Г-н Йорданов, напоследък сме свидетели на нов епизод в развитието на ядрената енергетика у нас. Управляващите за пореден път се подготвят за строителството на АЕЦ "Белене". Какво да очакваме от тази стъпка?
– Аз смятам, че тази акция, която се прави в момента от кабинета, има повече политически характер. Главният въпрос обаче е има ли България нужда от нова ядрена мощност. И отговора би трябвало да го дават енергийната стратегия или докладът, който бе изготвен от учените от БАН. За съжаление нито енергийната стратегия, нито докладът дават отговор на този въпрос – стратегията е остаряла, а докладът е еднопосочен. Българското правителство трябваше да има една краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката, в която да се казва какво е необходимо. В момента имаме АЕЦ "Козлодуй" с около 2000 мвт инсталирана мощност, ТЕЦ "Марица Изток" – 1,2 и 3, с над 2000 мвт мощности. Отделно имаме ВЕЦ, централи на въглища, газови централи и ВЕИ централите. Така официално инсталираната мощност е около 12 000 мвт, като през лятото използваме около 3000-4000 мвт, а през зимата до 8000 мегавата. Имаме и износ на електроенергия, който в зависимост от ситуацията варира между 8 и 10 млрд. квтч годишно, което е доста голямо количество. Тоест ние имаме един хубав микс от различни източници, които дават достатъчно електроенергия, включително и ВЕИ централи.
Проблемът е дали в близките 10, 20 или 30 години ще имаме нужда от нови мощности и какви да са те. Моето мнение е, че ако ще развиваме ядрената енергетика, то една от мощностите трябва да е атомна. Но тя да е заместваща на сега работещите реактори в "Козлодуй". Второ, според мен на България й е достатъчна една ядрена площадка. Районът около Козлодуй завинаги ще си остане радиационно замърсена територия, неслучайно там се строи и хранилището за радиоактивни отпадъци, така че при развитие на ядрената енергетика това трябва да се прави там. Според някои специалисти козлодуйските блокове ще работят поне още 30 години или, с други думи, има достатъчно време да се направят заместващи мощности.
Третият много важен въпрос е какви реактори ще монтираме: тези – които са в момента, или тези – които ще бъдат създадени след 15-20 години – нови, модерни реактори на бързи неутрони? Те са по-безопасни и по-икономически изгодни. Аз един път вече нарекох сегашните реактори "парни локомотиви на ядрената енергетика". А днес е необходимо ние да мислим за електрически локомотиви, които работят на въздушна възглавница.
Реакторите на бързи неутрони вероятно са фантастика за българските управляващи. Сега по-скоро се говори дали ще изберем американско-китайска технология за "Белене", или сегашните руски реактори. Не Ви ли се виждат странни тези варианти?
– Днес само руснаците и китайците реално са строители на атомни централи. В западните страни ситуацията е друга: "Уестингхаус" подаде документи за фалит, Южна Корея и Япония са напът да ограничат ядрената енергетика. Така че няма фирми, които да строят ядрени реактори – всички мислят за бъдещето и вероятно и ние ще започнем да правим това в някой момент.
Изоставен ли е вариантът за 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй"? Той наистина ли би отнел повече време и ресурс от изграждането на "Белене"?
– Това е моята страст и за нея аз съм работил винаги: да бъдат изградени VII и VIII блок в "Козлодуй". Противно на многото твърдения, че това не е изгодно икономически бих искал да кажа, че тази позиция не е вярна. Като започнем от безопасността, преминем през икономиката и екологията, то най-удачно е да се вземе решение да се използват такива ядрени реактори в АЕЦ "Козлодуй". Разбира се, това е възможно само при решение на правителството.
Ако се отложи решението за нова ядрена мощност с 10-15 години, то тогава също би трябвало да се използва ядрената територия на България, каквато именно е АЕЦ "Козлодуй".
При това положение за какво смятате, че може да се използва площадката в Белене?
– Площадката на АЕЦ "Белене" е откъсната от енергийната система на страната. Ако предположим, че там се построи атомна централа, дори един далекопровод да се строи, той ще е с дължина от около 100 км и ще струва над 150-200 млн. лева. И това е само за да се свърже централата с енергийната система. Тази площадка за нищо не може да се използва в момента от гледна точка на енергетиката. За нещо друго може би е възможно да бъде потребна.
В момента доставеното от Русия оборудване, което платихме, е за един блок. Това, образно казано, е двигателят на една лека кола. И ако приемем, че това е руска лека кола, то всички останали детайли, които е необходимо да се сложат към нея, трябва да се правят заедно с производителя – руснак. Реално с въпросното оборудване може да се справи само Русия. Блоковете като тези на "Белене" сега се строят единствено в Русия и Индия и фактически китайците не могат да се справят с този проект. Оборудването не е използваемо за китайски проект, а само за руски. И не виждам как те ще реализират руски проект в България. Това, което аз знам от колегите, е, че китайците искат да строят по свой проект и със свое оборудване в АЕЦ "Белене". Така излиза, че май е най-добре на площадка в Белене да се направи един музей за некомпетентността и глупостта на нашите ръководители, да ходи и да се учи там младото поколение как не се прави атомна централа.
