Министерството на туризма ще съдейства на град Свищов да се включи в платформата iLoveBulgaria, което ще подпомогне популяризирането на общината като туристическа дестинация. В момента общината е част от онлайн регистъра на туристическите атракции, който се намира на сайта на министерството. Това безспорно помага за привличане на повече посетители на района и неговите забележителности.
Свищов е разположен на брега на река Дунав в Централна Северна България. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Градът отстои на 237 км от София, на 85 км от Велико Търново, на 80 км от Плевен и на 90 км от Русе.
На отсрещния румънски бряг е град Зимнич, с който го свързва ферибот за превоз на автомобили, камиони (ТИР) и пътници чрез фериботна платформа. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ. ГКПП "Свищов Фериботен терминал" работи денонощно.
Към Свищов води двулентов път, който чрез ферибота Свищов-Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния. Градът разполага с ж.п. гара, а железопътната линия през град Левски, свързва Свищов със София, Варна, Горна Оряховица и Русе.
Известно е, че пристанище в землището на днешния Свищов, съществува още от края на ХVІ век. След проведен търг, пристанище Свищов е построено до началото на Балканската война. Днес то е изключително важно, за развитието на Северно-централния регион. Очертава се освен като търговско и като пристанище за малки туристически и пътнически кораби.
Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 4-5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit. Етимологията му е неясна. Може да се свърже с глагола свистя "за вятър", крепост изложена на ветровете. Пътешественикът Евлия Челеби съобщава, че влашкият атаман Свищов построил крепостта, за да се противопостави на султан Мурад.
Свищов има голям потенциал в туризма, който тепърва ще се разгръща. С крепостта Калето и къщата музей на Алеко Константинов градът може да бъде включен и в осемте културно-исторически дестинации. Тук е и шедьовърът на Колю Фичето- православната църква "Света Троица", която е сред най-ярките образци на църковната архитектура на Българското Възраждане. Камбанарията й е добавена през 1886 година. Интересни са и двете портални колони на входа, които се въртят около оста си.
Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 69 година. Град Novae е построен във формата на петоъгълник.
След смъртта на Атила през 453 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. Водачът им Теодорих Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на одтроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр.
На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав и започва Руско-турската война (1877-1878 г.). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град. Благодарните свищовци издигат паметници на руските освободителни войски на мястото на десанта. Днес тази местност се нарича "Паметниците".
В Свищов още през османско владичество с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – "Еленка и Кирил Д. Аврамови", през 1856 година. Тук Г.С.Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с три цвята – бяло, зелено и червено.
Не може такъв град като Свищов с история и забележителности да не бъде притегателен център за всички туристи. Министерството на туризма е разработило няколко дестинации, за да насърчава вътрешния туризъм. Община Свищов е включена в дестинация "Мизия", част от проекта за винено-кулинарни дестинации, който се разработва съвместно с Министерство на земеделието, храните и горите. Ежегодно в края на септември в града се провежда общоградският празник "Свищовски лозници", съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона. Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти
Сред най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността "Паметниците" на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.
В Свищов се намират няколко забележителности, които са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС. Гостите на града могат да посетят Къщата музий "Алеко Константинов", има печат на БТС). Тук има археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан "Кючук Париж" (Малък Париж). В Свищов е основан първият български хор "Янко Мустаков", първото българско светско училище. Сред забележителностите е и Часонвиковата кула (1763 г.).
Преобладаващата част от населението на Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (град Белена, с.Драгомирово).
Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като "студентски", т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля. Стопанската академия "Д. А. Ценов" си съперничи с другите две икономически висши училища във Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в София (с около 40 пъти по-голямо население). През учебния период Свищов може да се определи и като "най-младия" град в България, където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.
