Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Иранските инициативи на Тръмп тласнаха цената на петрола до равнището от над 71 долара за барел, което не е достигано от края на ноември 2014 година. Успоредно с това скочиха и цените на акциите на големите военнопромишлени корпорации, както и на съпътстващите ги производства. Те изведоха борсовия индекс Down Jones Industrial Average нагоре с 440 пункта – до 24 400 пункта през последните дни.
Добрите данни за щатската икономика, от друга страна, и най-вече стабилното ускоряване на инфлационните процеси дават непоколебимото основание на пазарните участници да очакват Фед да вдигне основната лихва в САЩ още на следващото си заседание, насрочено за средата на месец юни. Очакванията за скорошно вдигане на лихвите наред с факта, че през седмицата емисионният календар беше повече от интензивен с пласмента на 73 млрд. щ. долара нови държавни книжа, повишиха доходността на десетгодишните облигации с 5 базисни точки – до 3% на годишна база.
Индустриалното производство на Германия расте с повече от очакваното и неслучайно тя е локомотив на еврозоната, а и на цяла Европа. Икономиката на Стария континент също расте, при това с повече от стабилни темпове. Неслучайно цените на акциите на европейските компании са се устремили нагоре. През последната една седмица индексът DAX, отчитащ инвеститорските настроения на Франкфуртската фондова борса, се повиши с 222 пункта и достигна 12 900 пункта.
Инвеститорският интерес обаче беше сериозно прикован към политическата суматоха в Италия, където вече втори месец не могат да сформират правителство и умуват за предсрочни избори. Това е и основната причина цената на десетгодишните им държавни облигационни емисии да олекне с 1.5 евро, а доходността им да се повиши с 15 базисни точки до 1.95% на годишна база.
Инвеститорите рязко разлюбиха руските облигации, търгувани на международните пазари, и цената им се срина с 2.5 долара, а доходността им отлетя с 25 базисни точки – до 5.2% на годишна база.
Надзорът на ЕЦБ обяви резултатите от проверката на четирите системни гръцки банки и те, както се и очакваше, въобще не са добри. Ето защо цената на десетгодишните им книжа се срина с цели 4 евро, а доходността им отскочи с 40 базисни точки до 4.2% годишно през последните пет дни.
Ситуацията, политическата и най-вече икономическата, в съседна Турция се влошава с повече от бързи темпове и инвеститорите напускат потъващия кораб. Затова не трябва да се учудваме, че цените на държавните им книжа се сринаха с цели 8 щ. долара за последната една седмица, а доходността им се стрелна нагоре с 80 базисни точки до 6.8% на годишна база.
Трябва да споменем, че и книжата на северната ни съседка поевтиняха, но с по-скромните 70 евроцента, а доходността им се повиши със 7 базисни точки до 2.47% годишно.
На този фон движението при нашите еврооблигационни емисии е повече от скромно. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. вече се търгува при по-висока с 3 базисни точки доходност и е 2.57 процента. Цената отбеляза понижение от 50 евроцента. Най-търгуваната ни емисия – тази с падеж 2028 г., загуби едва 20 евроцента, а носената от нея доходност е с 2 базисни пункта повече спрямо седмица по-рано и е 1.7% на годишна база. При една година по-краткосрочната ни емисия понижението на цената е още по-символично от едва 10 евроцента и покачване на доходността с 1 базисен пункт до 1.4 процента. Най-краткосрочните ни емисии с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. не реагираха на динамичната международна обстановка и продължиха да се котират на нивата отпреди седмица, а те са съответно 0.8, 0.35 и 0.155% годишна доходност.
