"Твърдо сме решени да прекратим практиката с влагането на растителни мазнини в млечните продукти", заяви неотдавна министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. И акцентира, че неговото министерство е предложило за обществено обсъждане проект за изменения в Наредба № 1 за хигиената на храните, с които да защити млякото и млечните храни от имитиращи продукти.
Основната промяна е, че в един и същи обект – цех, мандра, предприятие, няма да може да се произвеждат, разфасоват или преопаковат млечни продукти и имитиращи продукти, които съдържат в състава си мляко. Посочените изисквания ще се прилагат само за храните, произведени на територията на България. Предвиден е и едномесечен срок от влизане в сила на наредбата, в който производителите да приведат дейността си в съответствие с изискванията.
Така министър Порожанов неочаквано се завърна там, откъдето започнаха предшествениците му в този властови кабинет. Точно преди шест години, през април 2012-а, правителството въведе нови стандарти за млякото и млечните продукти. (Тази крачка беше предшествана от въвеждането през 2010-а на стандарта за хляба – "България", и за месните продукти – "Стара планина"). За киселото мляко стана задължителна закваската само от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Етикетът "прясно мляко" щеше да се лепи само на сурово пастьоризирано или стерилизирано мляко. В маслото трябваше да има поне 80 на сто мазнини. Стандарти се въведоха и за айрана. В него водата можеше да е най-много наполовина, а солта – до 0.8 на сто. Забрани се използването на желатин и на някои оцветители и овкусители. Допустимото сухо мляко в продуктите не биваше да надвишава 20 на сто от използваното сурово мляко. И най-важното – забрани се влагането в сиренето, кашкавала и др. на заместители от типа на палмовото масло.
Властта тогава се разпореди също така истинските и имитиращите продукти да не се произвеждат на едни и същи производствени линии (а сега – в едно и също предприятие). Лансирана бе и инициативата за създаването на звена за проверки за спазването на изискванията. Но шест години след въвеждането на стандарта за млечните изделия и респ. осем години за тези от месо ситуацията с качеството на храните не само не се е подобрила, а обратното – влоши се. Проверка на асоциацията "Активни потребители" показа, че обявеният стандарт "Стара планина" не се спазва въпреки надписите на етикетите. А изследванията й за маслата, киселите млека, сирената… разкриха драматичната картина с влагането на заместители.
За случилото се през този период от време косвен индикатор е вносът на палмово масло. От 6000 т годишно импортът му през 2016-а достигна по официални данни 22 500 тона. От тях около половината количества се влагат в млечните продукти, а другата половина – в различни сладкарски изделия. За миналата година окончателните цифри още не са излезли, но е показателно, че например октомври отбеляза рекорд в тази насока – 5660.2 т внос! Въпреки това отдел "Агростатистика" в земеделското министерство отчита скромни количества на заместващите продукти. Според него през 2015-а са произведени 19 хил. т "краве сирене с растителни мазнини", а през 2016-а – 16 хил. тона.
Съпоставката подсказва, че официалната статистика не е особено точна. Експертите оценяват импорта на палмово масло като двойно по-голям. Според събраните от тях данни през 2015-а и 2016-а са внесени горе-долу по около 46 хил. тона. Смята се, че през 2014-а количествата на тази суровина са достигнали 51 хил. т и лекият спад се дължи на намалялото потребление на млечни продукти.
"Имитациите на сирена и кашкавали с палма у нас се използват основно за влагане в банички и други подобни готови храни", твърди доц. Божидар Иванов, ръководител на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. Неговото становище е, че в тестените изделия е по-трудно да се определят съставките. Но колкото е прав, толкова е и неправ. Заместителите се превърнаха в цунами, което помете традиционните и здравословни храни. Да вземем ситуацията с маслото. Вносът му у нас по предварителни данни на НСИ е бил 6149 т за миналата година, което заедно с българското производство – 987 т, е три пъти по-малко от необходимите количества за задоволяване на националното потребление. Недостигът се компенсира с палмовото масло.
Това означава, че в сладкарски изделия и млечни продукти у нас се влагат над три пъти повече палма, отколкото краве масло!
Една от причините за провала на досегашните опити за подобряването на качеството на храните е в стандартите. Вместо да засили контролът върху нерегламентираното влагане на палмово масло, соя или консерванти в продуктите, администрацията предпочете да прехвърли отговорността за качеството им на бизнеса, принуждавайки го да направи огромни разходи, за да наложи старите норми и изисквания. (Млечният бранш е единственият от хранителната индустрия, който пожела вместо браншови стандарти да въведе Български държавен стандарт. Такъв има за киселото мляко, сиренето и кашкавала). Предприемачите обаче бързо се убедиха на свой гръб, че поредната инициатива не работи нито в тяхна полза, нито в полза на потребителите. "Въвеждането на БДС за кашкавала се оказа напълно безсмислено. Първо, защото новите стандарти, по които произвеждаме, са по-добри заради по-ниското съдържание на сол и киселинност, и второ, защото процедурите за одобрението на БДС отнемат близо половин година, което напълно отказва колегите да минават по този път", обясняват занимаващите се с тази дейност.