Отделно, говоренето, че няма да участва държавата и че няма да има договор за изкупуване на електроенергията, това звучи добре. Но на практика не е така, защото според Виенската конвенция и редица други международни спогодби отговорността за ядрен обект в една държава се носи единствено и само от държавата. И трябва да си даваме сметка, че в случай на ядрена авария ще отговаря държавата. Само тя е задължена да съхранява радиоактивните отпадъци в бъдеще и за отработеното ядрено гориво. Всички тези неща ще вкарат страната в допълнителни разходи и тя няма как да не участва под никаква форма в проекта. Твърдението, че ние няма да плащаме за нова атомна централа, не е вярно. И след 60 години експлоатация погребването на централата също ще е задължение на държавата.
Споменатата цена от 8 евроцента на киловат ни се вижда висока на нас, българите. Толкова ли ще е тя, ако нови блокове се строят в АЕЦ "Козлодуй"? Или действащите сега блокове биха могли да намалят цената?
– Възможността да имаме два нови евтини реактора бе много реална, когато аз бях директор на централата. Причината е, че на територията на "Козлодуй" има всичко необходимо освен ядрените острови, които щяха да бъдат построени. Тогава искахме да използваме и доставеното за АЕЦ "Белене" оборудване, което впоследствие бе продадено на руснаците и то работи там. Така щяхме да имаме евтина атомна електроенергия за десетки години напред. Сега обаче с всяка изминала година енергията от АЕЦ става все по-скъпа, а и ВЕИ централите набират скорост. След 10-15 години производството от слънце, вятър, въздух и биомаса ще стане много по-евтино и конкурентоспособно.
Има редица анализи, според които се очаква ядреното гориво след 2050 г. да поскъпне драстично по подобие на петрола в последното десетилетие. Причината е, че ресурсите за ядрено гориво се изчерпват и тогава ще се наложи спиране на атомни централи по икономически причини, а не от някаква друга гледна точка. Ето защо се поема огромен риск при строителство на блокове от типа "парни локомотиви".
Възможна ли е в бъдеще такава синергия между ВЕИ и базова АЕЦ за постигане на глобалните цели за намаляване на вредните емисии, или трябва да се търси друга форма за чисто производство на електроенергия?
– Базовата мощност е необходима, тъй като електроенергията се използва в момента на производството й. Ако обаче се отиде на развитие на малките модулни реактори, които са много по-маневрени, заедно с батерии за съхранение на електроенергия, то ще се постигне равномерно натоварване на мощностите през деня и нощта. Нощно време електроенергията ще отива за зареждане на батериите, а през деня всички ще доставят нужните количества енергия спрямо търсенето.
Именно комбинацията от ВЕИ и малки модулни реактори може да работи чудесно на отдалечени места, където е трудно или невъзможно доставянето на електроенергия.
По-добрият вариант за в бъдеще ли са малките модулни реактори?
– Да, това са 4-о и 5-о поколение реактори. При тях се използва отработеното ядрено гориво за работата им и безопасността е изключително висока. Те са компактни и автономни, но като ядрен обект за тях трябва да се разработят и съответните законови регулации.
Малките модулни реактори отдавна имат приложение, особено във военни обекти. На американската база на Антарктида има три такива реактора. Руснаците изградиха вече една плаваща АЕЦ, която действа на същия принцип и работи автономно. Китайците пък имат програма в следващите 10 години да направят 200 такива реактори за покриване на техните нужди.
Какво смятате, че е бъдещето на нашия въглищен басейн в района "Марица Изток" и на централите на въглища?
– Проблемът е само при ТЕЦ "Марица-изток 2". Другите два ТЕЦ-а: "AES Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" имат надеждни съоръжения за очистване. Но държавната централа няма и това е една от причините електроенергията от нея да е значително по-евтина спрямо другите. И ако тя не направи инвестиции в тази нова екологизация, то рано или късно ще трябва да затвори. Поначало въглищата в маришкия басейн са с много кал и от тях – чрез прахова технология, се произвежда електроенергия. Тази технология вече няма бъдеще. Необходимо е да се търсят други видове базова енергия.
Йордан Йорданов е завършил Московския енергетичен институт, специалност "Атомни централи и установки", след което е назначен за инженер-оператор на II блок в АЕЦ "Козлодуй". Работил е като проектант в "Енергопроект" и като инспектор по ядрена безопасност в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. През 1983-а се връща в Козлодуй, където заема различни длъжности, а през април 2000 г. става първият изпълнителен директор на атомната централа след отделянето й като самостоятелно дружество. През 2002-ра основава консултантската агенция "Нуклеон" за услуги в областта на общата и ядрената енергетика.
