Г-н Ганев, какъв е вашият прочит на срещата на върха ЕС – Западни Балкани, която се проведе в София миналата седмица?
– Победата на България е в това, че успя да върне темата за интеграцията на Западните Балкани отново на масата, т.е. в дневния ред на ЕС. Аз лично съм от скептиците за интеграцията на Западните Балкани в скорошен порядък. Мисля, че това ще бъде десетилетно усилие. Но България даде своя принос в това отношение. Никой не би трябвало да е очаквал, че на срещата в София ще се постигне конкретна дата за присъединяване на една или друга страна.
Защо е важно, че България направи това сега, от гледна точка на политическия момент? На Западните Балкани им е нужен тласък за преговори с ЕС, или – най-общо казано, да се даде някаква европейска перспектива на тези държави, защото те са оставени в политическото небитие и към тях вече започват да имат много сериозни апетити други геополитически субекти, чиито интереси са различни от европейските. Какво имам предвид? Русия – чрез енергийна обвързаност на страните от Западните Балкани. Китай – чрез огромни инвестиции, които прави най-вече в Сърбия. Турция, която прокарва влиянието си в част от тези държави през мюсюлманските общности. Именно в тази парадигма трябва да се анализира, че моментът е много важен, за да останат тези държави в европейската орбита на влияние.
Как ще коментирате, че премиерът толкова се вживя в ролята на балкански лидер, че тотално загърби проблемите на България и нейните граждани, които никак не са малко?
– Това, което се вижда, е, че в третия си мандат Борисов има ясен нов сюжет. В предишните мандати имаше други сюжети – арестите на МВР, инфраструктурни обекти, строежи на магистрали и спортни зали и т. н.
Борисов стартира третото си правителство без нов сюжет, което представляваше огромен проблем за него, защото не можеше да даде някаква перспектива. Хората не можеха да разберат защо той е на власт въобще. Европредседателството му даде новия сюжет – този на международната дипломация. Но този сюжет ще се изчерпи с края на председателството. Това, което Борисов трябва да направи, е: след края на председателството да намери нов сюжет, който да бъде с подчертана вътрешна тематика. Какво имам предвид?
Много опасно е за Борисов, ако по някакъв начин хората го възприемат като човек, който вече се интересува само от международни дела и не обръща внимание на вътрешната обстановка. Между другото, ако забелязвате, негови критици както в лицето на БСП, така и на Румен Радев атакуват Борисов именно на вътрешното поле. Защото ясно виждат, че той се отделя от това вътрешно поле, особено около европейското председателство. Това несъмнено е потенциална зона за нанасяне на тежки удари. Това, което трябва да направи Борисов и вероятно ще се мисли в тази посока, е да се намери нов сюжет, който по някакъв начин да бъде концентриран изцяло на вътрешна основа.
А ще успее ли Борисов да намери такъв сюжет и какъв би могъл да бъде той?
– Сюжет, който видимо тича по пистата, е т. нар. административна реформа, или въвеждането на електронно управление – или дигитализацията на услугите. Това е потенциален сюжет, който се движи от вицепремиера Томислав Дончев основно. Мисля си, че Борисов може да влезе в него след председателството, като тук една от идеите може да бъде свързването му с борбата с корупцията. Дигитализацията на всяка услуга е свързана с елиминация на човешкия фактор. А елиминацията на човешкия фактор автоматично е свързана с по-малко корупция. Абсолютизирам. Не казвам, че навсякъде е така. Не казвам, че не може да се краде през електронно управление. Казвам просто, че условията за такъв тип злоупотреби намаляват. Това е един вариант за подобен сюжет. Но не е единственият.
А здравеопазването например възможен сюжет ли е? Този проблем е много наболял.
– Много е наболял, само че не виждам какъв ще е разказът, който Борисов ще разказва около здравеопазването. Това е много тежка система, където не знам дали могат да се видят резултати толкова бързо, за да се превърне в някакъв сюжет.
Очаквате ли по-интензивни действия от опозицията по посока предизвикване на предсрочни парламентарни избори?
– Опозицията от ден първи говори за предсрочни избори и не трябва да имате никакво съмнение, че това говорене ще продължи до края на този мандат. В крайна сметка на опозицията – в случая на БСП, това й е работата – да показва, че един вид управлението е на ръба и във всеки момент ще се предизвикат предсрочни парламентарни избори. Това легитимира БСП като сила, която е алтернатива на това управление.
А ще има ли предсрочни парламентарни избори?
Аз виждам няколко фактора, които ме карат да си мисля, че такива не се задават скоро. Първо, Борисов няма да е склонен да хвърли оставка така лесно, както първите два пъти. Поради факта, че ако го направи, един от стълбовете на управлението му – стабилността, рухва. За каква стабилност може да говори един министър-председател, като при всеки по-сериозен скандал си хвърля оставката? Второ – като си хвърли оставката, просто подарява цялата власт в ръцете на видим вече негов политически опонент в лицето на Румен Радев, който ще прави служебно правителство. Това правителство – освен че ще организира изборите, ще може да проведе някаква кампания срещу сегашното управление.
Колкото до БСП, аз не съм сигурен, че тя в момента наистина иска предсрочни избори. По простата причина, че електоралните нагласи не са много различни от тези, които бяха на предсрочните парламентарни избори през март 2017-а. Не мисля, че БСП е по-готова да победи ГЕРБ, отколкото беше преди година и три месеца. Трябва да имаме предвид и следното. От септември започва новият политически сезон, а през май догодина има избори за Европейски парламент и реално те ще са достатъчно добър тест и лакмус за обществените настроения и за това дали тази власт трябва да си ходи или да остава. Не краят на българското председателство, а европейските избори се явяват Рубикон за властта на ГЕРБ.
