Господин Ангелов, как преминава ежедневието на един главен изпълнителен директор на голяма банка?
– Работната ми седмица е 50-60 часа, почти няма уикенд, в който да не мина през кабинета си. Ставам в 6-6.30 часа, после спортувам във фитнеса на банката, или тичам, ако времето го позволява. Първите ми срещи започват към 9.00 часа и завършват към 17.00 часа, след което оставам, за да прегледам документацията и имейлите. Опитвам се да си освободя един ден седмично, за да пътувам и да се срещам с клиенти.
Повече от 25 години сте в банковото дело, кои са повратните моменти в кариерата Ви?
– Първият повратен момент за мен бе през далечната 1991 г., когато започнах работа в "Биохим". Дължа кариерата и развитието си на няколко души, сред които зам.-председателят на банката Ани Събева. Одобри ме след интервю за стаж и три месеца бях на половин работен ден в "Биохим". Когато стажът свърши, бях завършил първата година от следването си в специалност "финанси и кредит". През лятото продължих да работя, бях на гише и обслужвах клиенти. През септември месец отидох в личен състав и там ми казаха да избирам дали да работя или да следвам. Останах в банката, а в университета се прехвърлих на индивидуално обучение. Завърших с доста добър успех.
Вторият повратен момент бе решението ми да напусна "Биохим" и да приема предложението на една малка банка – "Свети Никола", която впоследствие стана "Инвестбанк". Поканиха ме част от акционерите, които вече бяха мои клиенти. Така попаднах в частния банков сектор и това бе много правилен избор. Преболедувахме банковите кризи и преминахме през проблемите с достойнство и чест.
Третият важен момент бе, когато предложих на акционерите да придобием "Евробанк" и те ми се довериха. Така направихме една от първите М&А сделки (по сливане и придобиване) в сектора. С "Инвестбанк" поехме по различни пътища, а след като България влезе в Европейския съюз, у нас се появиха и чуждестранните банки. "Пиреос" придоби "Евробанк", сляхме ги и така попаднах в международна банкова институция. Започнах да работя за голяма европейска структура и продължих развитието си в "Пиреос". Смятам, че винаги съм вземал правилните решения за кариерата си.
Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един топ банков мениджър?
– Добрият мениджър трябва да е професионалист. За банковата система е задължително да бъде чист човек, тъй като парите могат да те развалят. Трябва и да си добър човек, да не прекрачваш границите.
Кои са основните стратегически цели, които в момента следва Банка Пиреос?
– Стратегическите ни цели в дългосрочен план са да създаваме допълнителен доход и принадена стойност за акционерите ни чрез добри решения и продукти за клиентите. Без това да става за сметка на служителите ни. Това е мотото на Група Пиреос и смятам, че го постигаме. Един мой приятел и клиент казва, че банката ни е строител на капитализма. Откакто "Пиреос" е стъпила на българския пазар, е инвестирала в икономиката над 4 млрд. евро. Финансирали сме всевъзможни проекти. Спомням си, че между 2005-а и 2008-а кредитите ни нараснаха от 1 млрд. лв. до 3.5 млрд. лева – повече от три пъти. После дойде кризата, клиентите трудно плащаха, но го преодоляхме. След изчистването на баланса през 2017-а вече сме на добра печалба, сменихме бизнесмодела си с фокус към банкирането на дребно. Генетично "Пиреос" е банка на бизнеса. Но имаме широка клонова мрежа, която трябваше и успяхме да напълним и с физически лица.
Подкрепяме проекти в транспорта, IT-иновации, земеделие…, изобщо всички сфери, в които се предлагат устойчиви проекти, които са в състояние да надхвърлят инвестицията.
Излязоха насоки на Европейския банков орган за по-строгото и всеобхватно регулаторно третиране и отчетност на кредитите за свързани лица. Как ще се отрази прилагането им върху развитието на кредитирането и финансовите резултати на банките?
– Не смятам, че ще се отразят съществено. Чуждестранните банки у нас са много застъпени, което прави въпроса със свързаните лица не толкова остър. Може да се отразят незначително само на някои местни банки, които не са успели да изпълнят изискванията за активите си, които регулаторът даде.
Банка Пиреос празнува 25 години от стъпването си на българския пазар. Как виждате развитието й в следващия 10-годишен период?
– Банката ще е част от голяма европейска банкова структура. Дотогава пазарът ще се е консолидирал значително. А Евросъюзът или ще е минал в друга фаза на интеграция или ще се е разпаднал. Аз залагам на първото, защото ЕС се бори за каузата си достатъчно упорито. Очаквам да видим една европейска федерация с общ пазар, валута, фискална и бюджетна консолидация. Технологиите ще играят ключова роля за развитието ни.
