"Трудно е да се правят точни прогнози кога България може да влезе в ЕRM II, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис по време на срещата си с български граждани. Тя се проведе в София на 26 април 2018-а, като в същото време премиерът Борисов и финансовият министър Горанов участваха в друг форум в столицата, който също бе посветен на еврото .
Според Домбровскис посоченият от премиера Бойко Борисов едногодишен срок да стане това е напълно постижим. Домбровскис обаче изрично подчерта, че приемането на страната ни в двегодишния валутен механизъм – "ЕRM II", и впоследствие в еврозоната, не зависи от волята на Европейската комисия.
"Комисията не участва официално в процеса на вземане на решения за приемането на дадена държава в ERM II. Това са решения, които вземат ЕЦБ и държавите членки на европейския монетарен съюз, който включва и Дания. Това, което ЕК прави, е да улесни тези дискусии. Присъединяването към еврозоната означава присъединяване към банковия съюз, следователно ние трябва да дискутираме, включително и с ЕЦБ, какво означава това в реално изражение. И във всички случаи смятам, че това е постижимо. Предполагам, че още по време на българското европредседателство можем да се включим в този процес и в рамките на едни разумни срокове да стигнем до това България да се присъедини към ERM II. Затова казвам, че членството ни е постижимо в рамките на година", обясни Домбровскис.
Що се отнася до подготвеността на страната ни за влизане в ERM II, заместник-председателят на ЕК отбеляза, че изпълнява много от критериите – отбелязва силен икономически ръст и има балансиран бюджет, но не пропусна да уточни, че трябва да се направи още много, за да се постигне желания краен резултат.
В отговорите си на различни въпроси, поставени от присъстващите на срещата, Домбровскис се опита да разсее някои митове, свързани с влизането на дадена държава в еврозоната.
"ЕК направи оценка на това как присъединяването към еврото влияе на цените в страните, които през последните няколко години са го въвели. Оказва се, че при тях инфлация наистина има, но тя е 0.3% годишно. Винаги има разходи, свързани с въвеждането на еврото, но, разбира се, като погледнем ползите от него, те са много по-големи от увеличението на цените. Мога да дам примера на Латвия, където има споразумение с нашите бизнесмени да не използват присъединяването към еврото като обяснение за увеличаването на цените. Имахме меморандум, който бе наречен "Честно присъединяване на бизнеса към еврото" и институциите за защита на потребителите работеха тясно с бизнеса за неговото прилагане. Министерството на икономиката следеше цените и преди, и след присъединяването към еврото. Така че този процес може да бъде управляван, за да няма пикове на инфлация", сподели опита си Домбровскис.
Заместник-председателят на ЕК отправи и едно важно предупреждение. "Присъединяването към еврозоната не ви освобождава от воденето на отговорна фискална и макроикономическа политика. Ако не я правите, последиците могат да са тежки – това видяхме в Гърция. При България обаче виждаме фискална дисциплина и благоразумни политики, и то в един продължителен период от време. По отношение на валутния суверенитет вие така или иначе не ползвате този инструмент. Така че решението е доста очевидно – да се мине от фиксиран валутен курс към приемане на еврото", заяви Домбровскис.
