Почти половината пълнолетни българи имат проблеми с езиковото правило за пълния и краткия член, а 53 на сто са на мнение, че не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре. 35% от българите не са съгласни с мнозинството за четенето. Останалите се колебаят. Това показва изследване на "Галъп интернешънъл" в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Социологическото проучване е проведено от 11 до 18 май сред 816 души. То показва също така, че 53% от респондентите не одобряват начина, по който се провеждат абитуриентските балове.
Социолозите попитали в редовната си анкета как е правилно да се напише: "Магазина се премести" или "Магазинът се премести". Възможна е била и "уловката": "И двете са верни". В резултат 53% са дали правилния отговор, 16% заложили на "магазина", а 15% – на това, че и двете са верни. 16% казват, че не знаят.
Оказва се, че младите хора отговарят по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години са отговорили правилно, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно.
Абитуриентските балове и нещата, свързани с тях, явно събуждат по-скоро негативна реакция сред обществото. 56% не одобряват начина, по който те се провеждат сега, а 27% го одобряват. Сред групите на хората на възраст между 18 и 25 години, както и сред тези на възраст между 26 и 35 години, преобладават онези, които харесват начина, по който се провеждат баловете. При най-младите например има близо 70% одобрение. 70% пък е неодобрението в групата 56+.
Беше проверено и отношението към твърдението "Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре". Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи.
