон Сакскобургготски
през юли 2001-а.
През 2002-ра БКК се разделя с дела си в Централна кооперативна банка. През същата година е продадена държавната банка БИОХИМ. Най-голямата приватизационна сделка в сектора обаче е през 2003-а – когато БКК продава "Банка ДСК" на унгарската "ОТП Груп".
По късно – през 2004-а, заради разрастването си на европейските пазари собственикът на БУЛБАНК – италианската "УниКредит", придобива БИОХИМ и ХЕБРОСБАНК. Това е първата мащабна банкова консолидация в България.
Управлението на Симеон Сакскобургготски е важно с още няколко знакови събития – пряко или косвено засягащи банковия сектор. На първо място, още през 2001-ва министърът на финансите Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев стартират своя проект за излизане на България на свободния дългов пазар. През 2003-а са пласирани две емисии
глобални облигации
– едната в евро, другата в долари. Те пораждат много и противоречиви коментари и биват критикувани от редица експерти и до днес.
Същата тази година управляващото мнозинство сменя гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски. След изтичането на мандата му на негово място е избран тогавашният председател на бюджетната комисия и депутат от НДСВ Иван Искров.
Ще пропуснем следващите близо десет години, въпреки че през тях имаше много важни и интересни банкови събития. За да отидем директно на 2014-а. Причината за този скок във времето е, че след продължителните години на стабилност във финансовия ни сектор и позабравените горчиви спомени бе възкресен един стар призрак и точно политическо-корпоративните интереси станаха причина да възкръсне призракът на Фалита и България отново да бъде хвърлена в
огъня на финансовата криза
Всички помнят, че след оставката на първото правителство на Бойко Борисов страната бе управлявана за кратко от коалиционния кабинет на БСП и ДПС с министър-председател Пламен Орешарски. По това време Европа се гърчеше в една от най-жестоките кризи, започнали през 2007-а в САЩ след фалита на "Лиймън Брадърс" и пренесен на Стария континент в 2008-а. Финансистите у нас усещат доближаващата й сянка, но демонстрират завидна устойчивост.
Така до 2014-а, когато ДПС внезапно оттегля подкрепата си за коалиционния кабинет, въпреки че начело на него беше добър експерт, номиниран именно от движението. Така 2014-а се превърна в
година на разплатата
Състоя се фаталният мегасблъсък на корпоративните интереси на ДПС, олицетворявани от Делян Пеевски и от собственика на четвъртата по големина кредитна институция у нас Корпоративна банка Цветан Василев. За нас, българите се знае, че никой не може да ни повали, както сами можем да го направим.
Банката на Василев е подложена на силна медийна и политическа атака, в която се включва и прокуратурата. Започва паника сред вложителите й, довела до масово теглене на депозити. Корпоративна банка изпада в ликвидна криза за броени дни и на 20 юни 2014-а е поставена под особен надзор. Паниката обаче се разпростира и върху други банки, които – дирижирано или не, попадат под ликвиден натиск. Кризата надвисва над целия банков сектор и най-честният въпрос е кой инспирира продължаващото нагнетяване на напрежение. Затова през юли 2014-а банкерите се събират в БНБ, а политиците – при президента Росен Плевнелиев, за да обсъдят ситуацията и възможните изходи от нея. Точно на тези срещи се споменава вариантът за
банкова ваканция
В такива случаи банките затварят врати и вложителите губят достъп до спестяванията си за определен период от време (нещо като лек кипърски вариант от лятото на 2012-а).
У нас през 2014-а банкерите категорично отхвърлят този вариант и се съгласяват да финансират правителството, като изкупят извънредната облигационна емисия, която то ще емитира. На свой ред с получените пари държавата оказва ликвидна подкрепа на нуждаещите се банки. Планът е осъществен светкавично – за няколко дни. Финансовата стабилност е спасена. Но не и Корпоративна банка. Политиците я обричат на несъстоятелност. Правителството на Орешарски подава оставка и последвалите избори връщат на власт Бойко Борисов с неговия кабинет.
Заслужава си да споменем смяната на ръководството на БНБ през 2015-а, когато на мястото на Искров за неин управител е избран Димитър Радев. Сред важните събития са успешно приключилият преглед на качеството на банковите активи през 2016-а и сделката, при която Национална банка на Гърция продаде ОББ на белгийската "Кей Би Си Груп".
Поуките от това кратко и изключително непълно описание на четвъртвековната история на събитията в банковия сектор за времето на съществуването на в. "БАНКЕРЪ" е една: истинската заплаха за финансовата стабилност на страната са българските политици. Защото щетите, които те могат да нанесат, не подлежат на каквото и да е провизиране и капиталово покритие.
ТПС
Първият управител на независимата БНБ Тодор Вълчев остави своята следа в съвременната банкова история на България.
65299
Българска народна банка проведе церемония по встъпване в длъжност на новоизбрания управител на БНБ – Димитър Радев. От ляво на дясно: Васил Коларов (3 януари 1984-а – 20 декември 1989 г.), Любомир Филипов (24 януари 1996-а – 11 юни 1997 г.), Иван Искров (9 октомври 2003-а – 14 юли 2015 г.), Димитър Радев, Тодор Вълчев (9 януари 1991-ва – 24 януари 1996 г.), Светослав Гаврийски (11 юни 1997-а – 9 октомври 2003 г.).
236318
Управлението на министър-председателя Жан Виденов и на гуверньора на БНБ Любомир Филипов бе белязано с печата на най-жестоката финансова криза след 1989-а и на масовите банкови фалити.
92707
Управлението на гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски и на подуправителите Емилия Миланова и Мартин Заимов бе период на банкова и валутна стабилизация.
64656
Схемата на председателя на съвета на директорите на държавната БУЛБАНК Чавдар Кънчев и на заместника му Венцислав Антонов за рекапитализация на държавните банки с облигации по ЗУНК спаси голяма част от финансово-кредитния сектор. До приватизацията на БУЛБАНК през 2000-а двамата бяха може би най-влиятелните хора в банковата система.
65043
Като финансов министър на Любен Беров, Стоян Александров подписа сделката за уреждане на дълга ни към частните чуждестранни кредитори от Лондонския клуб и въведе ДДС.
66376
Финансовият министър на Симеон Сакскобургготски, Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев представят пред журналисти сделката за емитиране на глобалните облигации.
92506
Най-силните години на Пламен Орешарски бяха във финансовото министерство.
208157
Министрите на финансите Стоян Александров, Христина Вучева, Муравей Радев, Светослав Гаврийски и Димитър Костов.
75125
През 2015-а екипът на Димитър Радев пое управлението на БНБ.
236674
