Публикуваме части от гражданския диалог с Валдис Домбровскис, заместник – председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото и социалния диалог, финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазар, провел се днес (26 април) в София.
Уводни думи на Валдис Домбровскис
Аз самият съм от Латвия, която също си задаваше въпроса за членството й в еврозоната след като преживя тежка финансова и икономическа криза. Ние категорично избрахме присъеденяването към еврото, тъй като открихме, че това е котва за икономическата ни и парична стабилност, която често липсва в по-малките икономики. Разбира се това изискваше лидерство на всички нива на управление. От гледна точка на икономиката приемането ни в еврозоната имаше явни ползи – имаше положително влияние върху растежа в резултат от интеграцията към единния пазар. От гледна точка на политиката членството ни постави там, където искахме да бъдем – в центъра на Европейския съюз.
Що се отнася за подготвеността на България мисля, че нея я има, с изключение на обменния курс към еврото. Комисията е тук, за да ви подкрепи. Ние ви предлагаме конвергенция – техническа и финансова помощ, за да направите нужните промени.
От гледна точка на оценката на подгвеността на България за влизане в еврозоната – ние виждаме доста силни страни на България т.е. силен икономически ръст, балансиран бюджет, но трябва да се положат още усилия. Например присъединяването към еврото означава и присъединяване към сектора на европейските банки.
Пътят към еврото е доста дълъг и доста труден, но си заслужава, тъй като дава възможност на страните да се променят към по-добро и да повишат своя жизнен стандарт.
Господин Домбровскис, до каква степен според вас има изискване за конфиденциалност на преговорите за присъединяването към ERM II?
Европейската комисия (ЕК) не решава въпроса за позициите, които ще бъдат обявени от българското правителство. Освен това Комисията не е официално въвлечена в процеса на вземане на решения за прием на държавите в ERM II, това са решения, които се правят от Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавите членки на европейския монетарен съюз, който включва и Дания. Това, което ние правим е улесняването на тези дискусии. Присъединяването към еврозоната значи присъединяване към банковия съюз, следователно ние трябва да дискутираме включително и с ЕЦБ, какво означава това в реално изражение и във всички случаи смятам, че това е постижимо в обозримото бъдеще. Предполагам, че още по време на българското европредседателство можем да се включим в този процес и в рамките на едни разумни срокове да стигнем до това България да се присъедини към ERM II.
Ще има ли инфлация, ако например след въвеждането на единната валута търговците закръглят цените нагоре?
ЕК направи оценка на това как наистина присъединяването към еврото влияе на цените в страните, които се присъединяват през последните години и разбира се инфлацията е един от ефектите – 0.3 процента.
Винаги има разходи, свързани с промяната към еврото, но разбира се като погледнем ползите от него те са много по-големи от увеличението на цените. Мога да дам примера на Латвия, където има споразумение с нашите бизнесмени да не използват присъединяването към еврото като едно обяснение да увеличат цените. Имахме меморандум, който бе наречен "Честно присъединяване на бизнеса към еврото" и институциите за предпазване на потребителите тясно работят с бизнеса, Министерството на икономиката следеше цените и преди и след присъединяването към еврото. Така че този процес може да бъде управляван, за да няма пикове на инфлация.
Ползотворно ли ще бъде според вас за България присъединяването към еврото?
Има тенденция държавите с фиксирани валутни курсове по-бързо да се присъединяват към еврозоната от тези с плаващи курсове. В Полша, Унгария и Чехия, които имат плаващ валутен курс това е допълнителен елемент в цялостния дебат. Присъединяването към еврозоната не ви освобождава от воденето на една отговорна фискална и макроикономическа политика, ако не я правите последиците могат да са тежки – това видяхме в Гърция. При България обаче виждаме фискална дисциплина и благоразумни политики и то от продлжителен период от време. По отношение на валутния суверенитет вие така или иначе не ползвате този инструмент. Така че решението е доста очевидно – да се мине от фиксиран валутен курс към приемане на еврото.
Ще запази лева курса към еврото?
Отговорът ми тук ще бъде дълъг. На първо място трябва да кажем, какви са критериите Маастрихт – държавата има нужда да фиксира обменния курс към еврото и две години след това, без основни стресове да поддържа макроикономическа стабилност що се отнася до стабилност на цени, фискални параметри и лихви.Ние знаем че България изпълнява всички тези критерии. Ако обаче изненадващо смените този курс това ще създаде проблеми. Принципът е запазване на обменния курс.
Как ще се предотврати лош сценарий в банковата ни сиситема след пристъпването ни към еврозоната? (въпрос от Светослава Топузова)
Що се отнася до финансовия сектор и моноторинга му новото в случая на България за разлика от ситуацията в другите страни е че присъединяването към еврото означава и присъединяване към банковия съюз. Това означава, че най-големите банки ще бъдат директно наблюдавани от Европа, а останалите индиректно.
Що се отнася към здравето на банковия сектор то е доста добро има висока ликвидност, по отношение на лошите заеми те са малко високи спрямо еврозоната.
Доскоро ЕК оценяваше България като един доста сериозен икономически дисбаланс, през този европейски семестър беше решено държавата да бъде придвижена от страна с големи към такава с по-малки дисбаланси във финансовия сектор.
За нас остава впечатлението за една несправедливост измислянето на нови причини да не бъде присъединена България към еврозоната – като например недостатъчната степен на конвергенция. Не намирате ли, че има едно непартньорско отношение в случая? (въпрос от Васил Велев)
ЕК поддържа България за влизането й в ЕRM II тази позиция беше обявена и от президента Юнкер. Решението за присъединяването се взима от ЕЦБ това означва, че България трябва да си свърши работата и да убеди своите партньори, за да достигнем до положително решение. Има нови условия това е така наречения банков съюз и за това сега Българската народна банка и ЕЦБ дискутират кои са нужните действия.
По повод ваше изказване, че България може да бъде приета в ERM II по-скоро до месеци, отколкото до години, за какъв диапазон от време говорите?
Такива прогнози е трудно да се правят, премиерът Бойко Борисов каза, че може би в рамките на година това ще се случи – мисля че това е съвсем разумен график и е постижим.
