След краткотраен подем – до над 1.19 щ. долара, еврото отново пое надолу и в следобедната валутна търговия в Европа докосна нивото от 1.1764 щ. долара. Това се случи след публикуването на упорито ниските инфлационни данни за еврозоната и след новината, че популистките партии, които се опитват да формират коалиционно правителство в Италия, обмислят облекчаване на дълговото бреме. Единната европейска парична единица бе притисната и от силата на американския долар, подкрепен от ръста над 3% на доходността на десетгодишния щатски дълг.
Индексът на потребителските цени в еврозоната се е понижил до 1.2% годишно през април, след като мина през 1.3% през март. Базовата му съставка, от която са изключени компонентите с високи колебания – храни и енергия, и която се смята за по-надежден индикатор за инфлационния натиск, пък е паднала с 0.3 до 0.7% годишно. Това се случва въпреки по-високите петролни котировки и намаляващата безработица. Клаус Вистезен от "Пантеон макроикъномикс" обаче разчита именно на тези два фактора да качат рязко инфлацията през идните месеци и продължава да се надява, че Европейската централна банка ще отмени програмата за покупка на активи до края на годината.
БВП на блока на еврото също разочарова с представянето си през първото тримесечие – той се е увеличил с едва 0.4% – доста под постигнатите 0.7% през последните три месеца на 2017-а. Почти всички големи европейски стопанства отчитат отстъпление на растежа си. В Германия той е бил едва 0.3 срещу 0.6% през предишното тримесечие; във Франция – 0.3 срещу 0.7%; в Холандия – 0.5 срещу 0.7%; в Португалия – 0.4 срещу 0.7 процента. Не липсват и отличници: Финландия – с 1.1% ръст в периода януари-март срещу 0.7% през последните три месеца на 2017-а, както и Латвия – 1.7 срещу 0.4 процента. Подемът на БВП е запазил темповете си в Италия (0.3%), Испания (0.7%) и Словакия (0.9 процента).
Охлаждането на стопанския растеж на блока на еврото през първото тримесечие не е подкопало доверието на официални представители на общността, че лошите времена вече са в миналото. Членове на управителния съвет на ЕЦБ представят различни интерпретации на състоянието на икономиката, вариращи от солидно до силно. Според Ян Сметс регионът има "силен двигател". А отиващият си вицепрезидент на институцията Витор Констансио смята, че забавянето "не е неочаквано или от сериозно значение". Като основни виновници за отстъплението от януари до март се сочат студеното време, стачките, ограниченията на производствените мощности и дори грипната епидемия. МВФ пък посочи в отчета си за Европа, че регионът е в период на силен растеж, но отбеляза и средносрочните рискове, които могат да възпрат както световния, така и европейския подем – растящият търговски протекционизъм, корекциите на надценените пазари и по-сериозен спад в Китай. През последните 24 часа се появи и нов дразнител – евентуалната отмяна на срещата между лидерите на Щатите и на Северна Корея.
Корпоративният свят обвинява еврото за част от проблемите на еврозоната. Единната европейска парична единица е повишила пазарната си оценка с 13% от началото на 2017-а.
Оттук нататък с огромен интерес ще се следи поредицата от фундаментални показатели, които ще излязат до 14 юни – датата на следващото официално съвещание на управителния съвет на ЕЦБ за паричната й политика. На него банковият председател Марио Драги и колегите му ще представят нови прогнози и евентуално насоки за изтегляне на съществуващите парични стимули за стопанството на общността.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2496 млн. евро (4882 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.65% дял от купената и продадена валута.