Процедурата наистина е дълга – първоначален одит, продължителна проверка и най-сетне одобрение от Патентното ведомство. Според регистъра на агенцията по храните държавните стандарти за млечните продукти са покрити само от 26 компании. Най-много от тях имат право да произвеждат кисело мляко с лого БДС, а най-слаб е интересът към кашкавала, където процедурата са преминали едва пет фирми. Неофициално пък се знае, че пет млекопреработвателни компании са успели да преминат през бюрократичното "сито", за да получат одобрение за стария БДС при сиренето. Но целта им не е била вътрешният пазар, а износът на Запад.
Очевидно идеята сега е да се приложи по-опростен вариант за покриване на изискванията и така производителите да бъдат стимулирани да произвеждат повече качествени продукти. Едно от предложенията е да се въведе паралелен стандарт, който да спазва рецептата по БДС, но да бъде браншови по подобие на "Стара планина" за колбасите и "България" за хлебните изделия. По този начин ще се съкрати срокът на проверките, тъй като те ще се извършват само от агенцията по храните, а не и от Патентното ведомство, както при БДС.
Дали обаче това ще помогне? При млечните продукти вносът е над една четвърт от потреблението, но всъщност достига около 40% и повече дял при редица от тях. Дефицитът от българско производство се компенсира не само с палмовото масло, но и чрез сухото мляко, което вече заема над половината от производството на сирена, кашкавали и може би към четвърт от продукцията на киселото мляко.
Втората спънка са цените. Наред с ниския жизнен стандарт производителите са притискани от търговските вериги за евтини продукти като основно свое конкурентно предимство. При относително ограничените обеми на производството масата на печалбата е ниска и затова се търси висока нейна норма, което води до използването на заместители.
Влияние, разбира се, оказват и прекупвачите. Защото по данни на Европейската комисия цените на маслото в България са два пъти по-високи от европейските, на сирената – с две трети. Проблемът с прекупвачите лесно може да се реши, но явно никой не иска да го стори.
Сред най-болните места е контролът. От една страна, върху него влияе корупцията, а от друга – санкциите и глобите са смехотворни по размер на фона на императива за оцеляване на бизнеса в българските условия. Решението млечните продукти и имитиращите храни, които съдържат мляко, да се произвеждат в отделни мандри, като че ли допълнително ще го затрудни.
Иначе по света нещата отдавна са решени. Финансовите наказания още при първото нарушение са такива, че веднага отказват извършилите го от второ. При такъв подход и стойността на евентуалния подкуп става достатъчно висока, за да откаже мераклиите да го предлагат.
Коренът на злото обаче като че ли е другаде. Въпреки природните и климатични дадености у нас аграрният сектор не е бил и не е приоритет на нито едно правителство и на нито една партия. Затова и субсидирането е крайно ограничено, а и неравномерно структурирано. За една крава например то е 254 лв. годишно, докато за крава под селекционен контрол се увеличи от 272 на 596 лв. за първите 250 животни и по 477 лв. – за тези отгоре. Отделна тема е ценовата политика. Независимо от дефицита на мляко изкупните му цени въобще не растат, докато цените на дребно са се увеличили 2.5 пъти.
Резултатът от тази политика се вижда по статистиката. Повечето млекопреработвателни предприятия в страната са малки и средни мандри, а общият брой на всичките е само двеста и десет. Дружествата, регистрирани по Търговския закон, са още по-малко – 172, но те преработват 95 на сто от изкупената суровина. При това според прогнозите на Центъра за икономически анализи на селското стопанство броят на поголовието ще продължи да намалява. От ноември 2016-а до ноември 2017-а броят на говедата (в буквалния, а не в преносния смисъл) за пореден път е спаднал – от 557 800 на 539 800, като при телетата той е с 8.9 процента. Намалението при млекодайните крави е от 271 300 на 252 000 броя.
Боклуците, които ядем, са следствието от тези явления. А държавата май за пореден път иска да излекува симптомите, а не болестта.
Проучване на Европейския орган за безопасност на храните и други анализи показват, че преработените растителни масла, и по-специално палмовото масло, съдържат генотоксични и канцерогенни замърсители. Те се образуват по време на рафиниране или при високи температури и крият риск за здравето.
В Европарламента беше подготвена и одобрена проекторезолюция за ограничаване на потреблението на палмово масло. Естествено, след като Брюксел нещо решава, София не може да не отчете дейност, но за наша изненада причината за проекторезолюцията не е хранителна, а екологическа – притеснението от изсичането на тропическите гори. Защото статистиката показва, че палмовото масло в ЕС основно се използва като биодобавка към горивата, а не в хранително-вкусовата промишленост.
И това е основната разлика между развития свят, към който уж се числим и България.