Как се отнасяте към онлайн банкирането, което заема все по-голям дял от банковите операции?
– Онлайн банкирането е като дрехите – трябва да ги обличаш, дори да не ги харесваш. "Пиреос" е една от банките със значително над средното застъпване на онлайн банкиране. Над 60% от плащанията на фирми и физически лица са онлайн. Искаме да прехвърлим дребните транзакции изцяло към машините, включително вноските по кредити и лизинги. Преди година започнахме да инсталираме такива апарати в клоновете ни. По-удобно е, пести се време и човешки ресурс, дори услугата е по-евтина. Но не вярвам, че ще достигнем до пълна дигитализация и виртуални клонове, защото българите искат да контактуват с личните си банкери.
Напоследък популярна стана телевизионната реклама на "Пиреос" с посланието: „Всеки наш човек е ваш човек“. Толкова дълбоко ли е залегнало в съзнанието на българина разбирането, че за да свършиш бързо и качествено работа, трябва да имаш свой човек?
– Да, още ми се обаждат познати, които искат лично да ги обслужа, въпреки че нямат никакви проблеми да отидат в клона. А младите хора изобщо не искат да влизат в банка, така че това е закачка главно към тях. Те са бъдещите ни клиенти, на които можем да предлагаме най-широк пакет услуги.
Банка Пиреос България организира инициативи за повишаване финансовата култура на младите хора и ранното им кариерно ориентиране. Бихте ли ни разказали малко повече за тях?
– Присъединихме се към инициативата на Европейската банкова федерация и организираме "ден на отворените врати". Каним ученици, за да им покажем как функционира банката. Интересът е голям – едни разучават банкоматите, други искат да видят трезора, трети – документацията… Едно момче дори отбеляза, че "напоследък трудно се копаят биткойни". Имаме различни инициативи за стаж и кариерно развитие, партньорства с висши учебни заведения като Стопанската академия в Свищов, където даваме стипендии на бъдещи финансисти. Стремежът ни е да задържим младите и качествени кадри в България.
Партнорството ни с УНИЦЕФ е чест за нас, работим заедно от шест години. В България вече се създава култура за дарителство. На всяка транзакция, когато клиент дари 10 стотинки, добавяме 20 стотинки от нас. Започнахме и основно подпомагаме приемната грижа, но клиентите могат да участват и в други програми. Важното е дарителството да е постоянно, независимо какви са сумите.
Как съчетавате професионалния и семейния живот? Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си?
– Дъщерите ни се казват Александра и Анджела, кръстени са на двамата си дядовци. Смятам, че те трябва сами да изберат своя път и това, с което искат да се занимават. Успехът е да си щастлив, когато се прибираш вечер вкъщи. Да си в хармония със себе си, независимо на какво ниво си се реализирал.
Кои са любимите ви дестинации за ваканция или приятен уикенд?
– Много обичам да пътувам. Прекарваме лятото на Южното Черноморие, близо до Синеморец, където си имаме място. Аз ходя там и през уикендите, което ми създава усещането е, че постоянно съм на море. В чужбина любимата ми дестинация е Лондон, може би в предишен живот съм бил английски благородник. А и сестра ми живее там, родителите ни също й помагат. Времето там обикновено е лошо, но атмосферата много ми допада.
Имате ли хобита?
– Обичам да чета, на нощното си шкафче имам поне 20 книги, които завършвам според настроението си. Предпочитам английската класика като "Портретът на Дориан Грей" и "Завръщане в Брайдсхед", творбите на Съмърсет Моъм… Слушам джаз, посещавал съм фестивалите в Банско, в Банкя. Гледам много екшъни, но когато ходим семейно на кино, избираме други филми.
Успяхте ли да отидете на сафари?
– Така и не успявам да намеря десет свободни дни, задоволявам се с лова у нас. Ходя на лов заради приятната компания, заради смеха и веселбата. Това ме отпуска по невероятен начин. През зимата, когато стоиш на пусия, и наблюдаваш падащите снежинки, напълно прочистваш главата си. Обичам да слушам и ловни истории.
Един топмениджър винаги трябва да е елегантен и стилен. Имате ли предпочитани дизайнери и марки, на които се доверявате?
– Имам вътрешно усещане, не робувам на марки. Дори първата година в института сам шиех костюмите си. Държа на качеството и вкуса. Спомням си, че на първата си командировка в Лондон исках да си купя блейзър, но се отказах заради фантастичната цена. След време, когато бях победил егото си, се върнах и си купих костюм от същия бутик.
Имате ли нереализирани мечти или нещо, което искате да постигнете?
– Когато приключа с професионалната си кариера мечтая да отворя заведение на брега на морето. Искам да имам достатъчно свободно време и да правя нещата, които обичам и харесвам с момичетата си.
