Един стандарт при храните в София и Виена; без пластмасови чинии и прибори; защита на потребителите; свобода на словото срещу фалшивите новини и намаляване на средствата за земеделие за сметка на тези за отбрана – бяха сред основните теми на европейския дневен ред през седмицата.
Закон срещу двойния стандарт – до пролетта на 2019-а
Европейските институции слагат официален край на двойния стандарт на храните в общността. До пролетта на 2019 г. ще е налице нов закон, който ще гарантира качествена храна в Източна и Западна Европа и солени глоби за нарушителите. Това бе оповестено на форум в София на 30 април.
"Залагаме близо 5 млрд. лв. за здравеопазване и въпреки това хората боледуват все повече заради заболявания, които са в резултат на некачествената храна. Не вярвам някой да не подпише тази декларация и да има държава, която да не ни подкрепи. Единството на ЕС означава един стандарт“, заяви Бойко Борисов.
Министър Лиляна Павлова пък отбеляза, че приемането на новия норматив не търпи отлагане и ще бъде налице преди края на мандата на сегашния Европейски парламент.
"На нас ни се иска предложеното от Европейската комисия законодателство, защитаващо всички потребители в Евросъюза, да бъде одобрено още по-рано – в рамките на 2018-а. Планът ни е амбициозен, защото има различни мнения сред държавите от Западна Европа. Но нека им дадем възможност в рамките на Съвета на ЕС да представят своите позиции и да разберем какви са техните съображения“, обясни Павлова
Брюксел срещу пластмасата
Напът е нов регламент, който ще доведе до забраната на пластмасовите сламки, прибори, тарелки, клечките за уши с пластмасова основа, на опаковките на храни и мокрите кърпички, и дори на дръжките за балони в Европейския съюз. Експертите от Европейската комисия са категорични, че съюзът трябва да даде добър пример и да допринася повече за запазването на световния океан и плажовете, които са силно замърсени с пластмасови отпадъци. Това се казва в проектодокумент на комисията, публикуван от "Политико“.
Според авторите на проекта за производството на пластмасовите прибори и сламки могат да се използват алтернативни материали, а и потребителите няма да усетят промяната. Целта е да се приеме общо законодателство, защото ако мярката се въведе в част от страните, а в други не, това ще застраши конкурентоспособността и свободния пазар. Мярката предвижда и въвеждането на солени глоби за нарушителите, допълнително етикетиране, предупреждаващо за вредата от използването на споменатите пластмасови изделия, както и въвеждането на отделна цена за ползването им, за да се насърчат потребителите да ги заменят с алтернативни.
Еврокомисарите са изчислили, че всяка година европейският бюджет губи между 70 и 150 млрд. евро, тъй като пластмасите масово се ползват еднократно и две трети от пластмасовите отпадъци идват именно от опаковките. Голяма част от тях все още не се рециклират, въпреки че един тон рециклирана пластмаса спестява толкова въглеродни емисии, колкото един милион автомобили. Близо 85% от изхвърляните по европейските плажове боклуци са пластмасови и половината от тях са за еднократна употреба.
Нова сделка за потребителите
Потребителите ще могат да подават колективни искове, когато има нанесени вреди от търговци или производители при установени двойни стандарти в качествата на продукти. Това е една от мерките, които ще бъдат заложени в новия законодателен пакет на Еврокомисията за предотвратяване на измамни маркетингови практики "Нова сделка за потребителите", съобщи еврокомисарят за правосъдието, потребителите и равенството на половете Вера Йрова на конференция в българската столица.
Участниците в нея изтъкнаха необходимостта от прозрачност на онлайн пазарите, засилване и опростяване на изискванията за предоставяне на информация в законодателството за защита на потребителите, предвиждането на пропорционални ефективни и възпиращи финансови санкции за нарушителите.
Министърът на икономиката Емил Караниколов подчерта, че на 11 април Европейската комисия е публикувала две законодателни предложения, резултат от извършена проверка за пригодност на потребителското законодателство. Става дума за директива, имаща за цел подобряване на прилагането на законодателството за защита на потребителите и неговото модернизиране, както и директива за исковете за защита на колективните интереси на потребителите.
"Трябва да се осигури справедлив баланс между защитата на потребителите и интересите на търговците, като едновременно с това се засилят доверието и правната сигурност за икономическите оператори и се насърчи развитието на трансграничната електронна търговия“, посочи Караниколов.
Министърът каза още, че хората трябва да се чувстват уверени, че могат да пазаруват свободно – независимо от мястото, начина и средствата в рамките на целия многообразен вътрешен пазар, но също да са информирани за правата си и да бъдат запознати със средствата за правна защита, с която разполагат.
Според председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов санкциите за нелоялни търговски практики могат да достигат до 4% от годишния оборот на търговеца.
Новите правила ще защитят над 1.61 млрд. души на дигиталния пазар. Продажбите там възлизат на 1.9 трилиона долара с прогнози да нараснат до 4.6 трилиона долара до 2020 година.
Собствениците на медии – далеч от обществени поръчки
Да се забрани или поне да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава медийно дружество. Това е едно от новите предложения в доклад за свободата на медиите, който обсъжда Европейският парламент.
Предвижда се също държавите в ЕС да се задължат да съобщават за бюджетно финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва постоянно наблюдение на всяко бюджетно финансиране, отпускано на собствениците на средства за информация. Сред идеите е държавите да приемат и приложат правила за собствеността на медиите, така че да се избегне съсредоточаване на собственост, обхващаща различни медии. Друго предложение е да се наложат ограничения за държавните служители да бъдат собственици на медии.
В доклада се изразява безпокойство и от разпространението на фалшиви новини в социалните медии и търсачките, което е накърнило значително доверието в традиционните информационни средства. Например Гугъл и Фейсбук държат 85 на сто от целия ръст на пазара на цифрова реклама и това "застрашава бъдещето на традиционните, финансирани от реклами, медийни дружества, например телевизии, вестници и списания". Ето защо Европарламентът отправя призив държавите в общността да включат медийната и информационната грамотност в националните образователни програми.
"Журналистите се сблъскват с насилие, заплахи, тормоз или обществено порицание – главно заради своите разследвания в защита на обществения интерес срещу злоупотребата с власт, срещу корупцията, нарушенията на правата на човека или незаконните действия. Според Съвета на Европа над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите са дело на представители на държавата“, пише в доклада.
Държавите в съюза са призовани да вземат мерки, включително и като предоставят подходящо бюджетно финансиране за осигуряване и насърчаване на разнообразна, независима и свободна медийна среда.
Режат парите за земеделие
Брюксел възнамерява да намали в бъдещата многогодишна финансова рамка (2021-2027) средствата за земеделие и кохезионните фондове за сметка на парите за отбрана и сигурност.
Европейската комисия ще настоява за орязвания до 10% на средствата за Общата селскостопанска политика и за кохезионните фондове. Според източник на АФП промените във финансирането на земеделски проекти и политиките в подкрепа на най-необлагодетелстваните райони на Съюза, което представлява общо над 70 на сто от европейския бюджет, ще са умерени.
При сегашната финансова рамка (2014-2020) общият бюджет на Европейския съюз е близо 1 трилион евро и е първият по-нисък спрямо предишния от съществуването на Блока. Орязването на парите стана по настояване на Великобритания, която в края на март 2019-а би трябвало да напусне общността. Това ще отвори годишна "дупка" от около 12 млрд. евро в европейските финанси. Затова комисията настоява за увеличаване на вноската на страните членки с 0.1 на сто – до 1.1% от брутния национален доход.
