Г-н Делийски, какво видяхте Вие в срещата на върха ЕС – Западни Балкани, проведена миналата седмица в София?
– Нито видях триумфализма, демонстриран от българския политически елит. Нито пък видях усещането за провал, което комуникираха някои медии у нас и на Балканите. Това беше една формална среща, от която обаче не произлезе нищо конкретно. Хубавото е, че се състоя. И че лидерите успяха все пак да се съберат на едно място и да напишат едни хубави пожелания на бялата маса на българското председателство. Но от гледна точка на конкретните решения, намерения, политики, действия, мерки тази среща нищо не произведе. Нито дати бяха определени, нито други конкретни неща. Но липсваше очакваното от всички общества – особено от голяма част от либералните, демократичните в страните от Западните Балкани като Сърбия, Черна гора, Босна – че ЕС ще вземе някакво отношение към все по-видимите прояви на т. нар. протоавторитаризъм в тези държави. Все по-незавидното положение на демокрацията и човешките права, чиито нарушения безнаказано се ширят зад лицето на формално обявената проевропейска ориентация на тамошните лидери. А това е проблем, защото самият Евросъюз губи от авторитета си сред локалните общности в Западните Балкани, подкрепяйки и не коментирайки изключително спорните от гледна точка на демократичните практики вътрешнополитически действия на съответните лидери. Това като че ли беше големият пропуск на тази среща – ясният ангажимент на Европа с демократизирането на съответните общества и държави.
Как ще коментирате, че премиерът Борисов дотолкова се вживя в ролята на балкански лидер, че напълно загърби вътрешните проблеми на България и нейните граждани, които никак не са малко?
– Тук можем да изкажем само хипотези. Едната е, че г-н Борисов търси някакво продължение на своята политическа кариера и давайки си сметка, че на национален терен това трудно ще стане, вероятно вижда шанса си в международен план.
Другата хипотеза е свързана отново с интереса на г-н Борисов. Виждате за какво постоянно се говори, когато става въпрос за България и Западните Балкани – магистрали, пътища, инфраструктура; магистрали, пътища, инфраструктура… Вероятно ще участват български компании в изграждането им. Вероятно г-н Борисов ще бъде своеобразен консултант на инфраструктурното развитие в региона. Естествено, тук можем да добавим и хипотеза, свързана с някакъв тип имиджова мотивация – този образ на големия геополитически регионален лидер, който да натежи на фона на тези дребни, боричкащи се в конюнктурния контекст български политици. Но която и да е причината, видя се, че в рамките на тази година от началото на мандата правителството не се справя добре.
След месец еуфорията около европредседателството ще свърши. Какво следва оттук нататък във вътрешнополитически план?
– Много е трудно да се каже. Не мисля, че ще започне да се случва нещо по-различно от това, което се случваше до момента. Дори и г-н Борисов да се върне на националния ни терен и да вземе инициативата, струва ми се, че вече е достатъчно късно. Правителството губи подкрепа, губи доверие, това се вижда. Постоянно имаме скандали. Не бива да забравяме, че точно след една година ще има избори за Европарламент. След година и няколко месеца ще има местни избори. Струва ми се, че тази следваща година ще бъде доминирана от представите на политическите сили за това, което ще се случи по време на изборите. С други думи, влизаме в предизборна година, която винаги, в традицията на българския политически процес, има своите специфики и в която можем да очакваме турбуленции от различни посоки.
Очаквате ли по-интензивни действия на опозицията по посока на предсрочни парламентарни избори?
– Предсрочни парламентарни избори са вариант, но това е инструмент, който по-вероятно може да бъде използван от управляващите. Няма ситуация, не виждам аргументи в полза на предположението, че опозицията може да предизвика такива. Не, опозицията не може да ги предизвика. Но правителството може да предизвика предсрочни избори с цел препотвърждаване, прелегитимиране на властовите позиции на управляващата партия, на най-голямата партия. Което е важно с оглед на задълбочаването на кризата във властта, на загубата на доверие. С други думи, може да се използва този инструмент на предсрочните избори, за да се минимизира опасността от по-сериозна електорална загуба, колкото повече отиваме във времето към края на мандата. Колкото по-рано правителството влезе в режим на предсрочни избори, толкова по-малко ще му се налага да отговаря на въпроса: кое от тези 904 конкретни мерки в програмата е изпълнено и кое не?
Да, де, но Борисов се кълне, че този път "гадовете" няма да го принудят да подаде оставка.
– Никой няма да го принуди да подаде оставка. Той ще я подаде в името на евроатлантическите перспективи и демокрацията, защото е много вероятно да се окаже, че е твърде трудно да управлява с едни коалиционни партньори, за които изведнъж ще се сети, че не са много проевропейски. В същото време ще отчете големия успех на еврочленството. И тъй като има партии, които се съмняват в нашето европейско бъдеще, ще помоли българските граждани да кажат дали препотвърждават нашето еврочленство. Има варианти Борисов този път да го направи, без да му се налага да се оправдава, че някой го е принудил. Може да го направи като голям държавник и проевропейски лидер.
Но това би било трети недовършен мандат.
– В името на доброто на България, европейските перспективи и демокрацията всичко е позволено. (Усмихва се иронично!)
